Hiezechielis Prophetæ 21
1 Et factus est sermo Domini ad me, dicens:
И Господното слово дойде към мене и рече:
2 [Fili hominis, pone faciem tuam ad Jerusalem, et stilla ad sanctuaria, et propheta contra humum Israël.
Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне словото ти към светите места, и пророкувай против Израилевата земя;
3 Et dices terræ Israël: Hæc dicit Dominus Deus: Ecce ego ad te, et ejiciam gladium meum de vagina sua, et occidam in te justum et impium.
И кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.
4 Pro eo autem quod occidi in te justum et impium, idcirco egredietur gladius meus de vagina sua ad omnem carnem, ab austro usque ad aquilonem:
Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, затова ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;
5 ut sciat omnis caro quia ego Dominus, eduxi gladium meum de vagina sua irrevocabilem.
и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.
6 Et tu, fili hominis, ingemisce in contritione lumborum, et in amaritudinibus ingemisce coram eis.
Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.
7 Cumque dixerint ad te: Quare tu gemis? dices: Pro auditu: quia venit, et tabescet omne cor, et dissolventur universæ manus, et infirmabitur omnis spiritus, et per cuncta genua fluent aquæ: ecce venit, et fiet, ait Dominus Deus.]
И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.
8 Et factus est sermo Domini ad me, dicens:
И Господното слово дойде към мене и рече:
9 Fili hominis, propheta, et dices: Hæc dicit Dominus Deus: loquere: [Gladius, gladius exacutus est, et limatus:
Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;
10 ut cædat victimas, exacutus est: ut splendeat, limatus est: qui moves sceptrum filii mei, succidisti omne lignum.
остри се, за да извърши голямо клане; излъсква се, за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? Това е жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.
11 Et dedi eum ad levigandum, ut teneatur manu: iste exacutus est gladius, et iste limatus est, ut sit in manu interficientis.
Даде се да се излъска да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан, за да се даде в ръката на погубителя.
12 Clama et ulula, fili hominis, quia hic factus est in populo meo, hic in cunctis ducibus Israël qui fugerant: gladio traditi sunt cum populo meo: idcirco plaude super femur,
Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари по бедрото си.
13 quia probatus est: et hoc, cum sceptrum subverterit, et non erit, dicit Dominus Deus.
Защото има изпитание; и какво ако и презиращия жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?
14 Tu ergo, fili hominis, propheta, et percute manu ad manum: et duplicetur gladius, ac triplicetur gladius interfectorum: hic est gladius occisionis magnæ, qui obstupescere eos facit
Ти, прочее, сине човешки, пророкувай, и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, числото на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.
15 et corde tabescere, et multiplicat ruinas. In omnibus portis eorum dedi conturbationem gladii acuti, et limati ad fulgendum, amicti ad cædem.
Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи всяко сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се, за да блести, наточи се, за да коли.
16 Exacuere, vade ad dexteram sive ad sinistram, quocumque faciei tuæ est appetitus.
Стегни се мечо, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.
17 Quin et ego plaudam manu ad manum, et implebo indignationem meam: ego Dominus locutus sum.]
И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.
18 Et factus est sermo Domini ad me, dicens:
Господното слово дойде пак към мене и рече:
19 Et tu, fili hominis, pone tibi duas vias, ut veniat gladius regis Babylonis: de terra una egredientur ambæ: et manu capiet conjecturam; in capite viæ civitatis conjiciet.
При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на Вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец, направи го при началото на пътя за града.
20 Viam pones ut veniat gladius ad Rabbath filiorum Ammon, et ad Judam in Jerusalem munitissimam.
Определи път, за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.
21 Stetit enim rex Babylonis in bivio, in capite duarum viarum, divinationem quærens, commiscens sagittas: interrogavit idola, exta consuluit.
Защото Вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародествува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.
22 Ad dexteram ejus facta est divinatio super Jerusalem, ut ponat arietes, ut aperiat os in cæde, ut elevet vocem in ululatu, ut ponat arietes contra portas, ut comportet aggerem, ut ædificet munitiones.
В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.
23 Eritque quasi consulens frustra oraculum in oculis eorum, et sabbatorum otium imitans: ipse autem recordabitur iniquitatis ad capiendum.
Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.
24 Idcirco hæc dicit Dominus Deus: Pro eo quod recordati estis iniquitatis vestræ, et revelastis prævaricationes vestras, et apparuerunt peccata vestra in omnibus cogitationibus vestris, pro eo, inquam, quod recordati estis, manu capiemini.
Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.
25 Tu autem, profane, impie dux Israël, cujus venit dies in tempore iniquitatis præfinita:
А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си,
26 hæc dicit Dominus Deus: Aufer cidarim, tolle coronam: nonne hæc est quæ humilem sublevavit, et sublimem humiliavit?
така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече да бъде такава; възвиси смирения, а смири възвисения.
27 Iniquitatem, iniquitatem, iniquitatem ponam eam: et hoc non factum est, donec veniret cujus est judicium, et tradam ei.
Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам.
28 Et tu, fili hominis, propheta, et dic: Hæc dicit Dominus Deus ad filios Ammon, et ad opprobrium eorum: et dices: [Mucro, mucro, evaginate ad occidendum: limate ut interficias et fulgeas:
И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан, за да коли, и блестящ, за да изтреби,
29 cum tibi viderentur vana, et divinarentur mendacia, ut dareris super colla vulneratorum impiorum, quorum venit dies in tempore iniquitatis præfinita.
докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародествуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието е стигнало до края си.
30 Revertere ad vaginam tuam, in loco in quo creatus es: in terra nativitatis tuæ judicabo te.
Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.
31 Et effundam super te indignationem meam; in igne furoris mei sufflabo in te: daboque te in manus hominum insipientium, et fabricantium interitum.
Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са вещи да погубят.
32 Igni eris cibus; sanguis tuus erit in medio terræ; oblivioni traderis: quia ego Dominus locutus sum.]
Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята ти; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.
