< پەندەکانی سلێمان 13 >
کوڕی دانا تەمبێکردنی باوکی وەردەگرێت، بەڵام گاڵتەجاڕ گوێ لە سەرزەنشت ناگرێت. | 1 |
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
مرۆڤ لە بەروبوومی دەمی چاکە دەخوات، ناپاکانیش ئارەزوویان توندوتیژییە. | 2 |
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
ئەوەی ئاگای لە دەمی بێت گیانی خۆی دەپارێزێت، بەڵام ئەوەی زمان درێژی دەکات لەناودەچێت. | 3 |
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
گیانی تەمبەڵ ئارەزوو دەکات و هیچی دەست ناکەوێت، بەڵام گیانی تێکۆشەر سەرکەوتوو دەبێت. | 4 |
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
کەسی ڕاستودروست ڕقی لە قسەی درۆیە، بەدکاریش ڕیسوایی و شەرمەزاری دەهێنێت. | 5 |
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
ڕاستودروستی ئەو کەسە دەپارێزیت کە ڕێگای ڕاستە، خراپەش گوناهبار سەرەوژێر دەکات. | 6 |
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
هەیە خۆی بە دەوڵەمەند دەردەخات و هیچی نییە، هەشە خۆی بە هەژار دەردەخات و سامانی زۆری هەیە. | 7 |
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
لەوانەیە مرۆڤ بە سامانەکەی گیانی خۆی بکڕێتەوە، بەڵام هەژار گوێی لە هەڕەشە نابێت. | 8 |
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
ڕووناکی ڕاستودروستان دەگەشێتەوە، بەڵام چرای بەدکاران دەکوژێتەوە. | 9 |
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
لە لووتبەرزییەوە تەنها ناکۆکی پەیدادەبێت، بەڵام لەگەڵ ڕاوێژکاران دانایی. | 10 |
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
ماڵێک بە ناپاکی پەیداکرابێت، کەم دەکات، بەڵام ئەوەی بە کاری دەست کۆدەبێتەوە، زیاد دەکات. | 11 |
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
ئومێدی درێژکراوە دڵ نەخۆش دەکات، ئارەزووی بەدیهاتووش درەختی ژیانە. | 12 |
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
ئەوەی سووکایەتی بە فێرکردنەکە بکات خۆی لەناودەبات، بەڵام ئەوەی ڕێزی بۆ ڕاسپاردەکە هەبێت پاداشتی دەدرێتەوە. | 13 |
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
فێرکردنەکانی دانا کانی ژیانە، بۆ دوورکەوتنەوە لە داوی مردن. | 14 |
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
تێگەیشتنی باش پەسەندی بەدەستدەهێنێت، بەڵام ڕێگای ناپاکان سەختە. | 15 |
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
هەموو کەسێکی ژیر بە زانیارییەوە کار دەکات، بەڵام نەزان گێلایەتی بڵاو دەکاتەوە. | 16 |
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
نێردراوی بەدکار دەکەوێتە خراپەوە، پەیامبەری دەستپاکیش چاکبوونەوە دەهێنێت. | 17 |
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
هەژاری و ڕیسوایی بۆ ئەوانەیە تەمبێکردن بەلاوە دەنێن، بەڵام ئەوەی سەرزەنشت لەگوێدەگرێت ڕێزدار دەبێت. | 18 |
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
ئارەزووی بەدیهاتوو خۆشییە بۆ گیان، بەڵام گێل وا دەزانێت کە لادان لە خراپە شتێکی قێزەونە. | 19 |
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
ئەوەی لەگەڵ دانایان دەڕوات دەبێتە دانا، هاوڕێی گێلەکانیش زیانی پێدەگات. | 20 |
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
خراپە دوای گوناهباران دەکەوێت، بەڵام ڕاستودروستان بە چاکە پاداشت دەدرێنەوە. | 21 |
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
پیاوچاک میرات بۆ نەوەکانی بەجێدەهێڵێت، سامانی گوناهبارانیش بۆ ڕاستودروست هەڵدەگیردرێت. | 22 |
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
لەوانەیە زەویی بەیاری هەژاران خواردنی زۆری تێدابێت، بەڵام لەبەر نادادپەروەری دەبردرێت. | 23 |
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
ئەوەی ڕێگا لە کوتەک بگرێت ڕقی لە کوڕەکەیەتی، بەڵام ئەوەی خۆشیبوێت گرنگی بە تەمبێکردنی دەدات. | 24 |
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
کەسی ڕاستودروست دەخوات و تێر دەبێت، بەڵام سکی بەدکاران هەر برسی دەبێت. | 25 |
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.