Lucas 2
1 Pa taq ri qꞌij riꞌ, xya jun taqanik rumal ri César Augusto rech konojel ri winaq kakitzꞌibꞌaj kibꞌ.
О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
2 (Are waꞌ ri nabꞌe ajilanik ri xbꞌanik che riꞌ are qꞌatal tzij ri Cirenio pa ri tinimit Siria.)
Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
3 Konojel xetzalij pa taq ri kitinimit, rech kakitzꞌibꞌaj kibꞌ pa ri ajilanik.
И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
4 Ri José xel bꞌik pa ri leꞌaj Nazaret, xeꞌ pa Galilea pa ri tinimit Belén ri kꞌo pa ri tinimit Judea, najtir ukꞌolibꞌal ri David.
И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
5 Xukꞌam bꞌik ri rixoqil María rech kuꞌtzꞌibꞌaj ribꞌ, yawabꞌ ixoq chik.
за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
6 Are kꞌo pa ri tinimit Belén, xopan ri qꞌij kalax ri neꞌ.
И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
7 Xkꞌojiꞌ kꞌu ri nabꞌe ral ala ri María, xubꞌalqꞌotij kꞌut pa atzꞌyaq, xuqꞌoyobꞌa pa jun rechabꞌal awaj rumal cher man xkiriq ta chi jun kꞌolibꞌal jawjeꞌ kekanaj wi kanoq.
И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
8 E kꞌo kꞌu aꞌjyuqꞌabꞌ cho taq ri saq che ri chaqꞌabꞌil riꞌ tajin keꞌkichajij ri kichij.
И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
9 Xaq kꞌa teꞌ xukꞌut ribꞌ chikiwach jun ángel taqom loq rumal ri Ajawxel Dios. Ri ujuluwem ri Dios xsutin chikij. Ri aꞌjyuqꞌabꞌ xkixiꞌj kibꞌ.
И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
10 Ri ángel xubꞌij chike: Man kixiꞌj ta iwibꞌ, nukꞌamom loq utz laj tzij chiꞌwe, ri kuya na kiꞌkotemal chike konojel ri winaq.
Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
11 Kamik xalax pa ri utinimit ri David jun Kolonel, are ri Mesías ri Ajawxel.
Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
12 Ri retal chiꞌwe are chi: Kiriq na jun laj akꞌal, bꞌalqꞌotital pa atzꞌyaq, qꞌoyobꞌatal pa jun rechabꞌal awaj.
И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
13 Xaq kꞌa te xepe sibꞌalaj e kꞌi angelibꞌ rukꞌ ri nabꞌe ángel, xkiqꞌijilaꞌj ri Dios, xkibꞌij:
И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
14 ¡Juluwem che ri Dios ri kꞌo pa ri kaj, jaꞌmaril kukꞌ ri winaq ri kuꞌloqꞌaj ri Dios, ri e kꞌo cho ri uwachulew!
Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
15 Are xetzalij ri angelibꞌ pa ri kaj, ri aꞌjyuqꞌabꞌ xkibꞌij chibꞌil taq kibꞌ: Joꞌ pa Belén, jeꞌqila ri xutzijoj ri Ajawxel chaqe.
Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
16 Aninaq xebꞌe pa ri leꞌaj, xeꞌkiriqa ri María, ri José xuqujeꞌ ri kꞌin laj akꞌal qꞌoyol pa ri rechabꞌal awaj.
И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
17 Are xiltaj kumal, ri aꞌjyuqꞌabꞌ xkitzijoj chike konojel ri winaq, ri xkilo xuqujeꞌ ri xubꞌij ri ángel chike.
И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
18 Konojel ri winaq ri xetow ronojel ri xkitzijoj ri aꞌjyuqꞌabꞌ xemayijanik.
И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
19 Are kꞌu ri María xuyak pa ranimaꞌ ronojel we jastaq riꞌ, amaqꞌel xuchomaj rij.
А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
20 Ri aꞌjyuqꞌabꞌ xetzalij chuchajixik ri kichij, xkiqꞌijilaꞌj ri Dios rumal ri xkilo xuqujeꞌ xkito. Je xkꞌulmatajik jetaq ri xutzijoj ri ángel chike.
