Job 38
1 Respondens autem Dominus Job de turbine, dixit:
Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза:
2 [Quis est iste involvens sententias sermonibus imperitis?
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет С неразумни думи?
3 Accinge sicut vir lumbos tuos: interrogabo te, et responde mihi.
Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изяснявай,
4 Ubi eras quando ponebam fundamenta terræ? indica mihi, si habes intelligentiam.
Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен:
5 Quis posuit mensuras ejus, si nosti? vel quis tetendit super eam lineam?
Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв за мерене по нея?
6 Super quo bases illius solidatæ sunt? aut quis demisit lapidem angularem ejus,
На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък,
7 cum me laudarent simul astra matutina, et jubilarent omnes filii Dei?
Когато звездите на зората пееха заедно, И всички Божии синове възклицаваха от радост?
8 Quis conclusit ostiis mare, quando erumpebat quasi de vulva procedens;
Или кой затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка,
9 cum ponerem nubem vestimentum ejus, et caligine illud quasi pannis infantiæ obvolverem?
Когато го облякох с облак И го пових с мъгла,
10 Circumdedi illud terminis meis, et posui vectem et ostia,
И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати,
11 et dixi: Usque huc venies, et non procedes amplius, et hic confringes tumentes fluctus tuos.
И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни?
12 Numquid post ortum tuum præcepisti diluculo, et ostendisti auroræ locum suum?
Откак започнаха дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й,
13 Et tenuisti concutiens extrema terræ, et excussisti impios ex ea?
За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците
14 Restituetur ut lutum signaculum, et stabit sicut vestimentum:
Та да се преобразува тя, както глина под печат, И всичко да изпъква като че ли в облекло,
15 auferetur ab impiis lux sua, et brachium excelsum confringetur.
А от нечестивите да се отнеме виделината им, И издигнатата им мишца да се строши?
16 Numquid ingressus es profunda maris, et in novissimis abyssi deambulasti?
Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?
17 Numquid apertæ sunt tibi portæ mortis, et ostia tenebrosa vidisti?
Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18 Numquid considerasti latitudinem terræ? indica mihi, si nosti, omnia:
Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това.
19 in qua via lux habitet, et tenebrarum quis locus sit:
Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й,
20 ut ducas unumquodque ad terminos suos, et intelligas semitas domus ejus.
За да й заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й?
21 Sciebas tunc quod nasciturus esses, et numerum dierum tuorum noveras?
Без съмнение, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни!
22 Numquid ingressus es thesauros nivis, aut thesauros grandinis aspexisti,
Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23 quæ præparavi in tempus hostis, in diem pugnæ et belli?
Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война?
24 Per quam viam spargitur lux, dividitur æstus super terram?
Що е пътят за мястото, гдето се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър?
25 Quis dedit vehementissimo imbri cursum, et viam sonantis tonitrui,
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гръма,
26 ut plueret super terram absque homine in deserto, ubi nullus mortalium commoratur;
За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек,
27 ut impleret inviam et desolatam, et produceret herbas virentes?
За да насити пустата и запустяла земя. И да направи нежната трева да изникне?
28 Quis est pluviæ pater? vel quis genuit stillas roris?
Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?
29 De cujus utero egressa est glacies? et gelu de cælo quis genuit?
От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана?
30 In similitudinem lapidis aquæ durantur, et superficies abyssi constringitur.
Когато водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва.
31 Numquid conjungere valebis micantes stellas Pleiadas, aut gyrum Arcturi poteris dissipare?
Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона?
32 Numquid producis luciferum in tempore suo, et vesperum super filios terræ consurgere facis?
Извеждаш ли Мазарот на времето му? Или управляваш ли Мечката с малките й?
33 Numquid nosti ordinem cæli, et pones rationem ejus in terra?
Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34 Numquid elevabis in nebula vocem tuam, et impetus aquarum operiet te?
Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води?
35 Numquid mittes fulgura, et ibunt, et revertentia dicent tibi: Adsumus?
Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни?
36 Quis posuit in visceribus hominis sapientiam? vel quis dedit gallo intelligentiam?
Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37 Quis enarrabit cælorum rationem? et concentum cæli quis dormire faciet?
Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове
38 Quando fundebatur pulvis in terra, et glebæ compingebantur?
Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят?
39 Numquid capies leænæ prædam, et animam catulorum ejus implebis,
Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки,
40 quando cubant in antris, et in specubus insidiantur?
Когато седят в рововете си, И остават в скривалищата за да причакват?
41 Quis præparat corvo escam suam, quando pulli ejus clamant ad Deum, vagantes, eo quod non habeant cibos?]
Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?
