< 잠언 14 >

1 무릇 지혜로운 여인은 그 집을 세우되 미련한 여인은 자기 손으로 그것을 허느니라
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 정직하게 행하는 자는 여호와를 경외하여도 패역하게 행하는 자는 여호와를 경멸히 여기느니라
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 미련한 자는 교만하여 입으로 매를 자청하고 지혜로운 자는 입술로 스스로 보전하느니라
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 소가 없으면 구유는 깨끗하려니와 소의 힘으로 얻는 것이 많으니라
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 신실한 증인은 거짓말을 아니하여도 거짓 증인은 거짓말을 뱉느니라
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 거만한 자는 지혜를 구하여도 얻지 못하거니와 명철한 자는 지식 얻기가 쉬우니라
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 너는 미련한 자의 앞을 떠나라 그 입술에 지식 있음을 보지 못함이니라
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 슬기로운 자의 지혜는 자기의 길을 아는 것이라도 미련한 자의 어리석음은 속이는 것이니라
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 미련한 자는 죄를 심상히 여겨도 정직한 자 중에는 은혜가 있느니라
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 마음의 고통은 자기가 알고 마음의 즐거움도 타인이 참예하지 못하느니라
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 악한 자의 집은 망하겠고 정직한 자의 장막은 흥하리라
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 어떤 길은 사람의 보기에 바르나 필경은 사망의 길이니라
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 웃을 때에도 마음에 슬픔이 있고 즐거움의 끝에도 근심이 있느니라
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 마음이 패려한 자는 자기 행위로 보응이 만족하겠고 선한 사람도 자기의 행위로 그러하리라
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 어리석은 자는 온갖 말을 믿으나 슬기로운 자는 그 행동을 삼가느니라
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 지혜로운 자는 두려워하여 악을 떠나나 어리석은 자는 방자하여 스스로 믿느니라
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 노하기를 속히 하는 자는 어리석은 일을 행하고 악한 계교를 꾀하는 자는 미움을 받느니라
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 어리석은 자는 어리석음으로 기업을 삼아도 슬기로운 자는 지식으로 면류관을 삼느니라
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 악인은 선인 앞에 엎드리고 불의자는 의인의 문에 엎드리느니라
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 가난한 자는 그 이웃에게도 미움을 받게 되나 부요한 자는 친구가 많으니라
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 그 이웃을 업신여기는 자는 죄를 범하는 자요 빈곤한 자를 불쌍히 여기는 자는 복이 있는 자니라
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 악을 도모하는 자는 그릇 가는 것이 아니냐 선을 도모하는 자에게는 인자와 진리가 있으리라
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 모든 수고에는 이익이 있어도 입술의 말은 궁핍을 이룰 뿐이니라
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 지혜로운 자의 재물은 그의 면류관이요 미련한 자의 소유는 다만 그 미련한 것이니라
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 진실한 증인은 사람의 생명을 구원하여도 거짓말을 뱉는 사람은 속이느니라
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 여호와를 경외하는 자에게는 견고한 의뢰가 있나니 그 자녀들에게 피난처가 있으리라
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 여호와를 경외하는 것은 생명의 샘이라 사망의 그물에서 벗어나게 하느니라
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 백성이 많은 것은 왕의 영광이요 백성이 적은 것은 주권자의 패망이니라
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 노하기를 더디 하는 자는 크게 명철하여도 마음이 조급한 자는 어리석음을 나타내느니라
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 마음의 화평은 육신의 생명이나 시기는 뼈의 썩음이니라
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 가난한 사람을 학대하는 자는 그를 지으신 이를 멸시하는 자요 궁핍한 사람을 불쌍히 여기는 자는 주를 존경하는 자니라
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 악인은 그 환난에 엎드러져도 의인은 그 죽음에도 소망이 있느니라
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 지혜는 명철한 자의 마음에 머물거니와 미련한 자의 속에 있는 것은 나타나느니라
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 의는 나라로 영화롭게 하고 죄는 백성을 욕되게 하느니라
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 슬기롭게 행하는 신하는 왕의 은총을 입고 욕을 끼치는 신하는 그의 진노를 당하느니라
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.

< 잠언 14 >