Proverbiorum 1
1 [Parabolæ Salomonis, filii David, regis Israël,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 ad sciendam sapientiam et disciplinam;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 ad intelligenda verba prudentiæ, et suscipiendam eruditionem doctrinæ, justitiam, et judicium, et æquitatem:
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 ut detur parvulis astutia, adolescenti scientia et intellectus.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Audiens sapiens, sapientior erit, et intelligens gubernacula possidebit.
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 Animadvertet parabolam et interpretationem, verba sapientum et ænigmata eorum.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Timor Domini principium sapientiæ; sapientiam atque doctrinam stulti despiciunt.]
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 [Audi, fili mi, disciplinam patris tui, et ne dimittas legem matris tuæ:
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 ut addatur gratia capiti tuo, et torques collo tuo.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Fili mi, si te lactaverint peccatores, ne acquiescas eis.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Si dixerint: Veni nobiscum, insidiemur sanguini; abscondamus tendiculas contra insontem frustra;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 omnem pretiosam substantiam reperiemus; implebimus domos nostras spoliis:
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 sortem mitte nobiscum, marsupium unum sit omnium nostrum:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 fili mi, ne ambules cum eis; prohibe pedem tuum a semitis eorum:
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 pedes enim illorum ad malum currunt, et festinant ut effundant sanguinem.
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 Frustra autem jacitur rete ante oculos pennatorum.
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 Ipsi quoque contra sanguinem suum insidiantur, et moliuntur fraudes contra animas suas.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Sic semitæ omnis avari: animas possidentium rapiunt.]
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 [Sapientia foris prædicat; in plateis dat vocem suam:
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 in capite turbarum clamitat; in foribus portarum urbis profert verba sua, dicens:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Usquequo, parvuli, diligitis infantiam, et stulti ea quæ sibi sunt noxia cupient, et imprudentes odibunt scientiam?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 convertimini ad correptionem meam. En proferam vobis spiritum meum, et ostendam vobis verba mea.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Quia vocavi, et renuistis; extendi manum meam, et non fuit qui aspiceret:
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 despexistis omne consilium meum, et increpationes meas neglexistis.
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Ego quoque in interitu vestro ridebo, et subsannabo cum vobis id quod timebatis advenerit.
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 Cum irruerit repentina calamitas, et interitus quasi tempestas ingruerit; quando venerit super vos tribulatio et angustia:
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 tunc invocabunt me, et non exaudiam; mane consurgent, et non invenient me:
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 eo quod exosam habuerint disciplinam, et timorem Domini non susceperint,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 nec acquieverint consilio meo, et detraxerint universæ correptioni meæ.
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Comedent igitur fructus viæ suæ, suisque consiliis saturabuntur.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Aversio parvulorum interficiet eos, et prosperitas stultorum perdet illos.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Qui autem me audierit, absque terrore requiescet, et abundantia perfruetur, timore malorum sublato.]
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
