Mateo 5
1 Are xril ri Jesús ri kikꞌiyal ri winaq, xpaqiꞌ cho ri juyubꞌ, kꞌa te riꞌ xtꞌuyiꞌk, xkimulij kꞌu kibꞌ ri utijoxelabꞌ chirij.
А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 Ri Jesús xuchapleꞌj ubꞌixik we tzij riꞌ:
И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
3 E tewchiꞌtal ri mebꞌaibꞌ pa kanimaꞌ, rumal cher aꞌreꞌ aꞌjchoqꞌe ri ajawarem rech ri Dios.
Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 E tewchiꞌtal ri koꞌqꞌik rumal cher kakubꞌisax na kikꞌuꞌx.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 E tewchiꞌtal ri kakimochꞌ kibꞌ rumal cher kakikꞌamawaꞌj na ri ulew che kechabꞌal.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 E tewchiꞌtal ri kenumik, xuqujeꞌ kachaqiꞌj kichiꞌ chubꞌanik ri sukꞌal rumal cher kayaꞌtaj na chike ri urayibꞌal kikꞌuꞌx.
Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 E tewchiꞌtal ri kakitoqꞌobꞌisaj kiwach nikꞌaj winaq chik rumal cher katoqꞌobꞌisax na kiwach aꞌreꞌ.
Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 E tewchiꞌtal ri chꞌajchꞌoj kanimaꞌ rumal cher kakil na uwach ri Dios.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 E tewchiꞌtal ri kechakunik chuyaꞌik jaꞌmaril rumal cher kabꞌix na ralkꞌwaꞌl ri Dios chike.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 E tewchiꞌtal ri kabꞌan kꞌax chike rumal ubꞌanik ri sukꞌal, rumal cher kech na ri ajawarem rech ri Dios.
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Chixkiꞌkotoq are kabꞌix itzel taq jastaq chiꞌwe, xuqujeꞌ kixtzukuxik rech kabꞌan kꞌax chiꞌwe, xuqujeꞌ kabꞌan ronojel uwach bꞌanoj tzij chiꞌwij xa rumal we in.
Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 Chixkiꞌkotoq, xuqujeꞌ noj ri iwanimaꞌ che kiꞌkotemal, rumal cher kayaꞌtaj na jun nimalaj tojbꞌal iwe pa ri kaj. Jeriꞌ xbꞌan chike ri e qꞌalajisal taq tzij rech ri Dios ri xepe kan chiꞌwach ix nabꞌe.
радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Ri ix ix atzꞌam rech ri uwachulew. We man katzayin chi ri atzꞌam ¿jas kubꞌan kꞌut rech katzayin chi na? Maj chi kutayij, xane kakꞌyaq bꞌi riꞌ kumal ri winaq, ketzelax uwach xuqujeꞌ katakꞌaleꞌxik.
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Ix kixtunan ri uwachulew. Ri tinimit ri kꞌo puꞌwiꞌ ri juyubꞌ man kakwin taj karawaj ribꞌ.
Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 Xuqujeꞌ man katzij ta jun qꞌaqꞌ tunabꞌal kꞌa te riꞌ kachꞌuq rukꞌ jun kaxon. Xane kaya puꞌwiꞌ jun kꞌolibꞌal jastaq rech kuꞌtunaj konojel ri e kꞌo pa ri ja.
И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16 Xaq jeriꞌ tunan ri itunal chkiwach ri winaq rech kakil ri utz taq chak ri kibꞌano, xuqujeꞌ kakiqꞌijilaꞌj ri Tataxel ri kꞌo pa ri kaj.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Michomaj chi xinpe che uchupik ri taqanik xuqujeꞌ ri xkibꞌij ri e qꞌalajisal taq tzij rech ri Dios, man je ta riꞌ, xane in petinaq che unimaxik.
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18 Qas tzij kinbꞌij chiꞌwe chi are kꞌa kꞌo na ri kaj rachiꞌl ri uwachulew, maj jun tzꞌibꞌ, maj xa ta ne jun tzꞌut rech ri taqanik kasach uwach, ronojel kakꞌulmataj na.
Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 Xapachin ri man kunimaj ta jun chike we taqanik riꞌ, pune are ri sibꞌalaj nitzꞌ chike xuqujeꞌ kuꞌtaqchiꞌj chi nikꞌaj je kakibꞌano, nitzꞌ kabꞌan na chi rilik pa ri ajawarem rech chilaꞌ chikaj. Xapachin kꞌu ri kunimaj xuqujeꞌ kuꞌtaqchiꞌj chi nikꞌaj chunimaxik ri taqanik, nim na kil pa ri ajawarem rech chilaꞌ chikaj.
И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Qas kinbꞌij chiꞌwe chi man kixok taj pa ri ajawarem rech ri kaj we man kikꞌow na ri isukꞌal chikiwach ri e fariseos xuqujeꞌ ri aꞌjtijabꞌ rech ri taqanik.
Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Ri ix itom chi xbꞌix chike ri qamam ojer: Matkamisanik, xuqujeꞌ Xapachin ri kakamisanik, kaqꞌat na tzij puꞌwiꞌ.
Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
22 Ri in kꞌut kinbꞌij chiꞌwe, xapachin ri kayojtaj rukꞌ ri rachalal, kaqꞌat na tzij puꞌwiꞌ. Xapachin ri kutzukuj chꞌoꞌj rukꞌ ri rachalal kaqꞌat na tzij puꞌwiꞌ cho ri qꞌatbꞌal tzij. Xuqujeꞌ xapachin ri karetzelaj ri rachachal kaqꞌat na tzij puꞌwiꞌ pa ri tyoꞌnel qꞌaqꞌ ri maj ukꞌisik. (Geenna g1067)
А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
23 Xaq jeriꞌ, we tajin kaya ri asipanik cho ri tzujbꞌal sipanik kꞌa te riꞌ kanaꞌtaj chawe chi ri awachalal yojtajinaq awukꞌ.
И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 Chaya kan ri asipanik cho tzujbꞌal sipanik. Jat nabꞌe rukꞌ ri awachalal, jaꞌta toqꞌobꞌ che, kꞌa te riꞌ chattzalij loq chutzujik ri asipanik.
Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 We kꞌo jun akꞌulel ri raj katuꞌtzujuj cho ri qꞌatbꞌal tzij, chattzijon rukꞌ aninaq are bꞌenaq pa ri bꞌe, rech man katujach ta che ri qꞌatal tzij, rumal we xatujach che ri qꞌatal tzij, ri qꞌatal tzij katujach chi che jun ri katkꞌamow bꞌik pa ri cheꞌ.
Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Qas tzij kinbꞌij chawe chi man katel ta kꞌu loq chilaꞌ we man katoj kan ri kꞌisbꞌal centaw akꞌas.
Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
27 Ri ix itom bꞌiꞌtal loq: Mabꞌan mak rukꞌ ri kꞌulanik winaq.
Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
28 Kinbꞌij in chiꞌwe xapachin ri kukaꞌyej jun ixoq xuqujeꞌ kurayij kamakun rukꞌ, xmakun riꞌ rukꞌ pa ranimaꞌ.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 Xaq jeriꞌ, we ri abꞌoqꞌoch ri kꞌo pa awiqiqꞌabꞌ katutaqchiꞌj pa mak, chawesaj, chakꞌyaqa bꞌik. Are katanik katzaq jubꞌiqꞌ che ri atyoꞌjal, cho ri ronojel ri atyoꞌjal kakꞌyaq bꞌik pa ri tyoꞌnel qꞌaqꞌ ri maj ukꞌisik. (Geenna g1067)
Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
30 We ri aqꞌabꞌ ri wiqiqꞌabꞌ katutaqchiꞌj pa mak, chasakꞌij, chakꞌyaqa bꞌik. Are katanik katzaq jubꞌiqꞌ che ri atyoꞌjal cho ri kakꞌyaq bꞌik ronojel pa ri tyoꞌnel qꞌaqꞌ ri maj ukꞌisik. (Geenna g1067)
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
31 Bꞌiꞌtal loq: Ri karetzelaj uwach ri rixoqil chuya jun uwuj jawjeꞌ kubꞌij wi chi xkijach kibꞌ.
Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
32 Ri in kꞌut kinbꞌij chiꞌwe, ri kujach rixoqil man xa ta rumal chi xriqitaj chi rukꞌ jun achi, tajin kutaqchiꞌj ri rixoqil pa mak, je xuqujeꞌ ri winaq ri kakꞌuliꞌ rukꞌ ri jachtalik, kamakun xuqujeꞌ.
