Mani'zanti Mofo Nanekee 7
1 Mofavre'nimoke, Keni'a nentahinka, kasegeni'a eri kagu'afi antegeno raza segantena kva huo.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Kasegeni'ama amage antesanana kagra kasefa hunka nemaninka, rempima hugamisua zana kavurgama kegava nehanankna hunka kegava huo.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Kazeri kagesa hanigu rini kazampi antaniankna hunka kantu kagu'afi tumoka'are krento.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Knare antahintahigura nensaro'e nehunka, antahi amahu antahintahigura nenafu'e hunka huo.
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 Ve'ama mani'nesia a'mo'ma kazeri savri'ma hu'zama nehinkeno'a, ana kemo'a kaza nehina rugazigati a'mo'ma kazeri savri hunaku'ma masavenkema nehanigeno'a, anankemo'a kagu'vazigahie.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Mago zupa mani'ne'na noniamofona zaho eri kampinti negogeno,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 mago'a nehazave enevazafina kogeno amuno zamifina, mago nehaza ne'kanora, knare antahi'zama'a omane'nea ne' ke'noe.
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Agra monko'amofo nontava'onte vu'nea nonkaranka nevuno, ana a'mofo nonte vu'nea kampi ufreno vu'ne.
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 Hanima huku'ma nehigeno hanimo'ma rentrako huzahifi anara hu'ne.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 Ana a'mo'ma kukenama hu'neana monko a'nemo'za nehazankna kukena hu'neno, ana ne'ma masavenkema asamino azeri savri'ma hanigura e'ne.
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Ana a'mo'a kehagra hagra nehuno, nontera manirava oheno kankekanke nehige'za, rama vahe'mo'za ke'za antahi'za hu'naza are.
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Ana a'mo'a hakarea zupa kampine, maketi kumapine, maka kaziga mani'neno vene'nema evazageno'a rezamaheno zamavazuma hanigu negea akino,
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 ana nehaza nera azeri anukiazamo antako hunenteno, avufga azeri oti'are avunutira negeno anage hu'ne,
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Nagra menina narimpa fruma eri kresramana vugeno, huvempama hunte'noa kemo'a raga re'ne.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Hu'negu kagriku hakare'na kagenaku oregati hago eme kage'na eri forehue.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Isipi vahe'mokizmi pse'ane tavravereti mase tafera hunte'noe.
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Hago knare manama vuzantamina miama, aloima, sinamoninu mase tafepina rutri hu'na ahemna vunte'noe.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Hagi egeta umaseneta, zokagora nereta musena nehanukeno ko'aturanteno.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Nenave'a nontera omani'neanki, hago afete ka vu'ne.
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Zgomo'a ku'afina avite'negeno vu'neankino kora omegosianki ama ikamofona amu'nontega esia kante vu'ne.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 Ana a'mo'a masavenkema asamino avresia nanekea, rama'a naneke asami'ne.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Ana ne'mo'a ame huno ve bulimakao afu aheku avazu hu'za nevazankna huno ana a'mofona avaririno vu'ne.
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Kevemo'ma tumo'ruragino ahesnia zankura agesa ana ne'mo'a nontahino, agra namamo hareno krifu anagintepi ufreankna nehuno, ahe frisia zankura nontahie.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Hanki mofavre'nimote, tamagesa anteso'e hutma nanekeni'a antahiho,
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Atrenkeno tamagu'amo'a ana a'mofo kerera amagera ontege, kavareno agri kantera ovino.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Na'ankure ana a'mo'a rama'a vene'ne zamazeri haviza nehuno, zamahe fri'ne.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
