Ruku 11
1 Hagi mago zupa, Jisasi'a magokaziga mani'neno nunamu huvagaretegeno, amagema nentea disaipol ne'mo'a anage huno ome antahige'ne. Ramoka nunamuma hu'zana, Joni'ma amagema nentaza disaipol naga'ama huzami'neaza hunka rempi huramio huno antahige'ne.
И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
2 Higeno Agra anage huno zamasami'ne, Nunamuma hanutma anage hiho, Tafatimoka Kagri Kagimo'a ruotge huno mesie. Kagri kumamo'a e'nie.
А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
3 Magoke magoke zage knafima nesuna ne'zana (bretia) neraminka,
давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
4 kumitia apaserantegeta, tagranena anazanke huta miko kumima hurantesamokizmia atrezmantamneno. Hagi tatregeta reravataga zampina u'oframneno.
и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
5 Huteno anante Jisasi'a anage huno zamasami'ne, Hagi magomoka roneka'amofontega kenage vunka, tagufa breti namitegena, henka nonahuna kamineno,
И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
6 na'ankure ronenimo'a afeteti eno emaninegena, ne'zama amisuazana omanenegena nehue hanankeno'a,
понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
7 nomofo agu'afinti ana ne'mo'a kenona anage hugahie. Ko kafa erigi'na mofavre'ni'ane, nagranena tafete mase'nonanki, mago'zana eri onkamigahuanki eme nazeri oraotio hugahie.
и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
8 Nagra neramasamue, nomofo agu'afima mani'nea ne'mo'a, arone'amo mani'neanagi otino agrira ne'zana omigahie. Hianagi na'ankure kazikazima hania zanku avesinesiama'a eri amigahie.
казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
9 Ana hu'negu Nagra neramasamue, antahigegeno, anazana kamino, hakesunka, kenka eri fore hugahane. Kafante vagre vagre hugeno, kafamo'a anagi kantegahie.
И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
10 Na'ankure antahigaza vahe'mo'za e'nerize. Hakraza vahe'mo'za, keza eri fore nehaze, kafante vagre vagre hanamokizmia, kafana anagi zmantegahie.
Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11 Ina ne'mo amuno tamifintira, mofavre'amo'ma aganetenkeno nozamegu'ma antahigesigeno'a, nozamea omi osifavea eri amigahio?
И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
12 Hifi kokore amuku'ma antahigesigeno'a, amane segintave (Scorpion) amigahio?
Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 Hanki tamagra havizama nehzamota, tamagra antahinaze. Knare museza mofavretmia nezamize. Mago'ane monafi mani'nea Neramafa'a, Ruotge Avamuku'ma antahigaza vahera zamigahie!
И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
14 Mago zupa ageruma eri tagane havi avamu mago ne'pinti Jisasi'a humegi atrene. Ana havi avamumo atineramigeno, kema nosia nemo'a agafa huno kea nehige'za, tusi'a veamo'za antri hu'naze.
Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
15 Hianagi mago'amo'za hu'za, havi hankromofo ugagota kvazmimofo Belsebuli hanavefi, Agra havi avamura hunente hu'naze.
А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
16 Mago'amo'za rehe'za kenaku, agafa hu'za monafinti mago avame'za huraveri huo hu'za hankavetiza antahige'naze.
А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
17 Hianagi Jisasi'a antahintahizmia negeno, anage huno zamasmi'ne, Mago rankumo amu'nompinti refko huno ha' orente arente haniana, taregamoke haviza hugaha'e. Mago nompi naga'moma amu'nompinti refkoma hanuno'a traka huno haviza hugahie.
Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си, (Гръцки: Против дома.) пада.
18 Hagi Satama agra'a naga'ane amu'nompinti refko huno ha' orente arente haniana, nankna huno ana kuma'amo'a oti hankavetigahie? Tamantahimanegoana, na'ankure tamagra hutma, Belsebul ugagota havi hankromofo hanavefi, havi hankrora hunente hazazanku nehue.
Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
19 Hagi Nagra'ma ugagota havi hankromofo Belsebul hanavefima, havi hankroma huntesugeno'a, iza hanavefi tamagri'ma tamagema nentaza naga'mo'za hunentaze? E'ina hu'neankiza zamagra refko hurmantegahaze.
