Job 39
1 [Numquid nosti tempus partus ibicum in petris, vel parturientes cervas observasti?
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
2 Dinumerasti menses conceptus earum, et scisti tempus partus earum?
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им?
3 Incurvantur ad fœtum, et pariunt, et rugitus emittunt.
Когато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
4 Separantur filii earum, et pergunt ad pastum: egrediuntur, et non revertuntur ad eas.
Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
5 Quis dimisit onagrum liberum, et vincula ejus quis solvit?
Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
6 cui dedi in solitudine domum, et tabernacula ejus in terra salsuginis.
За кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
7 Contemnit multitudinem civitatis: clamorem exactoris non audit.
Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
8 Circumspicit montes pascuæ suæ, et virentia quæque perquirit.
Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
9 Numquid volet rhinoceros servire tibi, aut morabitur ad præsepe tuum?
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
10 Numquid alligabis rhinocerota ad arandum loro tuo, aut confringet glebas vallium post te?
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11 Numquid fiduciam habebis in magna fortitudine ejus, et derelinques ei labores tuos?
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
12 Numquid credes illi quod sementem reddat tibi, et aream tuam congreget?
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
13 Penna struthionis similis est pennis herodii et accipitris.
Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
14 Quando derelinquit ova sua in terra, tu forsitan in pulvere calefacies ea?
Защото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
15 Obliviscitur quod pes conculcet ea, aut bestia agri conterat.
А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
16 Duratur ad filios suos, quasi non sint sui: frustra laboravit, nullo timore cogente.
Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
17 Privavit enim eam Deus sapientia, nec dedit illi intelligentiam.
Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
18 Cum tempus fuerit, in altum alas erigit: deridet equum et ascensorem ejus.
Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
19 Numquid præbebis equo fortitudinem, aut circumdabis collo ejus hinnitum?
Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
20 Numquid suscitabis eum quasi locustas? gloria narium ejus terror.
Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
21 Terram ungula fodit; exultat audacter: in occursum pergit armatis.
Копае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
22 Contemnit pavorem, nec cedit gladio.
Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
23 Super ipsum sonabit pharetra; vibrabit hasta et clypeus:
Тула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
24 fervens et fremens sorbet terram, nec reputat tubæ sonare clangorem.
С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
25 Ubi audierit buccinam, dicit: Vah! procul odoratur bellum: exhortationem ducum, et ululatum exercitus.
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
26 Numquid per sapientiam tuam plumescit accipiter, expandens alas suas ad austrum?
Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
27 Numquid ad præceptum tuum elevabitur aquila, et in arduis ponet nidum suum?
При твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
28 In petris manet, et in præruptis silicibus commoratur, atque inaccessis rupibus.
Живее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
29 Inde contemplatur escam, et de longe oculi ejus prospiciunt.
От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
30 Pulli ejus lambent sanguinem: et ubicumque cadaver fuerit, statim adest.]
И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