И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
21 Are xikꞌow wajxaqibꞌ qꞌij, xkoj retal ri neꞌ, Jesús xkoj che ubꞌiꞌ. Are waꞌ ri ubꞌiꞌ ri xbꞌix rumal ri ángel are majaꞌ kalaxik.
И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
22 Xopan ri qꞌij ri katzuj ri sipanik rech chꞌajchꞌojil jetaq ri kutoqꞌij ri utaqanik ri Moisés, are kakꞌojiꞌ jun akꞌal, xaq jeriꞌ ri utat unan xkikꞌam bꞌik pa Jerusalén chutzujik cho ri Ajawxel.
Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
23 Kubꞌij ri taqanik: We ala ri nabꞌyal ral ri ixoq, rajawaxik katzuj cho ri Dios e kebꞌ tukmux o jukꞌulaj palomax.
(както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
24 Xaq jeriꞌ xkitzuj ri sipanik jetaq ri kubꞌij ri utaqanik ri Ajawxel, kebꞌ tukmux o jukꞌulaj palomax.
и да принесат жертва според казаното в Господния закон две гургулици и две гълъбчета.
25 Pa taq ri qꞌij riꞌ, kꞌo jun achi ubꞌiꞌ Simeón pa ri tinimit Jerusalén, we achi riꞌ sukꞌ xuqujeꞌ utz ranimaꞌ rayeꞌm chi kulkubꞌisax ukꞌuꞌx ri tinimit Israel.
И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
26 Kꞌuttal kꞌu choch chi man kakam taj we man nabꞌe karil kan uwach ri Mesías rech ri Ajawxel.
Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
27 Che ri qꞌij riꞌ, xkꞌam bꞌik rumal ri Tyoxalaj Uxlabꞌixel, xeꞌ pa ri Templo rech ri Dios. Xaq jeriꞌ are xopan ri María rachiꞌl ri José chutzujik ri neꞌ Jesús, jetaq ri kubꞌij ri utaqanik ri Ajawxel.
И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
28 Ri Simeón kꞌo chilaꞌ, xuqꞌaluj ri akꞌal, xuqujeꞌ xuqꞌijilaꞌj ri Dios, xubꞌij:
той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
29 Ajawxel, chanim ya bꞌa la bꞌe kakam we patanil e la pa jaꞌmaril jetaq ri bꞌim la loq.
Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
30 Xinwil rukꞌ ri nubꞌoqꞌoch ri koltajem la.
защото видяха очите ми спасението,
31 Ri xtaq la loq chike konojel ri winaq.
което си приготвил пред всички люде;
32 Areꞌ ketunan na ri winaq rech kakil ri Dios, areꞌ ujuluwem ri tinimit Israel.
светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
33 Ri utat unan ri Jesús sibꞌalaj xemayijanik che ri kabꞌix che ri Jesús.
А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
34 Ri Simeón xuꞌtewechiꞌj, xubꞌij che ri María, ri unan: E kꞌi winaq aꞌj Israel ketzaq na rumal re we akꞌal riꞌ, xuqujeꞌ kuya na kiꞌkotem chike nikꞌaj chik. Kux xuqujeꞌ na jun etal rech tijoj chuqꞌabꞌ.
И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
35 Rumal rech, kaqꞌalajin na ri chomabꞌal rech ri kanimaꞌ ri winaq, chawe at ri at unan, ronojel we jastaq riꞌ je ri kok na jun chꞌichꞌ che ri awanimaꞌ.
Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
36 Kꞌo xuqujeꞌ jun qꞌalajisal utzij ri Dios, jun ixoq ubꞌiꞌ Ana ri kꞌo pa ri Templo rech ri Dios, umiꞌal ri Fanuel, rech ri jupuq winaq Aser. Wuqubꞌ junabꞌ e kꞌulanik xkam ri rachajil.
Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
37 Junmuchꞌ kajibꞌ ujunabꞌ, man kel ta wi pa ri Templo. Chi paqꞌij chi chaqꞌabꞌ kuqꞌijilaꞌj ri Dios, kubꞌan chꞌawem xuqujeꞌ man kawaꞌtaj.
И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
38 Ri ixoq xopanik are tajin katzijon ri Simeón rukꞌ ri María rachiꞌl ri José, xuchapleꞌj uqꞌijilaꞌxik ri Dios, xutzijoj rij ri akꞌal chike konojel ri kayeꞌm kakolotaj ri tinimit Jerusalén, rumal ri Dios.
И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
39 Are xtzꞌaqat ubꞌanik ronojel ri kutoqꞌij ri utaqanik ri Ajawxel kumal ri utat unan ri Jesús, xetzalij cho kachoch je laꞌ pa Nazaret pa Galilea.
И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40 Chilaꞌ xkꞌiy wi ri akꞌal, utz uwach xuqujeꞌ xkꞌojiꞌ uchuqꞌabꞌ. Sibꞌalaj xkꞌiy retaꞌmabꞌal, ri utoqꞌobꞌ ri Dios kꞌo rukꞌ.
А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
41 Ronojel junabꞌ ri utat unan ri Jesús xebꞌe pa ri tinimit Jerusalén, pa ri nimaqꞌij Pascua.
И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
42 Are kabꞌlajuj ujunabꞌ ri Jesús, xebꞌe pa Jerusalén jetaq ri naqꞌatal chike.
И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
43 Are xkꞌis ri nimaqꞌij, xkichapleꞌj tzalijem loq pa ri tinimit Nazaret, ri utat unan ri Jesús man xkinabꞌej taj chi xkanaj kan ri Jesús pa Jerusalén.
и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
44 Pa kikꞌuꞌx chi kꞌo chikixoꞌl ri nikꞌaj winaq chik. Are xuriq chaqꞌabꞌ, xkichapleꞌj utzukuxik chikixoꞌl ri e rech chꞌabꞌeꞌn xuqujeꞌ ri rachalal, man xkiriq ta kꞌut.
А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
45 Are man xkiriq taj, xetzalij pa ri tinimit Jerusalén chutzukuxik.
И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
46 Oxibꞌ qꞌij chik ikꞌowinaq are xeꞌkiriqa ri Jesús kꞌo pa ri Templo, tꞌuyul chkixoꞌl ri aꞌjtijabꞌ rech ri taqanik, tajin kuꞌtatabꞌej xuqujeꞌ tajin kukꞌot kichiꞌ.
И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
47 Konojel ri tajin ketatabꞌenik xemayijan che ri retaꞌmabꞌal xuqujeꞌ ri tzalibꞌal wach ri xuya ri Jesús.
И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
48 Are xkilo, xemayijanik ri unan xubꞌij che: Ala, ¿jas che je xabꞌan we riꞌ chaqe? In rachiꞌl ri atat tajin katqatzukuj pa ronojel kꞌolibꞌal.
И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
49 Ri Jesús xubꞌij chike: ¿Jas che kintzukuj alaq? ¿La man etaꞌm alaq chi pa rachoch ri nuTat rajawaxik kinkꞌojiꞌ wi?
А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
50 Man xkichꞌobꞌ ta kꞌu ri utat unan jas che jewaꞌ xubꞌij.
А те не разбраха думата, която им рече.
51 Xtzalij kꞌu kukꞌ ri utat unan pa ri tinimit Nazaret xuqujeꞌ xniman chike. Ri unan xukꞌol pa ranimaꞌ ronojel ri jastaq ri xkꞌulmatajik.
И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
52 Xkꞌiy kꞌu ri Jesús, pa ri utoqꞌobꞌ ri Dios, xkꞌojiꞌ retaꞌmabꞌal, xuqujeꞌ xqaj ri unoꞌjibꞌal chikiwach konojel ri winaq.
А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
