Luka 11
1 Kubatendahali imwi inako Jesu haba kulapela muchibaka chimwi, mulutwana yenke chawamba kwali, “Simwine, tulute kulapela sina Johani mwaba lutili balutwani bakwe kulapela.”
И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
2 Jesu chati kubali, “Hamulapela muwambe, 'Tayo, izina lyako lijolozwe. Mubuso wako ukeze.
А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
3 Utuhe chinkwa chetu mwi izuba ne zuba.
давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
4 Utu ondere zibi zetu, sina mutu ondera muntu ni muntu yowina mulandu kwetu. Sanzi ututwali mumuliko.”
и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
5 Jesu chawamba kubali, “Njeni kwenu yowina mulikani, mi uyenda kwali hakati kamasiku, nokumuwambila, 'Mulikani, nikolotise zinkwa zotatwe', 6
И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
6 chinga sikira mulikanangu kukazwa munzira, mi kanina chimwi cho kumuyumbula,
понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
7 Yavena mukanti chamucho kuti, 'kanji uni katazi. Mulyango we yaliwa kale, mi bana bangu, bena neme, bena habulalo. Kani oli kubuka ni kukuha nchinkwa.'
и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
8 Nikuwambila, nihasabuki kuti akuhe nchinkwa, kakuli umulikani wakwe. Ibaka lyako lyo kundundamena kwako nosa swabi, mwabuke no kukuha zikwa zingi zosaka.
казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 Ime name nikuwambila, kumbile, mi mowane; ngane, mi mowane; ngongote, mi mowi yalwilwe.
И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
10 Muntu yense yokumbila uhewa; mi muntu yongana uwana; mi kumuntu yo ngongota, mweyalwilwe.
Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11 Mushemi inzi wechi kwame hakati kenu, haiba mwanakwe wechi swesu hamu kumbila inswi, momuhe izoka kapa inswi?
И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
12 Kapa hakumbila iye, kana momuhe kabumwe?
Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 Nihakubabulyo, haiba inwe mwina buvi mwizi kuha impo zilotu kubana benu, linu Ishenu yowina kwiulu, kahe zikuma kuhi ku bamukumbila luhuho lujolola?”
И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
14 Imwi inako, Jesu aba kuhindikira hanze indimona, mi ibali satambi. Chikupangahala kuti indimona halizwa, mukwame abali satambi chatanga kuwamba. Chisi chicha komokwa!
Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
15 Linu bamwi bantu chibawamba, Cheziho za Beelzebule, simwine wa madimona, uzwesa madimona.
А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
16 Bamwi chibamulika kuti aba tondeze chisupo chizwa kwiulu.
А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
17 Linu Jesu kokwiziba mihupulo yabo, chabawambila kuti, “Mubuso ni mubuso ose olikauhanya ushala niu kauhene, Mi inzubo ili kauhanya iyo ine kaiwe.
Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
18 Haiba Satani uli kauhanya iye mwine, mubuso wakwe uzimana bule? Inwe muwamba kuti ime ni zwisa ihuho ca Beelzebule.
Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
19 Haiba nini zwisa mandimona ca Beelzebule, chwale balutwani benu ba zwisa chani hanze? Bakeñi chezi, mubabe baatuli benu.
и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
20 Kono haiba nizwesa mandimona chomunwe we Ireza, linu muvuso we Ireza chiweza kwenu.
Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
21 Linu mukwame yokolete yokwete zilwiso namamela izubo yakwe, zibya zakwe zina mwipabalelo ina hande,
Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
22 Linu mukwame yokolete hamukoma, mukwame yokolete uhinda zilwaniso zakwe, mi uzenenga chifumu chakwe.
Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
23 Yase yasena name unisandukile, yasakunganyi name uhasanya.
Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
24 Luhuho lubi haluzwa kumutu, lu yenda muchibaka chisena menzi ni kungana chibaka cho kupumwira. Halubula, luli wambila, 'Munibole kwizubo kunakazwa.'
. Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
25 Halubola, lukawana kuti izubo ifiyelwe ni kubikwa hande.
И като дойде, намира я пометена и наредена.
26 Mi lubola ni kukahinda amwi madimona akwana iyaza nio bele alihita kulunya mi onse enjila nikuhala mwateni. Linu bwikalo bwama manimani bozo muntu mubube bubilala nikuhita bwe ntanzi.”
Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 Kubapangahali vuti, habakuwamba inzi zintu, mwanakazi zumwi aba huwelezi kuhita mazwe a chisi, ni kuwamba kwali, “Lina itohonolo ibumo liba ku hwizumuki ni beere libakunyonsi.”
Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
28 Linu iye chati, “Chobulyo, bena itohonolo njabana bazuwa linzwi lya Ireza nikulili vikira.”
А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
29 Linu chisi hachibali kukopana nanga bantu bangi, chotanga kuwamba, “Uwu murahi - murahi mubilala. Usaka chisupo, kono kakwina chisupo chite chihewe kuwuli konji chisupo cha Jonasi.
А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
30 Sina mwababiri Jonasi chisupo kuvene Nenive, Linu ku Mwana wa Muntu mwabe chisupo kounu murahi.
Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
31 Simwine wa mwanakazi welu hati lwa chilyo mwazimane hekatulo ni mukwame wowuni murahi niku banyansa, linu aba kazwi kuma mani - mani a nkanda kwiza kuzuwa maano a Solomoni, mi mubone zumwi kuhita Solomoni kwena hanu.
Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
32 Mukwame wa Nenibe kazimane he nkatulo nowu murahi wa batu ni kuunyaza, Linu baba baki henkutazo ya Jonasi, mi mubone, zumwi mukando kwa Jonasi zunu hanu.
Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
33 Kakwina zumwi, hamana kumunik i lambi, nokulibika mukerima, kamba mwikonde lye chitanda, kono hama biko a lambi iri kuti benjila bawane iseri.
Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
34 Menso ako nji lambi yomubili. Haiba menso ako ena hande, mubili ose wizwire iseli. Kono haiba linso lyako ivi, mubili wako wiizwere kerima.
Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
35 Nihakwinabulyo, mutokomere kuti iseli lina kwenu kena kerima.
Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
36 Nihakwinabulyo, mubili wako ose wina iseli, nikusena i mbali yomubili wako mu kerima, Linu mubili wako onse muuswane ubu i lambi haibenya choku njoloza kwako.”
Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
37 Hamana kuwamba, Mufalisi chomukumbira kuti bakalye naye kwizubo yakwe, mi Jesu choyenda chokekala ha zilyo.
Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
38 Mufarisi chokomokwa kuti kena aba tangi kusambi naseni kulalila.
Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
39 Kono Simwine chali kwali, “hanu chwale, inwe Mafarisi muchenise inkomoki ni tusuba hanze, kono mukati kenu mwina feela belyavi, nibubilala.
И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
40 Inwe bantu musena ingana! Kena kuti yaba pangi hanze njiyena hape yopanga mukati?
Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
41 Muhe ku babotana zina mukati, mi zintu zonse njisezi chene kwenu.
По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
42 Kono bumayi kwenu inwe Mafarisi, kakuli muzwisa chintu chonke kuze kumi, minta ni kumini mwiwa lyezi byalantu, kono kamu bileli niswanero ni lato lya Ireza. Kwina hande kupanga nceswanero ni kusaka Ireza, nikusa kangwa kupanga zimwi zintu nazo.
Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
43 Bumaiye kwenu inwe mafarisi, kakuli musaka zipula zokubusu mu masinagoge ni kulu meriswa chekute kuzibaka zemusika.
Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
44 Bumaye kwenu, kakuli muswana sina makumbu asena maswayo, bantu baalyata niba sezi.”
Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
45 Mi muruti zumwi omu lao wama juda chamwitaba nokuwamba kuti, “Muruti, zowamba zitu tuka neswe.”
И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
46 Jesu chawamba, “Bumaye kwenu, baruti bomulao! Linu mulemeza batu ni miziyo ibasa oli kuhinda, kono inwe mani kamukwati iyo miziyo ni kanwe kenu konke.
А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
47 Bumaye kwenu, kakuli muzakila ba polofita' makumbu, akubazezela ho, mi bazimu benu ba babehayi.
Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
48 Mi mwipaki hape niku zumina misebizi yaba ziimu benu, kakuli cheniti luli babe hayi Baporofita, avo makumbu abo akuba zezela ho.
И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
49 Cheri ibaka nalyo, butali bwe Ireza vuva cho, 'Muni tumine kubali bapolofita ni ba apositola, mi mubaba nyandise ni kwihaya bamwi.
Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
50 Uwu murazi, chwale, kababe nikulitabilira, kuamana ni malaha aba polofita avava tiri chinga libatangi ifasi.
за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
51 kuzwa kumalaha a Abele kuya kumalaha a Zakaria, yabe hailwa hakati ka katala ni chihalaleho. Eni, niwamba kwenu, Owu murahi kaulitabilile.
от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
52 Bumayi kwenu maruti bo mulao wa Majuda, kakuti chimubahindi inkii yenzibo; inwe mubene kamwinjili mwateni, mi mukanisa abo basaka kwinjila.
Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 Jesu hachazwele kwateni, bañoli ni Mafarisi chiba mukananisa ni kumu lwanisa kuamana zintu zingi,
И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
54 Kulika kumuchesa mumanzwi akwe.
като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