А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
33 Xuqujeꞌ itom riꞌ xbꞌix chike ri iwatiꞌt imam ojer: Chabꞌana ri chꞌekom tzij, ri xabꞌij kabꞌano, chabꞌana ri xatzuj ubꞌanik cho ri Dios.
Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
34 Ri in kꞌut kinbꞌij chiꞌwe, man kibꞌan ta chꞌekoj tzij cho ri kaj, rumal cher are utꞌuyulibꞌal ri Dios.
Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 Man kibꞌan ta chꞌekoj tzij cho ri uwachulew, rumal cher are utakꞌalibꞌal ri Dios. Man kibꞌan ta chꞌekom tzij cho ri tinimit Jerusalén, rumal cher are utinimit ri nimalaj Taqanel.
нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36 Xuqujeꞌ man kibꞌan ta chꞌekoj tzij puꞌwiꞌ ri ijolom, rumal cher man kixkwin taj kisaqirisaj o kiqꞌeqꞌarisaj ri iwiꞌ.
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 Are kibꞌij “jeꞌ” o “jeriꞌ”, qas je bꞌa riꞌ chibꞌanaꞌ; xuqujeꞌ are kibꞌij “man je ta riꞌ”, je xuqubꞌa riꞌ chibꞌanaꞌ. Rumal tzi che ri itzel kape wi we xaq bꞌanoj tzij kibꞌano.
Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Ri ix itom ri xbꞌixik: We kꞌo jun winaq karesaj jun bꞌoqꞌochaj, kesax xuqujeꞌ na jun ubꞌoqꞌoch ri winaq riꞌ, xuqujeꞌ we kꞌo jun winaq karesaj jun wareaj kesax xuqujeꞌ na jun uware we winaq riꞌ.
Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
39 Ri in kinbꞌij chiꞌwe: Man kibꞌan ta chꞌoꞌj rukꞌ ri kubꞌan kꞌax chiꞌwe. We kꞌo jun winaq kixuchꞌay che ri ipalaj ri kꞌo pa iwiqiqꞌabꞌ, chiya chi ri jun ipalaj che.
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 We kꞌo jun kumaj kan ri akamiꞌx, chaya xuqujeꞌ kan ri achakeꞌt che.
На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 We kꞌo jun katutaqchiꞌj che ukꞌamik bꞌik jun eqaꞌn jun kilómetro, chakꞌama bꞌik at kebꞌ.
Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Ri winaq ri kuta jastaq chawe, chaya che. Ri kuta uqajanik chawe, man kakꞌekꞌej ta uyaꞌik che.
Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Itom xuqujeꞌ ri bꞌiꞌtal loq: Chaloqꞌaj ri ajil tzꞌaqat xuqujeꞌ chawetzelaj ri akꞌulel.
Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
44 Kinbꞌij kꞌu in chiꞌwe: Chiꞌloqꞌaj ri iꞌkꞌulel xuqujeꞌ chibꞌana chꞌawem pa kiwiꞌ ri kixkitzukuj rech kakibꞌan kꞌax chiꞌwe.
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45 Rech jeriꞌ qas kixux ralkꞌwaꞌl ri iTat ri kꞌo pa ri kaj. Areꞌ kabꞌanowik chi kel loq le qꞌij pa kiwiꞌ ri itzel taq winaq xuqujeꞌ pa kiwiꞌ ri e utz taq winaq, xuqujeꞌ kubꞌan jabꞌ pa kiwiꞌ ri e sukꞌ taq winaq xuqujeꞌ ri man e sukꞌ taj.
за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 We xaq xwi kiꞌloqꞌaj ri winaq ri kixloqꞌanik, ¿jas ta kꞌu riꞌ ri tojbꞌal iwe kikꞌamawaꞌj? ¿La man kꞌu jewaꞌ kenoꞌjin xuqujeꞌ le toqꞌil taq alkabal?
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 Xuqujeꞌ we xaq xwi kiya rutzil uwach ri iwachalal ¿jas kꞌu riꞌ ri kꞌakꞌ jastaq ri kibꞌano? ¿La man kꞌu jewaꞌ kenoꞌjin ri winaq ri man aꞌj Israel, taj?
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 Xaq jeriꞌ, qas tzꞌaqat chixnoꞌjinoq jetaq ri iTat ri kꞌo chilaꞌ chikaj, tzꞌaqat kanoꞌjinik.
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
