Job 36
1 Addens quoque Eliu, hæc locutus est:
И Елиу продължавайки рече:
2 [Sustine me paululum, et indicabo tibi: adhuc enim habeo quod pro Deo loquar.
Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога.
3 Repetam scientiam meam a principio, et operatorem meum probabo justum.
Ще черпя знанието си от далеч, И ще дам правда на Създателя си;
4 Vere enim absque mendacio sermones mei, et perfecta scientia probabitur tibi.
Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе.
5 Deus potentes non abjicit, cum et ipse sit potens:
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6 sed non salvat impios, et judicium pauperibus tribuit.
Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото.
7 Non auferet a justo oculos suos: et reges in solio collocat in perpetuum, et illi eriguntur.
Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени.
8 Et si fuerint in catenis, et vinciantur funibus paupertatis,
А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление,
9 indicabit eis opera eorum, et scelera eorum, quia violenti fuerunt.
Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели,
10 Revelabit quoque aurem eorum, ut corripiat: et loquetur, ut revertantur ab iniquitate.
Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието;
11 Si audierint et observaverint, complebunt dies suos in bono, et annos suos in gloria:
И ако послужат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия;
12 si autem non audierint, transibunt per gladium, et consumentur in stultitia.
Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост.
13 Simulatores et callidi provocant iram Dei, neque clamabunt cum vincti fuerint.
А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат към Бога за помощ когато ти връзва;
14 Morietur in tempestate anima eorum, et vita eorum inter effeminatos.
Те умират в младост, И животът им угасва между мръсните.
15 Eripiet de angustia sua pauperem, et revelabit in tribulatione aurem ejus.
Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им
16 Igitur salvabit te de ore angusto latissime, et non habente fundamentum subter se: requies autem mensæ tuæ erit plena pinguedine.
И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина.
17 Causa tua quasi impii judicata est: causam judiciumque recipies.
Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; Затова съдбата и правосъдието те хващат,
18 Non te ergo superet ira ut aliquem opprimas: nec multitudo donorum inclinet te.
Внимавай да не би жегата на страданията ти да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал.
19 Depone magnitudinem tuam absque tribulatione, et omnes robustos fortitudine.
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти?
20 Ne protrahas noctem, ut ascendant populi pro eis.
Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си.
21 Cave ne declines ad iniquitatem: hanc enim cœpisti sequi post miseriam.
Внимавай! Не пожелавай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22 Ecce Deus excelsus in fortitudine sua, et nullus ei similis in legislatoribus.
Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него?
23 Quis poterit scrutari vias ejus? aut quis potest ei dicere: Operatus es iniquitatem?
Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие?
24 Memento quod ignores opus ejus, de quo cecinerunt viri.
Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват,
25 Omnes homines vident eum: unusquisque intuetur procul.
В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч.
26 Ecce Deus magnus vincens scientiam nostram: numerus annorum ejus inæstimabilis.
Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо.
27 Qui aufert stillas pluviæ, et effundit imbres ad instar gurgitum,
Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му,
28 qui de nubibus fluunt quæ prætexunt cuncta desuper.
Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци.
29 Si voluerit extendere nubes quasi tentorium suum,
Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30 et fulgurare lumine suo desuper, cardines quoque maris operiet.
Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна.
31 Per hæc enim judicat populos, et dat escas multis mortalibus.
(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно),
32 In manibus abscondit lucem, et præcepit ei ut rursus adveniat.
Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари;
33 Annuntiat de ea amico suo, quod possessio ejus sit, et ad eam possit ascendere.]
Шумът й известява за това, И добитъкът - за пламъка, който възлиза.
