Genesis 45
1 Joseph el tia ku in sifil kutong nunak lal ye mutun mwet kulansap lal, oru el sapkin nu selos nukewa in som liki infukil sac. Wangin mwet saya welul Joseph ke el fahkulak nu sin tulik wial.
Тогава Иосиф не може вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.
2 El wola ke sie pusren tung lulap, oru mwet Egypt elos lohng, ac pweng kac uh som sun inkul sel tokosra.
И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.
3 Joseph el fahk nu sin tamulel lal, “Nga pa Joseph. Ku papa el srakna moul?” Ac ke tamulal lal elos lohng, elos arulana sangeng, oru elos kofla topkol.
И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 Na Joseph el fahk nu selos, “Nunak munas, kaluku.” Elos kalukyang nu yorol ac el fahk, “Nga Joseph, tamulel se lomtal ma komtal kukakunla nu Egypt ah.
Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 Nimet komtal oela ku likiya mu oasr koluk lomtal ke sripen komtal tuh kukakinyula nu yenu. God pa supweyume meet liki komtal, ngan tuh molela moul lun mwet uh.
Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.
6 Sracl se inge tufahna yac akluola fin acn uh, ac yac limekosr lula ma ac fah wangin taknelik ku kosrani.
Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.
7 God El supweyume meet liki komtal in tuh molikomtalla ke lumah na usrnguk se inge, ac in tuh liye lah komtal, ac fwilin tulik nutumtal, in painmoulla.
Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8 Ouinge tia komtal pa supweyume nu inge, a God. El oru tuh in nga pa fulat oemeet sin mwet fulat lal tokosra. Nga pa liyaung mutunfacl se lal inge nufon. Nga leumi Egypt nufon.
И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9 Komtal sulaklak folokla nu yorol papa, ac fahk nu sel lah Joseph, wen natul, el fahk ouinge: ‘God El oru tuh nga in leumi acn Egypt nufon. Sulaklak fahsru nu yuruk.
Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10 Kom ku in tuh muta in acn Goshen, yen kom ac apkuran nu yuruk — kom, tulik nutum, tulik nutin nutum, sheep nutum, nani nutum, cow nutum, ac ma nukewa lom saya.
Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.
11 Kom fin muta Goshen, nga ku in karingin kom. Srakna oasr yac in sracl limekosr lula, ac nga tia lungse kom, sou lom, ac kosro nutum in masrinsral.’”
Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.
12 Joseph el tafwelana ac fahk, “Inge komtal nukewa, ac kom pac Benjamin, ku in liye lah pwayena nga pa Joseph.
И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.
13 Fahk nu sel papa lah arulana yohk ku luk fin acn Egypt, ac srumun nu sel ma nukewa ma komtal liye uh. Na komtal sulaklak usalu nu yenu.”
И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.
14 El kaosulma Benjamin, ma lel, in paol, ac mutawauk in tung. Benjamin el oayapa sruokilya ac tung.
Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака, плака и Вениамина на неговия врат.
15 Joseph el tung na ac sruok kais sie sin mwet lel ac ngok mutalos. Tukun ma inge, na tamulel lal fah mutawauk in sramsram nu sel.
И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.
16 Ke pweng se inge sun lohm sin tokosra lah tamulel lal Joseph tuku, na tokosra ac mwet pwapa lal elos insewowo kac.
И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.
17 Tokosra el fahk nu sel Joseph, “Fahk nu sin mwet wiom an elos in nwakla pak lalos ac sang nu fin kosro natulos ac folokla nu in facl Canaan.
И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18 Sap elos in tuh use papa tumalos ac sou lalos ac foloko nu yenu. Nga ac fah sang nu selos acn ma wo emeet in acn Egypt, ac elos ac fah eis fokin acn uh yohk liki enenu lalos.
И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.
19 Fahk pac nu selos elos in us kutu wagon liki acn Egypt in tuh wanma mutan kialos, tulik srisrik natulos, ac use pac papa tumalos.
А на тебе заповядвам да им речеш: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.
20 Elos in tia seko ma elos ac kofla us tuku an. Ma wo emeet in acn Egypt nufon ac fah ma lalos.”
При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21 Wen natul Jacob elos oru oana ke fwack nu selos. Joseph el sang wagon nu selos, oana ke tokosra el sapkin, ac mwe mongo nalos nu ke fahsr lalos.
И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22 El oayapa sang kais sie nuknuk in ayaol nu sin kais sie selos, a nu sel Benjamin el sang ac ipin silver tolfoko ac nuknuk in ayaol limekosr.
На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 El supwala donkey singoul nu sin papa tumal ah sessesla ke ma wolana in acn Egypt, ac donkey singoul pac sessesla ke wheat, bread, ac kutu pac mwe mongo saya nu ke fahsr lalos.
И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24 Na el supwala tamulel lal ah som, ac ke elos mukuiyak el fahk nu selos, “Nimet komtal fahsr akukuin.”
Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.
25 Elos som liki acn Egypt ac folokla nu Canaan, nu yorol Jacob, papa tumalos.
И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.
26 Ac elos fahk nu sel Jacob, “Joseph el srakna moul. El pa leumi acn Egypt nufon!” Ac ke Jacob el lohng el arulana lut ac lofongla, ac tia ku in lulalfongi.
И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.
27 Tusruktu ke elos fahkang nu sel ma nukewa ma Joseph el fahk nu selos ah, ac ke el liye wagon ma Joseph el supwama in tuh usalla nu Egypt uh, el asmakla liki lut lulap lal, ac fahk,
Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.
28 “Joseph wen nutik el srakna moul! Pa na ‘ngan ma nga ke lohng uh! Enenu na ngan som liyal meet liki nga misa.”
И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.
