Jasi Vahere 11
1 Hagi Jepta'a Giliati kumatera tusi'a hankavenentake ha' ne' mani'ne. Hianagi agra monko a'mofo mofavregino Giliati nemofo'e.
И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.
2 Hagi Gilieti nenaro'a rama'a ne' mofavrerami ante'ne. Hagi ana mofavreramimo'za rama nehu'za, Jeptankura amanage hu'naze, ru a'mofo mofavre mani'nanankinka nerafa zana erisanti oharegosane, nehu'za mopazmifintira ahegasopetre'naze.
И жената на Галаад му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 E'inama hazageno'a Jepta'a afu'aganahe'ina nezamatreno, freno Tobu kumate umani'ne. Ana kumate'ma unemanigeno'a hazenkema eri hakarema nehaza vahe'mo'za agrane eme tragote'za vano hu'naze.
Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него.
4 Hagi mago'a kna evutegeno Amoni vahe'mo'za Israeli vahera agafa hu'za hara huzmante'naze.
А след известно време амонците воюваха против Израиля.
5 Hagi Amoni vahe'mo'zama Israeli vahe'ma ha'ma eme huzamantageno'a Giliati kumate ranra vahe'mo'za Jepta ome avrenaku Tobu kumate vu'za amanage ome hu'naze,
И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов,
6 kvati emani'negeta Amoni vahera hara huzamantamneno.
като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 Hianagi ana ranra vahetmina Jepta'a amanage huno zamasami'ne, Tamagra nagrikura tamavresra higeta nenfa nompintira naheta navazuhu atre'naze. Hagi knazampima nemanita nahigeta nagrikura menina haketa neaze?
А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте им бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно?
8 Anagema hige'za amanage hu'za kenona hunte'naze, Ama'na agafare tagra one. Menina tagri'ene vunka Amoni vahera hara ome huzamantenka Giliati kumate kva manigahane.
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители.
9 Hagi Jepta'a amanage huno ana ranra vahera kenona huzamante'ne, Menima kumaniregama navreta vanage'na Amoni vahe'ma ha'ma ome huzamante'nugeno, Ra Anumzamo'ma nazama hinke'na, ana vahe'ma zamahe vagamarenu'na, tamagerfa hu'na nagra kvatimia manigahuo?
И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 Hige'za ana ranra vahe'mo'za amanage hu'za kenona hu'naze, ama'na kema rutrage zankura tagri'ene kagri'enena tamage huno amu'notifina Ra Anumzamo mani'neno keno antahino hurantesie.
И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал.
11 Hagi anante Jepta'a ana ranra vahe'ene vige'za Giliati vahe'mo'za kva azeri oti'naze. Anama hazageno'a Jepta'a ko'ma hu'nea nanekea Mispa kumate Ra Anumzamofo avuga ete mago'ene zamasami'ne.
Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа.
12 Hagi anante Jepta'a Amoni kini ne'mofontega amanage huno antahige kea atrentege'za, ke eri'za vu vahe'mo'za amanage hu'za ome asami'naze, Nagafare nagri mopafi vahera hara eme renezmantane?
Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 Hagi Jeptama atregenoma viankerera Amoni kini ne'mo'a amanage hu'ne, Israeli vahe'mo'zama Isipiti'ma ne-eza Arnonitima vuno Jaboki vuteno Jodanima uhanati'nea mopatia eme hanare'naze. E'ina hu'negu fruhuta ete ana mopatia tamiho.
И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия земи по мирен начин.
14 Anagema higeno'a Jepta'a Amoni kini netega ete mago'ane kea atregeno kema erino vu' ne'mo'a ome asamino,
Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат:
15 Jepta'a amanage hu'ne, Israeli vahe'mo'a Moapu vahe mopane, Amoni vahe mopa kumazafa osene.
Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 Hianagi Isipiti'ma mareri'za ne-eza hagage mopafi vu'za korankre hagerinte vute'za, Kadesi kumatera ehanati'naze.
но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дощъл в Кадис,
17 Hagi anante Israeli vahe'mo'za Idomu kini netega amanage hu'za kea atrazageno vu'ne. Tatregeta mopaka'afi rugitagita vamaneno. Hianagi Idomu kini ne'mo'a kea ontahine. Hagi Moapu kini ne'mofona anahukna naneke atrentazageno vu'ne. Hianagi ana kini ne'mo'a kea ontahi'ne. Ana'ma hige'za Israeli vahe'mo'za anante Kadesia emani'naze.
тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
18 Hagi anantetira Israeli vahe'mo'za hagage mopafi ufre'za nevu'za Idomu mopane, Moapu mopanena rugagiza Moapu mopamofona zage hanati kaziga, Arnoni timofona kantu kaziga seli nona omeki'za mani'naze. Hianagi Moapu vahe mopafina uofre'naze. Na'ankure Arnoni tinte Moapu mopamofo atupamo'a eme atre'ne.
Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не възлезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 Hagi Amori kini ne' Sihoni'a, Hesboni kumateti neki'za, agritega amanage hu'za Israeli vahe'mo'za kea atrazageno vu'ne. Muse hugantonanki tatregeta mopaka'afina rugitagita mopatirega vamneno hu'za hu'naze.
След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място.
20 Hianagi Sihoni'a Israeli vahera antahinozamino zamatrege'za mopa'afina eovu'naze. Hianagi maka sondia vahe'a zamazeri atru huno Jahas kumate seli nona kino mani'neno, Israeli vahera hara huzamante'ne.
