ಜ್ಞಾನೋಕ್ತಿಗಳು 24
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 ೧೨ “ಇದು ನನಗೆ ಗೊತ್ತಿರಲಿಲ್ಲ” ಎಂದು ನೀನು ನೆವ ಹೇಳಿದರೆ, ಹೃದಯಶೋಧಕನು ಗ್ರಹಿಸುವುದಿಲ್ಲವೋ? ನಿನ್ನ ಆತ್ಮವನ್ನು ಕಾಯುವಾತನು ತಿಳಿಯುವುದಿಲ್ಲವೋ? ಪ್ರತಿಯೊಬ್ಬನ ಕರ್ಮಕ್ಕೆ ಪ್ರತಿಫಲವನ್ನು ಕೊಡದೆ ಬಿಟ್ಟಾನೇ?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 ೧೪ ಜ್ಞಾನವು ನಿನ್ನ ಆತ್ಮಕ್ಕೆ ಹೀಗೆಯೇ ಇರುವುದೆಂದು ತಿಳಿದುಕೋ, ಅದನ್ನು ಪಡೆದುಕೊಂಡರೆ ಮುಂದೆ ಫಲಕಾಲ ಬರುವುದು, ನಿನ್ನ ನಿರೀಕ್ಷೆಯು ನಿರರ್ಥಕವಾಗದು.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 ೨೭ ನಿನ್ನ ಕೆಲಸದ ಸಾಮಾನುಗಳನ್ನು ಸಿದ್ಧಮಾಡು, ನಂತರ ಹೊಲಗದ್ದೆಗಳ ಕೆಲಸವನ್ನು ಮುಗಿಸು, ಆಮೇಲೆ ನಿನ್ನ ಮನೆಯನ್ನು ಕಟ್ಟು.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 ೨೯ “ಅವನು ನನಗೆ ಮಾಡಿದಂತೆ ನಾನೂ ಅವನಿಗೆ ಮಾಡುವೆನು, ಅವನು ಮಾಡಿದ್ದಕ್ಕೆ ಸರಿಯಾಗಿ ಮುಯ್ಯಿತೀರಿಸುವೆನು” ಅಂದುಕೊಳ್ಳಬೇಡ.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 ೩೧ ಆಹಾ, ಮುಳ್ಳುಗಿಡಗಳು ಅದರಲ್ಲಿ ಹರಡಿಕೊಂಡಿದ್ದವು, ಕಳೆಗಳು ಅದನ್ನು ಮುಚ್ಚಿದ್ದವು, ಅದರ ಕಲ್ಲಿನ ಗೋಡೆಯು ಹಾಳಾಗಿತ್ತು.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 ೩೩ ಇನ್ನು ಸ್ವಲ್ಪ ನಿದ್ದೆ, ಇನ್ನು ತುಸ ತೂಕಡಿಕೆ, ಇನ್ನೂ ಕೊಂಚ ನಿದ್ದೆಗಾಗಿ ಕೈಮುದುರಿಕೊಳ್ಳುವೆ ಅಂದುಕೊಳ್ಳುವಿಯಾ?
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
