Psalmorum 139
1 In finem, psalmus David. [Domine, probasti me, et cognovisti me;
За първия певец. Давидов псалом. Господи, опитал си ме и познал си ме.
2 tu cognovisti sessionem meam et resurrectionem meam.
Ти познаваш сядянето ми и ставането ми; Разбираш помислите ми от далеч,
3 Intellexisti cogitationes meas de longe; semitam meam et funiculum meum investigasti:
Издирваш ходенето ми и лягането ми, И знаеш всичките ми пътища.
4 et omnes vias meas prævidisti, quia non est sermo in lingua mea.
Защото докато думата не е още на езика ми, Ето, Господи, Ти я знаеш цяла.
5 Ecce, Domine, tu cognovisti omnia, novissima et antiqua. Tu formasti me, et posuisti super me manum tuam.
Ти си пред мен и зад мен, И турил си върху мене ръката Си.
6 Mirabilis facta est scientia tua ex me; confortata est, et non potero ad eam.
Това знание е прочуто за мене; Високо е; не мога да го стигна.
7 Quo ibo a spiritu tuo? et quo a facie tua fugiam?
Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?
Ако възляза на небето, Ти си там; Ако си постеля в преизподнята и там си Ти. (Sheol h7585)
9 Si sumpsero pennas meas diluculo, et habitavero in extremis maris,
Ако взема крилата на зората И се заселя в най-далечните краища на морето,
10 etenim illuc manus tua deducet me, et tenebit me dextera tua.
Там ще ме води ръката Ти, И Твоята десница не ме държи.
11 Et dixi: Forsitan tenebræ conculcabunt me; et nox illuminatio mea in deliciis meis.
Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие, И светлината около мене ще стане на нощ,
12 Quia tenebræ non obscurabuntur a te, et nox sicut dies illuminabitur: sicut tenebræ ejus, ita et lumen ejus.
То и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, А нощта свети като деня; За Тебе тъмнината и светлината са безразлични.
13 Quia tu possedisti renes meos; suscepisti me de utero matris meæ.
Защото Ти си образувал чреслата ми, Обвил си ме в утробата на майка ми.
14 Confitebor tibi, quia terribiliter magnificatus es; mirabilia opera tua, et anima mea cognoscit nimis.
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, И душата ми добре знае това.
15 Non est occultatum os meum a te, quod fecisti in occulto; et substantia mea in inferioribus terræ.
Костникът ми не се укри от Тебе, Когато в тайна се работех, И в дълбочина на земята ми се даваше разнообразната ми форма.
16 Imperfectum meum viderunt oculi tui, et in libro tuo omnes scribentur. Dies formabuntur, et nemo in eis.
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; И в твоята книга бяха записани Всичките ми определени дни, Докато още не съществуваше ни един от тях.
17 Mihi autem nimis honorificati sunt amici tui, Deus; nimis confortatus est principatus eorum.
И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!
18 Dinumerabo eos, et super arenam multiplicabuntur. Exsurrexi, et adhuc sum tecum.
Ако бях поискал да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка; Събуждам ли, се още съм с Тебе.
19 Si occideris, Deus, peccatores, viri sanguinum, declinate a me:
Непременно ще поразиш нечестивите Боже; Отдалечете се, прочее, от мене, мъже кръвопийци.
20 quia dicitis in cogitatione: Accipient in vanitate civitates tuas.
Защото говорят против Тебе нечестиво, И враговете Ти се подигат против Тебе заради суета.
21 Nonne qui oderunt te, Domine, oderam, et super inimicos tuos tabescebam?
Не мразя ли, Господи, ония, които мразят Тебе? И не гнуся ли се от ония, които се подигат против Тебе?
22 Perfecto odio oderam illos, et inimici facti sunt mihi.
Със съвършена образа ги мразя, За неприятели ги имам.
23 Proba me, Deus, et scito cor meum; interroga me, et cognosce semitas meas.
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; Опитай ме, и познай мислите ми;
24 Et vide si via iniquitatis in me est, et deduc me in via æterna.]
И виж дали има в мене оскърбителен път; И води ме по вечен път.
