Matiu 22
1 Hagi Jisasi'a fronka kea mago'ene zamagrikura anage huno zamasami'ne.
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Mona kumamo'a mago kini ne'mo mofavre'amo arave huku higeno kave retro hu'neankna hu'ne.
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Huteno agra kazokzo eri'za vahe'a, zamagima hu'noa vahe'zaga ome kehinke'za, aravemahu nezantera eho huno huzmantege'za vazanagi, zamagra omegahune hu'naze.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Mago'ene ruga'a kazokzo eri'za vahera hunezmanteno, anage hu'ne, zamagima hu'noa nagara zamasamiho, Nagra aravehu ne'zana hago retro huntogeno me'ne. Ve bulimakaone agusage afu'zagani'a, ko ahe'za traga huvazi antazageno, mika'zana retro hunte'naze. Ana hu'negu aravemahu nezante eho.
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 Hianagi anankea ontahiza atre'za vu'za e'za hu'naze. Mago'mo'a hoza arega vigeno, mago'mo'a zago eri'za ma'are vu'ne.
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 Ruga'amo'za eri'za vahe'zamia zamazeri haviza nehu'za, zamahe fri'naze.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 E'ina hazazamo, kini ne'mofona tusiza huno rimpa haviza higeno, sondia vahe'a huzmantege'za vu'za ana vahe'ma zamahe fri'naza vahera ome zamahe nefri'za, rankumazmia teve taginte'naze.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Anante Agra kazokzo eri'za vahe'agura anage huno zamasmi'ne, aravema hu ne'zana hago trotra hunte'ne. Hu'neanagi zamagima hu'nona vahe'mo'za efregara osu'naze.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 E'ina hazagu, ranra kampi vutma inankna vahe'ma zmagesuta, zmagi hinke'za aravema hu nezantera eho.
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 Hige'za ana kazokzo eri'za vahe'amo'za rankuma kampi vu'za e'za hu'za zmagaza vahe'a, havi avu'ava nehaza vahero, knare vahero kehutru hazage'za, ana aravehu nompina, zamagi hu'naza vahe'krerfamo'za avite'naze.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 Hu'neanagi, Kini ne'mo'ma efreno arave hutema zmagi hu'nea vahepima eme keana, anampina mago nera aravehu kukena osu'nea ne' emani'negeno ke'ne.
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 Hagi Agra ana neku anage hu'ne, nenfuga aravemahu kukenama osu'nenka kagra inankna hunka amafina efre'nane? Hianagi agrama hukeaga omne'geno mago keaga osu'ne.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Anante Kini ne'mo eri'za vahe'a zamasamino, azeritma nofi agare azante anakitetma, asgahutma tusi'a hanizampi matevutrenkeno, anampinka zavira neteno, ave aninkreki hino hu'ne.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Na'ankure ra'ma'amokizmi ke hu'neanagi, osi'a naga huhampri nezmante.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Anante Farisi vahe'mo'za magopi omeri truhu'za, rehesageno, Agra'a hania kefinti azerisune hu'za ke retro hu'naze.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 Hute'za zamagri zmage nentaza naga'ene, Herodima amage nentaza disaipol naga'ane, magoka huzmantage'za Jisasinte vu'za anage hu'naze. Rempi huzami nere, tagra antahi'none, Kagra tamage ne'tfa mani'nenka, tamage ke'moma hu'nea kante antenka Anumzamofo kankura rempi hunezmine. Mago'mofonkukera nosane, na'ankure mago'mofontega nontane.
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 Hagi tagrira tasmio. Kagra nankagesa nentahi'ne? Knare hu'negu, Sisama ami takisi zagoa amigahumpi omigahune?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 Hianagi Jisasi'a havi antahi'zama eri'zana nezmageno anage hu'ne, Tamagra tavre vahere! Na'a higetma renvatga huta negaze?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Mago'ma takisima nehaza zagofinti eri naveriho, hige'za mago zago eri'za Agrite e'naze.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Jisasi'a zamagriku anage hu'ne, Ama aza amema'ane aza naneke krente'naze?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Zamagra ke nona'a hu'naze, Sisa su'ane hazageno, Agra zamagriku anage hu'ne, anama huno, Sisa'zama me'nesiana, Sisa amiho. Hagi Anumzamofo zama me'nesiana, Anumzamofo amiho.
