Jovu 5
1 Jopuga menina mago'a vahe'mo'za kazama hanagura krafagea hunka ko? Ina ankeromo eme kaza hugahie?
Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите духове ще се обърнеш?
2 Amne zampima arimpama ahe'zamo neginagi vahera ahenefrigeno, arumofo zanku'ma kenunuma nehuno amefikema hu'zamo antahintahima omne vahera azeri haviza nehie.
Наистина гневът убива безумния, И негодуванието умъртвява глупавия.
3 Neginagi vahe'mo'za osi'a knafi feno vahera manizage'na nagra ketogeno, hazenkemo'a ame huno zamazeri haviza nehie.
Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му;
4 Mago'a vahe'mo'za mofavrezimia zamaza hu'za keagafina zamagura ovazizage'za, kuma kafantera zamazeri haviza nehaze.
Защото чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве;
5 Zamagaku'ma hu'za friza vahe'mo'za ana vahe'mofo hozafintira ne'zana vasage'za nene'za ave'ave trazampinti'enena ne'zana vasage'za nenaze. Ana nehazage'za, tinku'ma zamavesige'za nehazaza hu'za feno zanku'ma nehakaza vahe'mo'za fenozama'a e'nerize.
Гладният изяжда жътвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им.
6 Knazamo'a mopafintira hanatino marenorigeno, hazenkezamo'a mopafintira aru hanana huno nohage.
Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята;
7 Tevemo'ma teragareno mareriankna huno, vahe'ma fore'ma hianknaretira agafa huno hazenkezamo'a forera nehie.
Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо,
8 Hianagi Jopuga kagrama hanaza hu'na nagra knazama eruasina, knazani'a Anumzamofo antahigogeno naza hisine.
Но аз Бог ще потърся, И делото си ще възложа на Бога,
9 Agra tusi'a ruzahukna kaguva zantami erifore nehuno, ohampriga'a kaguvazantmina erifore nehiankita, tagra keta antahita osugahune.
Който върши велики и неизлечими дела И безброй чудеса;
10 Agra higeno mopafina kora runentegeno, hozafinena tina nemie.
Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите;
11 Agra amunte omane vahera zamaza hige'za, mani'zazmifina knarera nehazageno, zavi'ma netaza vahera zamahokeno zamagu nevazie.
Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените,
12 Hagi vahe'ma zamazeri havizama hu kazigati'ma knare antahi'za retro nehune nehu'za, havi antahi'zama retro'ma nehaza vahe'mofo antahi'zazmia eri ama higeno, ana antahi'za zamimo'a amane zankna nehie.
Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си;
13 Hagi vahe'ma zamazeri havizahu kazigatima knare antahi'za retro nehune nehu'za, havi antahizama retroma nehaza vahe'mofo antahizazmia eriama higeno, ana antahi'za zmimo'a amnezankna nehie.
Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва.
14 Hagi ana vahe'mo'za ferura hanimpima vanoma hazankna hu'za vano nehu'za, kinagama omesege'za kenage'ma inkonkima erino'ma viaza hu'za vano nehaze.
Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем.
15 Hianagi ana vahe'mo'zama zamunte omne vahetmima huhavizama hunezmantazageno'a, zamaza nehuno hanave vahe'mo'zama zamazeri havizama nehazageno'a zamaza nehie.
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния;
16 Hagi zamunte'ma omne vahe'mo'za Anumzamo'ma zamazama hanigu amuhara nehazageno, kefo zamavu'zmava'ma nehaza vahe'mokizmi zamagira Anumzamo'a ru hamunkige'za kea tagane'za nemanize.
И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват.
17 Anumzamo'ma azeri fatgoma hania vahe'mo'a muse hugahie. E'ina hu'negu kefo avu'ava'ma nehankeno Himamu'ane Anumzamo'ma kazeri fatgoma nehanigenka kavresra hunka kamefira huomio.
Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 Hagi Anumzamo'a atrenigeno namumo'a kavufgarera fore huno kazeri haviza hugahianagi, ete kazofeno kazeri so'e hugahie.
Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват.
19 Hagi 6'a zupama hazenkefima ufresankeno'a, Agra kaza hu'neno, 7ni hazenke zama esigeno'a kagu'vazinigeno ana hazenke zamo'a kazeri haviza osugahie.
В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло.
20 Agra agatonto knama esigeno'a, kazahina nezankura nofrisankeno, ha'ma hu knafina katresigeno bainati kazintetira kahe ofrigahaze.
В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча.
21 Hagi vahe'mo'zama kefinti'ma kazeri havizama hu'zankura, Anumzamo'a kazeri frakigahianki, hazenke zamo'ma keonke'zama eri havizama huno ne-enigenka korora osuo.
От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 Ana hanigenka hazenke zamo'ma keonke'zama eri havizama hania zanku'ene agatonto zankura ki'za nerenankeno, afi zagagafamo'za kazeri korora osugahaze.
На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове;
23 Hagi havege mopamo'a knare hinkenka hoza nentesankeno, afi zagagafamo'za hara reogantegahaze.
Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе.
24 Hagi hazenke zana omnenkeno nonkumaka'amo'a knare huno mesigeno, sipisipi afuzagaka'ama hamprinka kesanana mago'mo'e huno fananea osugahie.
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 Hagi henkama kenka antahinkama hananana mofavreraminka'amo'za rama'a ome hanageno kagehemo'za rama'a ome hu'za ama mopafi tra'zankna hugahaze.
Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти като земната трева.
26 Hagi witimo'ma kna fatgo'are'ma nenama hige'zama vasagazaza hunka, kagra ozafa omeretenka renteraminka frigahane.
В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си.
27 Hagi keho, tagra ama ana zana rempi huta keta antahita hu'nonankino, tamage ama ana zana fore hugahianki antahi ani' huo.
Ето, това издигахме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.
