Job 4
1 Respondens autem Eliphaz Themanites, dixit:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 [Si cœperimus loqui tibi, forsitan moleste accipies; sed conceptum sermonem tenere quis poterit?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Ecce docuisti multos, et manus lassas roborasti;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 vacillantes confirmaverunt sermones tui, et genua trementia confortasti.
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 Nunc autem venit super te plaga, et defecisti; tetigit te, et conturbatus es.
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Ubi est timor tuus, fortitudo tua, patientia tua, et perfectio viarum tuarum?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Recordare, obsecro te, quis umquam innocens periit? aut quando recti deleti sunt?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Quin potius vidi eos qui operantur iniquitatem, et seminant dolores, et metunt eos,
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 flante Deo perisse, et spiritu iræ ejus esse consumptos.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Rugitus leonis, et vox leænæ, et dentes catulorum leonum contriti sunt.
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Tigris periit, eo quod non haberet prædam, et catuli leonis dissipati sunt.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Porro ad me dictum est verbum absconditum, et quasi furtive suscepit auris mea venas susurri ejus.
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 In horrore visionis nocturnæ, quando solet sopor occupare homines,
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 pavor tenuit me, et tremor, et omnia ossa mea perterrita sunt;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 et cum spiritus, me præsente, transiret, inhorruerunt pili carnis meæ.
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 Stetit quidam, cujus non agnoscebam vultum, imago coram oculis meis, et vocem quasi auræ lenis audivi.
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Numquid homo, Dei comparatione, justificabitur? aut factore suo purior erit vir?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Ecce qui serviunt ei, non sunt stabiles, et in angelis suis reperit pravitatem;
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 quanto magis hi qui habitant domos luteas, qui terrenum habent fundamentum, consumentur velut a tinea?
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 De mane usque ad vesperam succidentur; et quia nullus intelligit, in æternum peribunt.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Qui autem reliqui fuerint, auferentur ex eis; morientur, et non in sapientia.]
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
