< ئەیوب 16 >
Тогава Иов в отговор рече:
«زۆرم لەمانە گوێ لێ بووە، هەموو دڵنەواییەکەتان بریندارکەرن! | 2 |
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
ئایا قسەی پووچ کۆتایی هەیە؟ یان چی دەتوروژێنێت هەتا وەڵام بدەیتەوە؟ | 3 |
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
منیش وەک ئێوە قسەم دەکرد، ئەگەر ئێوە لە جێی من بوونایە؛ قسەم بۆ دەگێڕانەوە و سەرم لە ئاستتان دەلەقاند. | 4 |
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
بەڵام بە دەم هانم دەدان و جوڵەی لێوەکانم ڕایدەگرتن. | 5 |
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
«ئەگەر قسە بکەم لە خەمۆکیەکەم کەم نابێتەوە، ئەگەر بێدەنگیش بم لێم دوور ناکەوێتەوە. | 6 |
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
ئەی خودایە، بێگومان تۆ بێزارت کردووم، هەموو کەسوکارەکەی منت لەناوبردووە. | 7 |
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
سستت کردم، سستییەکەم بووە شایەت، لاوازییەکەم لێم هەستاوە، بەرەوڕوو شایەتیم لەسەر دەدات. | 8 |
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
تووڕەییەکەی پەلاماری دام و منی چەوساندەوە، ددانەکانی لێم جیڕکردەوە، دوژمنەکەم چاوی تێبڕیوم. | 9 |
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
خەڵک دەمیان لێ داچەقاندووم، بە گاڵتەپێکردنەوە زللەیان لێدەدام، پێکەوە گەلەکۆمەیان لێکردم. | 10 |
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
خودا منی دایە دەست زۆردار و فڕێیدامە نێو دەستی خراپەکارەوە. | 11 |
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
من ئاسوودە بووم و ئەو جێی لەق کردم، پشتەملی گرتم و وردوخاشی کردم. منی کرد بە نیشانی خۆی؛ | 12 |
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
تیرهاوێژەکانی دەوریان دام. جەرگی بڕیم و دڵی نەسووتا، زراوی منی بەسەر زەویدا ڕشت. | 13 |
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
جار لەدوای جار شەقم دەکات، وەک جەنگاوەرێک هێرش دەکاتە سەرم. | 14 |
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
«جلوبەرگی گوشم بە پێستمەوە دووری و خۆڵەمێشم بە سەری خۆمدا کرد. | 15 |
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
دەموچاوم لەبەر گریان سوور هەڵگەڕا و ڕەشی بەسەر پێڵوی چاومدا هات. | 16 |
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
لەگەڵ ئەوەی زۆرداری لە دەستی مندا نییە و نوێژەکەم بێگەردە. | 17 |
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
«ئەی زەوی، خوێنەکەم دامەپۆشە، با جێیەک نەبێت بۆ هاوارم! | 18 |
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
ئەوەتا لە ئێستاوە شایەتەکەم لە ئاسمانە، پارێزگارەکەم لە بەرزاییەکانە، | 19 |
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
ئەو هاوڕێمە و داکۆکیم لێ دەکات. کاتێک لەبەردەم خودا چاوەکانم فرمێسک دەڕێژن، | 20 |
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
ئەو لە پێناوی پیاوێک لە خودا دەپاڕێتەوە، وەک پاڕانەوەی کەسێک بۆ هاوڕێکەی. | 21 |
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
«تەمەنم کورتە و بەسەردەچێت، لە ڕێگایەکدا دیلم کە لێی ناگەڕێمەوە. | 22 |
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.