Proverbiorum 16
1 [Hominis est animam præparare, et Domini gubernare linguam.
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2 Omnes viæ hominis patent oculis ejus; spirituum ponderator est Dominus.
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3 Revela Domino opera tua, et dirigentur cogitationes tuæ.
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
4 Universa propter semetipsum operatus est Dominus; impium quoque ad diem malum.
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5 Abominatio Domini est omnis arrogans; etiamsi manus ad manum fuerit, non est innocens. Initium viæ bonæ facere justitiam; accepta est autem apud Deum magis quam immolare hostias.
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
6 Misericordia et veritate redimitur iniquitas, et in timore Domini declinatur a malo.
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7 Cum placuerint Domino viæ hominis, inimicos quoque ejus convertet ad pacem.
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8 Melius est parum cum justitia quam multi fructus cum iniquitate.
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9 Cor hominis disponit viam suam, sed Domini est dirigere gressus ejus.]
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10 [Divinatio in labiis regis; in judicio non errabit os ejus.
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11 Pondus et statera judicia Domini sunt, et opera ejus omnes lapides sacculi.
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12 Abominabiles regi qui agunt impie, quoniam justitia firmatur solium.
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13 Voluntas regum labia justa; qui recta loquitur diligetur.
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14 Indignatio regis nuntii mortis, et vir sapiens placabit eam.
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15 In hilaritate vultus regis vita, et clementia ejus quasi imber serotinus.]
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16 [Posside sapientiam, quia auro melior est, et acquire prudentiam, quia pretiosior est argento.
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17 Semita justorum declinat mala; custos animæ suæ servat viam suam.
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18 Contritionem præcedit superbia, et ante ruinam exaltatur spiritus.
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19 Melius est humiliari cum mitibus quam dividere spolia cum superbis.
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20 Eruditus in verbo reperiet bona, et qui sperat in Domino beatus est.
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21 Qui sapiens est corde appellabitur prudens, et qui dulcis eloquio majora percipiet.
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22 Fons vitæ eruditio possidentis; doctrina stultorum fatuitas.]
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23 [Cor sapientis erudiet os ejus, et labiis ejus addet gratiam.
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
24 Favus mellis composita verba; dulcedo animæ sanitas ossium.
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25 Est via quæ videtur homini recta, et novissima ejus ducunt ad mortem.
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26 Anima laborantis laborat sibi, quia compulit eum os suum.
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27 Vir impius fodit malum, et in labiis ejus ignis ardescit.
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28 Homo perversus suscitat lites, et verbosus separat principes.
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29 Vir iniquus lactat amicum suum, et ducit eum per viam non bonam.
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30 Qui attonitis oculis cogitat prava, mordens labia sua perficit malum.
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31 Corona dignitatis senectus, quæ in viis justitiæ reperietur.
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32 Melior est patiens viro forti, et qui dominatur animo suo expugnatore urbium.
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33 Sortes mittuntur in sinum, sed a Domino temperantur.]
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.