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 Anankema nentahi'za antri nehu'za, Agrira atre'za vu'naze.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 Ana zupage Satusi mono vahe'mo'za, (vahe'mo'za fripintira o'otigahaze nehaza vahe'mo'za) Jisasinte e'za eme antahige'naze,
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 Rempi huzami ne'moka, Mosesie'a huno, Mago'ne'mo'ma mofavre kase onte'nenoma frisigeno'a, nefu'a ana kentora a'erineno nefu fri'nea ne'mofo mofavre kasentegahie.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Hagi tagripina 7ni'a kogna mani'nafinti, agonesa mofavremo a' eriteno, mofavre onteno fri'geno, ana ara negna erinte'ne.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Anantemo'a anazanke hu'ne, hagi 3mo'a anazanke huno tamino 7nimofonte vu'ne.
също и вторият и третият, до седмият.
27 Ana ara henka fri'ne.
А подир всички умря и жената.
28 Ana hu'negu Fripinti otisaza kna'zupa, ana kognafintira iza a' manigahie? Na'ankure ana miko'mo'za ana ara erinte'naze.
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Jisasi'a kenona'a anage huno zamasmi'ne, Tamagratmi tamazeri havia nehaze, na'ankure avontafero, Anumzamofo hanavea antahi'amara nosaze.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 Na'ankure fri'nehnafinti'ma oti snazana, arave hu'zana omnesigeno, ara vasi omiami hu'zana omnesigeno, monafinka ankero vahe'kna hu'za manigahaze.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 Hianagi fri'naza vahe'ma otisaza zanku'ma Ra Anumzamo'ma tamagriku'ma hu'nea kea hamprita ontahinazo.
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 Nagra Abrahamuma Aisaki'ma Jekopu Anumza mani'noe hu'neana? Agra fri vahe'mofo Anumzana omani'ne, hagi kasefa hu'za mani'naza vahe'mofo Anumzane. (Eks-Ati 3:6)
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 Tusi'a vea kevumo'za ana nanekema nentahi'za, rempima huzmia kegura tusi antri hu'naze.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 Hianagi Farisi vahe'mo'zama antahi'zama, Satusi vahera keosza kema Jisasi huzmantege'za, Farisi vahe'mo'za magopi eritru hu'naze.
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 Zamagripinti mago'zmimo'a, kasegere ugagota hu'nemo, reheno kenaku anage huno agenoka hu'ne.
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Rempi huramine'moka, inana tra kemo mareri'agetereno vugagota hu'ne?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Jisasi'a kenona'a asmino, Rana, kagrika'a Anumzana, mika tumokareti ene, mika kagu kamenteti ene, mika antahintahi ka'areti avesinto. (Diu-Kas 6:5)
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 Ama e'i pusama huno, vugagote'nea kasege.
Това е голямата и първа заповед.
39 Anante'ma hu'neana, kagragu'ma kavesi'nentanaza hunka, tva'onkarema nemanisimofona avesinto hu'ne. (Lev-Pris 19:18)
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 Mika kase'gemo'ene, kasnampa vahe'mofo kemo'a, asma tare tra kemofonte aniri'ne.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Farisi vahe'ma eri'tru'ma nehazageno'a Jisasi'a mago zamagenoka ke zmantahige'ne,
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 Tamagra Kraisinkura nankna tamagesa nentahi'ze? Agra iza ne' mofavre? Huno zmantahigege'za, Deviti mofavre hu'naze.
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Agra zamagrira anage huno zamasmi'ne, Nahigeno Avamumo'a Devitina asmigeno Ranimoke hu'ne?
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 Ramo'a nagri Rantega anage hu'ne, tamaga kazigani'a mani'negena, ha' vaheka'a zamare kagri kagafi antaneno hu'ne. (Psa-Zga 110:1)
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Deviti'ma, Rane huno'ma hu'neana, inankna huno agri mofavrea manigahie?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 Ana kemofo nona'a, mika'amo'za mago'a kea huntega osu'za, ana knareti'ma vu'neana koro hunente'za mago'anena, Agrira agenoka osu'naze.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
