Mani'zanti Mofo Nanekee 20

1 Waini tima nenea vahe'mofona azeri neginagi higeno, vahe'ma huhaviza hu kea nehigeno, aka timo'a vahe'mofona azeri negi nenkeno ke huhaviza nehuno hara hugahie. Waini ti neno neginagi hu vahe'mofona, agripina ama' antahi'zana omanegahie.

Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.

2 Kinimofo arimpa akahe zamo'a, laionimo rankrafa hiankna hu'ne. Kini vahe'mofo azeri arimpa ahe'simofona, ahe frigahie.

Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.

3 Haframa hu'zanku'ma mani kore huno agatere'zamo'a, ra agi erigahie. Hianagi neginagi vahe'mo'za ame hu'za hafra nehaze.

Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.

4 Feru vahe'mo'ma hozama ante knare'ma mopama rekorino hozama ontesuno'a, hozama hamare knarera ne'zana ohamaregahie.

Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.

5 Vahe'mofo antahi'zamo'a tirukna huno me'neanagi, ama' antahi'zane vahe'mo'a ana tirupintira ana antahi'zana afi anaga netre.

Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.

6 Rama'a vahe'mo'za, tavesi negantone hugahazanagi, mago mago vahe'mo'za tamage hu'za kavesigantegahaze.

Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?

7 Fatgo avu'ava'ene ne'mo'a, mani fatgo huno nemanie. Agri mofavre zagamo'za, asomu erigahaze.

Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.

8 Kini vahe'mo'ma keagama refako hunakura trate mani'neno, keaga refko huno havi avu'ava zana ke fore nehie.

Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.

9 Nagu'amo'a fatgo higena, nagra agru hu'noankino nagripina kumira omane'ne huno iza hugahie?

Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?

10 Havige hu'za maka'zama refko hu'za kna'ama ke'zane, havige hu'za avamente refkoma osu'zanena Ra Anumzamo'a avesra huno agote'nezmante.

Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.

11 Mofavremofona avu'avate negenka, agri avu'avamo'a agru hu'neanki, fatgo mofavre mani'neanki hugahane.

Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.

12 Tagesama me'neana keaga antahi'zane, tavuragama me'neana tavuma ke'za me'neankino, tarega'zana Ra Anumzamo museza tami'ne.

Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.

13 Kagrama kavu'ma masetenka manizankuma kavesi kavesima haniana, kamuntera omanegosie. Kavu'ma omasesanana ne'zama nesana zamo'a rama'a megahie.

Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.

14 Knare osu'ne! Knare osune! Huno mago'a zama mizama seku'ma himo'a nehie. Hianagi mizaseno kantegama nevuno'a, ana zankura knare'za erue huno rama'a musenke hume nevie.

Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.

15 Antahi'zama ami kemo'a, goline zago'amo'ma marerisa havea agetere'ne.

Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.

16 Onke'nenana vahe'mo'ma nofi'ma nehinkeno magomo apasegahue hanigenka, anamofo anakreku'a huvame hunka eri'negeno, ana nofi'ma hu'neazana eme apaseno. Savri a'mo'ma nofi'ma hanigeno'ma mago'mo apasegahuema hanigenka, aza hu'na apasentegahue huno kaminia zana erio.

Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.

17 Kumzafa kave'mo'a haganentake hugahianagi, refuzufupe havemo kagipi aviteno kagi traga hiankna henka'a hugahie.

Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.

18 Antahi'zana vahepinti eritenka eri'zama eri antahi'zana retro huo. Hagi knare antahi'zama mago'mofompinti'ma e'orinesunka hatera ovuo.

Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.

19 Vahe zamagenkema hu vahe'mokizmi oku'zana hu ama nehaze. E'ina hu'negu vahe zamagenkema hu vahe enena tragotenka omanio.

Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.

20 Nerera nefama huhaviza huntesia vahe'mofona tavi'amo asu hanigeno kumazu hanimpi maniankna huno frigahie.

Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.

21 Arera afama ofri mani'nesigeno'ma erisinti haregahanema hu'nesia zama ame'ama huno erisia mofavremo'a, atuparega asimu'a omanegosie.

На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.

22 Kefo avu'ava'ma hugante'sagenka anahukna hu'na nona huzamantegahue osuo. Hagi avega antenegeno Ra Anumzamo kaza huno ana knazana erino.

Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.

23 Mago'azama mizaseku'ma hanigeno kna'ama refako huno kezama (skel) erinteno refako hu so'e osu avu'ava zana, Ra Anumzamo'a avesra huno agonete.

Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.

24 Vahe'mo'ma mika zama hiazana, Ra Anumzamoke azeri ante fatgo nehie. Inankna huno mago'a vahe'mo'a agra'ma nehia zana keno antahino hugahie?

Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?

25 Kagesa antahi ankeretenka Anumzamofontera huvempa huo. Ame'ama hunka huvempama hutesunka, henka'a anama hu'nesana kegu kagesa antahintahi nehunka kagraka'a kazeri haviza hugahane.

Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.

26 Ama' antahi'zane kini ne'mo'a kefo zamavu'zamava nehaza vahera witi hona'a hareno eriherahe hianka huno rezaganeno ke ama huteno, henka knanentake havenu witi'a refuzafupeankna huno knazana zamigahie.

Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.

27 Ra Anumzamofo lampe tavi'mo'a, vahe'mofo kantu agu'afi ufreno mika kefo agu'agesama me'neana hakeno eri ama nehie.

Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.

28 Kini ne'mo'ma vahe'mokizmima avesi nezamanteno knare avu'ava huzamantesiana, agra knare huno mani'neno, za'za kna kva eri'zantera manino vugahie.

Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.

29 Nehazave ramimofona hanave zamimo ra zamagia nezamie. Hianagi ranra vahera efe'zmazoka nege'za vahe'mo'za husga hunezmantaze.

Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.

30 Hazenkema hania vahe'ma knokeve'ma ami'zamo, kefo avu'ava zana ahenati netreno, agu'a azeri agru hugahie.

Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.