Но Сион не се довери на Израиля та да го пусне да мине през пределите му; а напротив Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля.
21 Hianagi Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamo'a Sihonine maka vahe'anena Israeli vahe zamazampi zmavrentegeno, ana mopafima mani'naza Amori vahera hara huzamagatere'za maka mopazamia eri'naze.
И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя.
22 Ana'ma hute'za Amoni vahe'mokizmi mopama eri'nazana, Arnoni tinteti'ma vuno noti kaziga Jaboku tinte uhanatiteno, ka'ma kokampinti vuno Jodani tinte'ma vu'nea mopa eri'naze.
Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан.
23 Hagi Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamo'a Israeli vahe zamavuga Amori vahera zamahenati netreno mopazami hanareno Israeli vahe'mokizmi erizami'ne. Hagi kagra ama ana mopa eri'za nehano?
И сега, когато Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш земята им?
24 Hagi tamagri havi anumza Kemosi'ma tamisia zantamina tamagra eriho. Hagi Ra Anumzana tagri Anumzamo'ma zamahe kasopenetreno erirami'nesia zana erigahune.
Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас.
25 Hagi kagra Sipori nemofo, Moapu kini ne' Baraki kna hunano? Hagi agra hafra huoranteno, hara huorantenefi?
И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сеяфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него?
26 Hagi Hesboni kuma'ene ana tava'onte'ma megagi'nea ne'one kumatamine, Aroel kuma'ene, ana tava'onte'ma megagi'nea neonse kumatamine, Arnoni tinte'ma meno vu'nea kumatamimpinema Israeli vahe'mo'zama 300'a kafufima mani'nazana, nahigenka kora ana knafina ama ana mopa e'ori'nanane?
Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 E'ina hu'negu nagra mago havizana huogante'noe. Hianagi kagra haviza hunka hara eme hunenantane. Kagra tamage nehampi, nagra nehufi Ra Anumzamoke refko'a hurantegahie.
Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 Hianagi Amoni kini ne'mo'a Jepta'ma huzmantege'zama vaza vahe'mokizmi nanekea ontahi'ne.
Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 Ana'ma higeno'a Ra Anumzamofo Avamu'mo'a Jeptante egeno Jepta'a sondia vahe'a nezmavreno Giliati mopafine Manase mopafine Giliati kaziga Mispa kumate uhanatiteno, Mispatira Amoni kumate vuno Amoni vahera hara huzmante'naku vu'ne.
Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците.
30 Hagi Jepta'a Ra Anumzamofona amanage huno huvempa hunte'ne, Amoni vahe'ma kagrama nazampima zamavarente'nanke'na zamahe hnama hute'na,
И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 hazenkema e'ori'na narimpa frunema ete kumate'ma vanugeno'ma nonifinti'ma mago zagamo'ma ese'ma atiramino'ma eme tutagihama hunante'nia zaga, e'i Ra Anumzamoka suza megahianki'na, ahe'na kre fanane hu ofa kagritega hugahue.
тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне.
32 Anagema huteno'a Jepta'a sondia vahe'a nezmavreno tina takaheno Amoni vahe'ene hara ome higeno, Ra Anumzamo'a aza higeno Amoni vahera hara huzamagatere'ne.
И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му;
33 Hagi 20'a kuma'ma ha'ma hunte'neana, Aroeri kumateti agafa huno vuno Miniti kumate vuteno, Abel-keramimi kumate'ma mani'zama vu'naza Amori vahera rama'a nezamaheno kuma'ziminena erihaviza hu'ne.
та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните.
34 Hagi Jepta'ma kuma'are'ma Mispama egeno'a, mofa'amo'a tamborini neheno zagamera huno avoa reno amarara hu'ne. E'ina mofara magoke ante'nea mofakino, rua mago nero mofaro onte'ne.
Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Месфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря.
35 Hagi Jepta'ma mofa'ama negeno'a kukena'a tagato nehuno, tusi krafa huno amanage hu'ne, Mofanimoka tusi'a hazenke erinaminkeno tumonimo'a atane. Na'ankure Ra Anumzamofonte'ma huvempama hu'noa kea eriotregosue.
И като я видя той, раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи към Господа, и не мога да отстъпя.
36 Anagema higeno'a Jepta mofamo'a amanage hu'ne, Nenfaga, Ra Anumzamofoma kagi'ma reakama hunka asami'nana kante antenka nagritera anazana huo. Na'ankure Ra Anumzamo'a kaza higenka ha' vaheka'a Amoni vahera zamahe vagare'nane.
А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи към Господа, стори с мене според това, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците.
37 Hianagi ese'zana natrege'na tare ikampina agonarega mofane zagane vano nehu'na, vema e'ori'na frisua zankura nasunkura nehu'na zavira ata'neno.
Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си.
38 Anagema mofa'amo'ma higeno'a Jepta'a vuo huno huntegeno, mofane zagane agonarega marerino vema e'ori'neno frisia zankura tare ikampi asunkura huno zavira ate'ne.
И той рече: Иди, И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете.
39 Hagi tare ikama evigeno'a ana mofamo'a nefante egeno nefa'a Ra Anumzamofoma huvempa hunte'neaza hu'ne. Ana mofamo'a vea e'ori'neno fri'neankino anazamo'a, Israeli vahepina mago zamavu'zamava me'neanki'za,
И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил,
40 kafune kafunena ana knama ege'za Israeli mofa'nemo'za agonarega mareri'za 4'a zagegnafi Giliati ne' Jepta mofakura zavira ometetere nehaze.
да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
