Job 31

1 [Pepigi fœdus cum oculis meis, ut ne cogitarem quidem de virgine.

Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Quam enim partem haberet in me Deus desuper, et hæreditatem Omnipotens de excelsis?

Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Numquid non perditio est iniquo, et alienatio operantibus injustitiam?

Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Nonne ipse considerat vias meas, et cunctos gressus meos dinumerat?

Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Si ambulavi in vanitate, et festinavit in dolo pes meus,

Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 appendat me in statera justa, et sciat Deus simplicitatem meam.

(Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Si declinavit gressus meus de via, et si secutum est oculos meos cor meum, et si manibus meis adhæsit macula,

Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 seram, et alius comedat, et progenies mea eradicetur.

То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Si deceptum est cor meum super muliere, et si ad ostium amici mei insidiatus sum,

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 scortum alterius sit uxor mea, et super illam incurventur alii.

То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Hoc enim nefas est, et iniquitas maxima.

Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Ignis est usque ad perditionem devorans, et omnia eradicans genimina.

Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Si contempsi subire judicium cum servo meo et ancilla mea, cum disceptarent adversum me:

Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 quid enim faciam cum surrexerit ad judicandum Deus? et cum quæsierit, quid respondebo illi?

То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Numquid non in utero fecit me, qui et illum operatus est, et formavit me in vulva unus?

Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Si negavi quod volebant pauperibus, et oculos viduæ expectare feci;

Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 si comedi buccellam meam solus, et non comedit pupillus ex ea

Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 (quia ab infantia mea crevit mecum miseratio, et de utero matris meæ egressa est mecum);

(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 si despexi pereuntem, eo quod non habuerit indumentum, et absque operimento pauperem;

Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 si non benedixerunt mihi latera ejus, et de velleribus ovium mearum calefactus est;

И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 si levavi super pupillum manum meam, etiam cum viderem me in porta superiorem:

Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 humerus meus a junctura sua cadat, et brachium meum cum suis ossibus confringatur.

То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Semper enim quasi tumentes super me fluctus timui Deum, et pondus ejus ferre non potui.

Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Si putavi aurum robur meum, et obrizo dixi: Fiducia mea;

Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 si lætatus sum super multis divitiis meis, et quia plurima reperit manus mea;

Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 si vidi solem cum fulgeret, et lunam incedentem clare,

Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 et lætatum est in abscondito cor meum, et osculatus sum manum meam ore meo:

Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 quæ est iniquitas maxima, et negatio contra Deum altissimum.

И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Si gavisus sum ad ruinam ejus qui me oderat, et exsultavi quod invenisset eum malum:

Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 non enim dedi ad peccandum guttur meum, ut expeterem maledicens animam ejus.

(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Si non dixerunt viri tabernaculi mei: Quis det de carnibus ejus, ut saturemur?

Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 foris non mansit peregrinus: ostium meum viatori patuit.

(Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Si abscondi quasi homo peccatum meum, et celavi in sinu meo iniquitatem meam;

Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 si expavi ad multitudinem nimiam, et despectio propinquorum terruit me: et non magis tacui, nec egressus sum ostium.

Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 Quis mihi tribuat auditorem, ut desiderium meum audiat Omnipotens, et librum scribat ipse qui judicat,

(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 ut in humero meo portem illum, et circumdem illum quasi coronam mihi?

Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Per singulos gradus meos pronuntiabo illum, et quasi principi offeram eum.

Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Si adversum me terra mea clamat, et cum ipsa sulci ejus deflent:

Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 si fructus ejus comedi absque pecunia, et animam agricolarum ejus afflixi:

Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 pro frumento oriatur mihi tribulus, et pro hordeo spina.] Finita sunt verba Job.

Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.