욥기 4
1 데만 사람 엘리바스가 대답하여 가로되
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 누가 네게 말하면 네가 염증이 나겠느냐 날지라도 누가 참고 말 하지 아니하겠느냐
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 전에 네가 여러 사람을 교훈하였고 손이 늘어진 자면 강하게 하였고
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 넘어져 가는 자를 말로 붙들어 주었고 무릎이 약한 자를 강하게 하였거늘
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 이제 이 일이 네게 임하매 네가 답답하여 하고 이 일이 네게 당하매 네가 놀라는구나
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 네 의뢰가 경외함에 있지 아니하냐 네 소망이 네 행위를 완전히 함에 있지 아니하냐
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 생각하여 보라 죄없이 망한 자가 누구인가 정직한 자의 끊어짐이 어디 있는가
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 내가 보건대 악을 밭갈고 독을 뿌리는 자는 그대로 거두나니
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 다 하나님의 입기운에 멸망하고 그 콧김에 사라지느니라
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 사자의 우는 소리와 사나운 사자의 목소리가 그치고 젊은 사자의 이가 부러지며
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 늙은 사자는 움킨 것이 없어 죽고 암사자의 새끼는 흩어지느니라
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 무슨 말씀이 내게 가만히 임하고 그 가는 소리가 내 귀에 들렸었나니
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 곧 사람이 깊이 잠들 때쯤 하여서니라 내가 그 밤의 이상으로 하여 생각이 번거로울 때에
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 두려움과 떨림이 내게 이르러서 모든 골절이 흔들렸었느니라
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 그 때에 영이 내 앞으로 지나매 내 몸에 털이 주뼛하였었느니라
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 그 영이 서는데 그 형상을 분변치는 못하여도 오직 한 형상이 내 눈앞에 있었느니라 그 때 내가 종용한 중에 목소리를 들으니 이르기를
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 인생이 어찌 하나님보다 의롭겠느냐 사람이 어찌 그 창조하신 이보다 성결하겠느냐
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 하나님은 그 종이라도 오히려 믿지 아니하시며 그 사자라도 미련하다 하시나니
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 하물며 흙 집에 살며 티끌로 터를 삼고 하루살이에게라도 눌려 죽을 자이겠느냐
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 조석 사이에 멸한바 되며 영원히 망하되 생각하는 자가 없으리라
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 장막 줄을 그들에게서 뽑지 아니하겠느냐 그들이 죽나니 지혜가 없느니라
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