и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
20 Hianagi Anumzamofo hanaveretima havi avamu hunentesuana, Anumzamofo kumamo'a ko tamagrite e'ne.
Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
21 Hanave ne'moma kuma'ama kegava huno manisigeno'a, maka zama'amo'a mane so'e hugahie.
Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
22 Hianagi mago hanavenentake ne'mo'ma ha' eme hunteno agateresuno'a, maka ati keve'ane, so'e zama'a erino ome refko hugahie.
Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
23 Iza'o Nagranema nomanimo'a ha' renenante. Iza'o Nagrane emeritru nosimo'a repanini higeno nefre.
Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
24 Agru osu havi avamumo vahepinti atiramino vuteno, ti omane'nea kokampi nevuno, manigasahu kumaku hakeana onkeno anage hu'ne. Ete rukrahe hu'na ko'ma mani'no'a vahe'mofo agu'afi vanue nehuno,
. Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
25 vuno ana nonte ome keana, nona harafi huno eri so'ehu fatgo hunte'ne.
И като дойде, намира я пометена и наредена.
26 Anante ete vuno mago'a 7ni'a havi avu'ava agetereno nehia avamutmi ome zmavareno ege'za, ufre'za umani'naze. Hankino ana ne'mofona henka nomani'zamo'a, kote nomanizana agatereno havizantfa hu'ne.
Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 Jisasi'a anage huno nehigeno, mago a'mo vea kevumofo amuno'zimifi mani'neno kezatino, amanage hu'ne, Negrera kaseganteno ami kami'nemo'a muse hugahie.
Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
28 Hianagi Jisasi'a kenona huno, Ana hu'neanagi Anumzamofo nanekema nentahino amagema nentemo, agatereno musena hugahie.
А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
29 Tusi'a vea krefamo'za mago'ane etruhu rama nehazageno, Jisasi'a agafa huno anage hu'ne, Ama knafi vahera havi vahe mani'ne'za avame'za kenaku nantahinegaze. Hianagi mago avame'za onkegahazanki, Jona avame zanke kegahaze.
А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
30 Na'ankure Ninive kumate vahe'mokizmire, Jona'a avame'za mani'neankna huno, Vahe'mofo Mofavremo enena anahukna huno menima mani'naza vahe'motarera huramaverina kegahaze.
Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
31 Anumzamo'ma vahe'ma refko huno keagama huzmantesia knarera, Sauti kaziga Siba kumateti Kuini a'mo'a otino, Anumzamo'ma keagama refkoma hanirera, ama knafi vahera keontahi vahe mani'naze huno keaga huzmantegahie. Na'ankure ana kuini amo'a afete'arega mani'neanagi, Solomoni knare antahintahi'a antahinaku e'ne. Hianagi antahiho, mago nera Solomonima agaterenea nera amuno tamifina mani'ne.
Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
32 Anumzamo'ma vahe'ma refkoma hania knarera, Ninive vahe'mo'za oti'za ama knafi vahera keontahi vahe mani'naze hu'za keaga huzmantegahaze. Na'ankure Jona'ma hia kerera zamagu'a rukrehe hu'naze. Hanki keho, Jonama agaterenea nera amafi mani'ne. (Jona 3:4-10,1 Kin 10:1-13.)
Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
33 Hagi vahe'mo'za tavira rekru hu'za oku'a antege, ekaeka kupina eririza refinotaze. Hianagi tavira tagiza tavima rekru hunte azotare antenesageno, remsa hu'nenige'za ufresaza vahe'mo'za kegahaze.
Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
34 Tamavurgamo'a tamavufgamofo tavire, tamavurgamo'ma keama nehanigeno'a, maka tamavufgamo'a masa hugahie. Hianagi haviza hanigeno'a maka tamavufgamo'a hani hugahie.
Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
35 Hanki tamagripima me'nea tavi'moma hanima huzankura, kva hiho.
Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
36 E'ina hu'negu maka tamavufgafima msamoma avimatenenkeno'a, tamavufgafina hanina omnenena, maka tamavufgamo'a tavimoma hiaza huno remsa hu vagaregahie.
Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
37 Jisasi'a ana kea huvagaretegeno, mago Farisi ne'mo'a huno, nagrane feru ne'zana eme no huno antahigegeno, vuno neza nenaza trate aza tununte (reclined) umanine.
Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
38 Ana Farisi ne'mo'ma keama, zamagra Farisi vahe'mo'zama zamazama sesema hute'za nezama nenazaza osu, Jisasima nezama amne nenegeno'a, antri hu'ne.
Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
39 Hianagi Ramo'a anage huno ana nera asami'ne, Tamagra Farisi vahe'motma kapune, pletinena amega sese nehaze. Hianagi tamagu'afina kumazafa zamo'ene, havi avu'avazamo avite'ne.
И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
40 Tamagra negi vahe mani'naze, Agra amegama troma hu'nemo'a, agu'afinena trora osunefi?
Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
41 Tamagrama erinenaza zama, muse nehutma tamagu'areti huta zamunte omane vahe'ma zamamisazana, tamagrira maka zantamimo'a agru hugahie.
По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
42 Hianagi Farisi vahe'mota kva hiho! Na'ankure tamagra izane aruine, maka hozafinti mananentake ne'zana 10ni'a kevufinti, mago kevua refko huta nemizanagi, Anumzamofo fatgo avu'avazane, avesizamofona netreta, vahera so'e hunozmantaze.
Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
43 Kva hiho Farisi vahe'motma! Na'ankure tamagra osi mono nontamimpi ugota trate mani'zanku tamavenesigetma, maketi kumatamimpi vahe'mo'za antahiramiza husgama huramantezankuke nehaze.
Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
44 Tamagra Kva hiho! Fri vahe'mokizmi keri refiteankna huta mani'nage'za, vahe'mo'za ana agofetu ontahiza vano nehaze.
Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
45 Kasegere ugagota hu'naza vahepinti mago'mo kenona anage hu'ne, Rempi hurami ne'moka, kagrama ama kema hanana, tagriku'ene huhaviza hurantane huno hu'ne.
И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
46 Hianagi Jisasi'a amanage hu'ne, Kasegere ugagota hu'naza vahe'motmanena kva hiho. Na'ankure tamagra vahe'mokizmia tusi'a knaza zamizage'za kanagu hu'za eri'za nevazagetma, tamagra mago tamazankoa antetma knaza zmia e'norize.
А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
47 Tamagra kva hiho! Na'ankure korapama neramagehozama zamahe'naza kasnampa vahe'mokizmia keri tamagra negafize.
Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
48 E'i ana avu'avazamofona, tamagra vahera zmaveri hutma, neramagehoma hu'neazankura knare hu'ne hutma nehaze. Na'ankure neramageho'za kasnampa vahera zamahe fri'nazagetma, tamagra kerizmia kafinentaze.
И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
49 E'i ana agafare, tamagri havi tamavu tamavazamofonku, Anumzamofo knare antahintahimofo kemo'enena huno, Nagra kasnampa vahe'ene, aposol nagara huzmantesugeno e'nagetma, mago'amokizmia zamahe nefritma, mago'amokizmia zamazeri haviza hugahaze hu'ne.
Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
50 E'ina hu'negu, mona mopama fore'ma hu'neregatima kasnampa vahe'ma zamahe'za korazmima eritagi atre'za e'naza zantera, nona hu'za meni gnafima mani'naza vahe'mo'za knazana erigahaze.
за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,
51 Abelima ahegeno korama'ama tagiraminereti eno, Kresramana vu itane ra mono nomofo amu'nompima Zekaraiama ahazageno, korama'ama tagitre'nea knarema ehanati'nea vahe'mokizmi koramofo nona'a, tamage ama knafi vahe'motare refko huno nona huramantegahie.
от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
52 Kasegere ugagota hu'naza vahe'motma kva hiho! Na'ankure antahi'zama eri ki nofira erinetretma, tamagra'a anampina unofreta, anampima ufrenaku'ma nehaza vahe'mokizmi kana rehi'za hunezmantaze.
Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 Jisasi'ma anama huteno'a, ananteti atreno nevige'za, kasegere ugagota hunaza vahe'mo'zane, Farisi vahe'mo'zanena agafa hu'za zamarimpa henente'za, rama'a zanku agenoka nehu'za,
И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
54 mago'a kema hanifinti azerinaza kanku hake'naze.
като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.
