< پەندەکانی سلێمان 16 >

پلانەکانی دڵ هی مرۆڤە، بەڵام وەڵامدانەوەی زمان لە یەزدانەوەیە. 1
Плановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
هەموو ڕێگاکانی مرۆڤ لەبەرچاوی خۆی بێگەردن، بەڵام یەزدان پاڵنەرەکان هەڵدەسەنگێنێت. 2
Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
کارەکانت بە یەزدان بسپێرە، پلانەکانت جێگیر دەبێت. 3
Възлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.
یەزدان بۆ مەبەستی خۆی هەموو شتێکی دروستکردووە، تەنانەت بەدکاریش بۆ ڕۆژی بەڵا. 4
Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
یەزدان قێزی لە هەموو دڵ بەفیزێکە، بێگومان سزادانی لەسەر تێناپەڕێت. 5
Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.
بە خۆشەویستی نەگۆڕ و دڵسۆزی کەفارەت بۆ تاوان دەکرێت، بە لەخواترسیش دوورکەوتنەوە لە خراپە. 6
С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
ئەگەر ڕەفتاری مرۆڤ مایەی ڕەزامەندی یەزدان بێت، وا دەکات تەنانەت دوژمنەکانیشی لەگەڵیدا ئاشت ببنەوە. 7
Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
باشترە کەمت هەبێت بە ڕاستودروستییەوە لەوەی داهاتێکی زۆری بە ناڕەوا. 8
По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
دڵی مرۆڤ پلان بۆ ڕێگای خۆی دادەنێت، بەڵام یەزدان هەنگاوەکانی ئاراستە دەکات. 9
Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
قسەی پاشا وەک سروشە، دەبێ لە دادوەریدا دەمی ناپاکی نەکات. 10
Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
قەپان و تەرازووی دادپەروەر لە یەزدانەوەیە، هەموو کێشێکی ناو کیسە کاری ئەوە. 11
Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
قێزی پاشایان لە خراپەکردنە، چونکە بە ڕاستودروستی تەخت دەچەسپێت. 12
Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
ڕەزامەندی پاشایان لێوی ڕاستودروستە، کەسی ڕاستگۆیان خۆشدەوێت. 13
Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
تووڕەیی پاشا وەک فریشتەی مەرگە، بەڵام کەسی دانا هێمنی دەکاتەوە. 14
Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
ڕووناکی ڕووی پاشا ژیانی تێدایە، ڕەزامەندیشی وەک هەورە بارانی بەهارە. 15
В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
دەستکەوتنی دانایی چەند لە زێڕ باشترە، دەستکەوتنی تێگەیشتنیش لە زیو پەسەندترە. 16
Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
ڕێگای سەرڕاستان دوورکەوتنەوەیە لە خراپە، ئەوەی ڕێگای خۆی بپارێزێت گیانی خۆی دەپارێزێت. 17
Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
لەپێش شکان لووتبەرزییە، لەپێش ڕووخانیش ڕۆحزلییە. 18
Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
باشترە بێفیز بیت و لەگەڵ ستەملێکراوان بیت، لە دابەشکردنی دەستکەوت لەگەڵ لووتبەرزان. 19
По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
ئەوەی بایەخ بە ئامۆژگاری بدات چاکەی دەست دەکەوێت، ئەوەی پشت بە یەزدان ببەستێت خۆزگەی پێ دەخوازرێت. 20
Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
ئەوەی لە دڵدا دانا بێت پێی دەگوترێت تێگەیشتوو، شیرینی لێوەکانیش فێربوون زیاد دەکات. 21
Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
وریایی سەرچاوەی ژیانە بۆ خاوەنەکەی، بەڵام گێلەکان بە گێلایەتی خۆیان سزا دەدرێن. 22
Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
دڵی کەسی دانا ڕێنمایی دەمی دەکات و بەسەر لێوان فێربوون زیاد دەکات. 23
Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.
قسەی جوان شانەی هەنگوینە، بۆ دەروون شیرینە و بۆ ئێسک چاکبوونەوەیە. 24
Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
ڕێگا هەیە لەبەرچاوی مرۆڤ ڕاست دیارە، بەڵام کۆتاییەکەی بەرەو مردنە. 25
Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
نەوسی کرێکار بۆ خۆی ڕەنج دەدات، برسیێتییەکەی پاڵی پێوەدەنێت. 26
Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
کەسی دڵڕەش کای کۆن بە با دەکات و لەسەر لێوەکانیشی ئاگری کڵپەدارن. 27
Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
کەسی درۆزن دووبەرەکی دەوروژێنێت و دەمشڕ دۆستی نزیک لە یەکتر جیا دەکاتەوە. 28
Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
کەسی توندڕەو دراوسێی خۆی تەفرە دەدات و بە ڕێگایەکدا دەیبات کە باش نییە. 29
Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
ئەوەی چاو دەقوچێنێت پیلان بۆ درۆ دادەڕێژێت، ئەوەی لێوی دەکرۆژێت خراپە بە ئەنجام دەگەیەنێت. 30
Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
ڕیش سپیێتی تاجی شانازییە، لە ڕێگای ڕاستودروستییەوە دەستدەکەوێت. 31
Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
ئەوەی درەنگ تووڕە بێت لە پاڵەوان باشترە، ئەوەی بەسەر خۆیدا زاڵ بێت باشترە لەوەی شارێک دەگرێت. 32
Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
تیروپشک هەڵدەدرێتە کۆش، بەڵام هەموو بڕیارێکی لەلایەن یەزدانەوەیە. 33
Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

< پەندەکانی سلێمان 16 >