Isaiæ 26
1 [In die illa cantabitur canticum istud in terra Juda: Urbs fortitudinis nostræ Sion; salvator ponetur in ea murus et antemurale.
В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.
2 Aperite portas, et ingrediatur gens justa, custodiens veritatem.
Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.
3 Vetus error abiit: servabis pacem; pacem, quia in te speravimus.
Ще опазиш в съвършен мир Непоколебими ум, Защото на Тебе уповава.
4 Sperastis in Domino in sæculis æternis; in Domino Deo forti in perpetuum.
Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:
5 Quia incurvabit habitantes in excelso; civitatem sublimem humiliabit: humiliabit eam usque ad terram, detrahet eam usque ad pulverem.
Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.
6 Conculcabit eam pes, pedes pauperis, gressus egenorum.
Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.
7 Semita justi recta est, rectus callis justi ad ambulandum.
Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.
8 Et in semita judiciorum tuorum, Domine, sustinuimus te: nomen tuum et memoriale tuum in desiderio animæ.
Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме: Желанието на душите ни е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.
9 Anima mea desideravit te in nocte, sed et spiritu meo in præcordiis meis de mane vigilabo ad te. Cum feceris judicia tua in terra, justitiam discent habitatores orbis.
С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята Жителите на света се учат правда.
10 Misereamur impio, et non discet justitiam; in terra sanctorum iniqua gessit, et non videbit gloriam Domini.
Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; Даже в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.
11 Domine, exaltetur manus tua, et non videant; videant, et confundantur zelantes populi; et ignis hostes tuos devoret.
Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.
12 Domine, dabis pacem nobis: omnia enim opera nostra operatus es nobis.
Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.
13 Domine Deus noster, possederunt nos domini absque te; tantum in te recordemur nominis tui.
Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.
14 Morientes non vivant, gigantes non resurgant: propterea visitasti et contrivisti eos, et perdidisti omnem memoriam eorum.
Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.
15 Indulsisti genti, Domine, indulsisti genti, numquid glorificatus es? elongasti omnes terminos terræ.
Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.
16 Domine, in angustia requisierunt te, in tribulatione murmuris doctrina tua eis.
Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна молитва, когато наказанието Ти бе върху тях.
17 Sicut quæ concipit, cum appropinquaverit ad partum, dolens clamat in doloribus suis, sic facti sumus a facie tua, Domine.
Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.
18 Concepimus, et quasi parturivimus, et peperimus spiritum. Salutes non fecimus in terra; ideo non ceciderunt habitatores terræ.
Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха пред нас жителите на света.
19 Vivent mortui tui, interfecti mei resurgent. Expergiscimini, et laudate, qui habitatis in pulvere, quia ros lucis ros tuus, et terram gigantum detrahes in ruinam.
Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е кат росата по тревите. И земята ще предаде мъртвите.
20 Vade, populus meus, intra in cubicula tua; claude ostia tua super te, abscondere modicum ad momentum, donec pertranseat indignatio.
Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.
21 Ecce enim Dominus egredietur de loco suo, ut visitet iniquitatem habitatoris terræ contra eum; et revelabit terra sanguinem suum, et non operiet ultra interfectos suos.]
Защото, ето, Господ излиза от мястото Си. За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.
