잠언 8
1 지혜가 부르지 아니하느냐 명철이 소리를 높이지 아니하느냐
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 그가 길가의 높은 곳과 사거리에 서며
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 성문 곁과 문 어귀와 여러 출입하는 문에서 불러 가로되
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 사람들아 내가 너희를 부르며 내가 인자들에게 소리를 높이노라
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 어리석은 자들아 너희는 명철할지니라 미련한 자들아 너희는 마음이 밝을지니라 너희는 들을지어다
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 내가 가장 선한 것을 말하리라 내 입술을 열어 정직을 내리라
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 내 입은 진리를 말하며 내 입술은 악을 미워하느니라
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 내 입의 말은 다 의로운즉 그 가운데 굽은 것과 패역한 것이 없나니
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 이는 다 총명 있는 자의 밝히 아는 바요 지식 얻은 자의 정직히 여기는 바니라
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 너희가 은을 받지 말고 나의 훈계를 받으며 정금보다 지식을 얻으라
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 대저 지혜는 진주보다 나으므로 무릇 원하는 것을 이에 비교할 수 없음이니라
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 나 지혜는 명철로 주소를 삼으며 지식과 근신을 찾아 얻나니
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 여호와를 경외하는 것은 악을 미워하는 것이라 나는 교만과 거만과 악한 행실과 패역한 입을 미워하느니라
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 내게는 도략과 참 지식이 있으며 나는 명철이라 내게 능력이 있으므로
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 나로 말미암아 왕들이 치리하며 방백들이 공의를 세우며
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 나로 말미암아 재상과 존귀한 자 곧 세상의 모든 재판관들이 다스리느니라
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 나를 사랑하는 자들이 나의 사랑을 입으며 나를 간절히 찾는 자가 나를 만날 것이니라
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 부귀가 내게 있고 장구한 재물과 의도 그러하니라
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 내 열매는 금이나 정금보다 나으며 내 소득은 천은보다 나으니라
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 나는 의로운 길로 행하며 공평한 길 가운데로 다니나니
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 이는 나를 사랑하는 자로 재물을 얻어서 그 곳간에 채우게 하려함이니라
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 여호와께서 그 조화의 시작 곧 태초에 일하시기 전에 나를 가지셨으며
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 만세 전부터 상고부터, 땅이 생기기 전부터, 내가 세움을 입었나니
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 아직 바다가 생기지 아니하였고 큰 샘들이 있기 전에 내가 이미났으며
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 산이 세우심을 입기 전에 언덕이 생기기 전에 내가 이미 났으니
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 하나님이 아직 땅도 들도 세상 진토의 근원도 짓지 아니하셨을 때에라
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 그가 하늘을 지으시며 궁창으로 해면에 두르실 때에 내가 거기 있었고
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 그가 위로 구름 하늘을 견고하게 하시며 바다의 샘들을 힘 있게하시며
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 바다의 한계를 정하여 물로 명령을 거스리지 못하게 하시며 또 땅의 기초를 정하실 때에
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 내가 그 곁에 있어서 창조자가 되어 날마다 그 기뻐하신 바가 되었으며 항상 그 앞에서 즐거워하였으며
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 사람이 거처할 땅에서 즐거워하며 인자들을 기뻐하였었느니라
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 아들들아 이제 내게 들으라 내 도를 지키는 자가 복이 있느니라
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 훈계를 들어서 지혜를 얻으라 그것을 버리지 말라
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 누구든지 내게 들으며 날마다 내 문 곁에서 기다리며 문설주 옆에서 기다리는 자는 복이 있나니
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 대저 나를 얻는 자는 생명을 얻고 여호와께 은총을 얻을 것임이니라
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 그러나 나를 잃는 자는 자기의 영혼을 해하는 자라 무릇 나를 미워하는 자는 사망을 사랑하느니라
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
