Job 13
1 [Ecce omnia hæc vidit oculus meus, et audivit auris mea, et intellexi singula.
Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
2 Secundum scientiam vestram et ego novi: nec inferior vestri sum.
Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
3 Sed tamen ad Omnipotentem loquar, et disputare cum Deo cupio:
Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
4 prius vos ostendens fabricatores mendacii, et cultores perversorum dogmatum.
Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
5 Atque utinam taceretis, ut putaremini esse sapientes.
Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6 Audite ergo correptionem meam, et judicium labiorum meorum attendite.
Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
7 Numquid Deus indiget vestro mendacio, ut pro illo loquamini dolos?
Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
8 numquid faciem ejus accipitis, et pro Deo judicare nitimini?
Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
9 aut placebit ei quem celare nihil potest? aut decipietur, ut homo, vestris fraudulentiis?
Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10 Ipse vos arguet, quoniam in abscondito faciem ejus accipitis.
Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
11 Statim ut se commoverit, turbabit vos, et terror ejus irruet super vos.
Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
12 Memoria vestra comparabitur cineri, et redigentur in lutum cervices vestræ.
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
13 Tacete paulisper, ut loquar quodcumque mihi mens suggesserit.
Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
14 Quare lacero carnes meas dentibus meis, et animam meam porto in manibus meis?
Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
15 Etiam si occiderit me, in ipso sperabo: verumtamen vias meas in conspectu ejus arguam.
Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16 Et ipse erit salvator meus: non enim veniet in conspectu ejus omnis hypocrita.
Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17 Audite sermonem meum, et ænigmata percipite auribus vestris.
Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18 Si fuero judicatus, scio quod justus inveniar.
Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
19 Quis est qui judicetur mecum? veniat: quare tacens consumor?
Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
20 Duo tantum ne facias mihi, et tunc a facie tua non abscondar:
Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
21 manum tuam longe fac a me, et formido tua non me terreat.
Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
22 Voca me, et ego respondebo tibi: aut certe loquar, et tu responde mihi.
Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
23 Quantas habeo iniquitates et peccata? scelera mea et delicta ostende mihi.
Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
24 Cur faciem tuam abscondis, et arbitraris me inimicum tuum?
Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
25 Contra folium, quod vento rapitur, ostendis potentiam tuam, et stipulam siccam persequeris:
Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
26 scribis enim contra me amaritudines, et consumere me vis peccatis adolescentiæ meæ.
Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27 Posuisti in nervo pedem meum, et observasti omnes semitas meas, et vestigia pedum meorum considerasti:
И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
28 qui quasi putredo consumendus sum, et quasi vestimentum quod comeditur a tinea.]
При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
