Jovu 37
1 Ama anazama fore'ma nehigeno'a nagu'amo'a antari nehigeno, tumo'nimo'a fakrofakro nehie.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Anumzamo'ma kema nehigeno agerumo'ma monagemo'ma nehiazama huno atineramiana tamagesa ante'netma antahi so'e hiho.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Ana monagemofo agasasa anami monafina atregeno vuno eno huvaga neregeno, kopasi'namofo masa'a atregeno mopamo'ma umetre eme atrema hu'nerega vuno eno nehie.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Hagi kopasi'nama erigetama ketonkeno anantera, Anumzamofona hankavenentake agerumo'a monagemo'ma hiaza higeta nentahune. Anumzamo'ma kema nehigeno'a, kopasi'namo'ma nehiaza huno masa'amo'a rumarave huno vuno eno nehie.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Anumzamofo agerumo'a monagemo'ma nehiaza hu'neankino, so'e zantfa huno knare hu'ne. Agra tusi'a hankave'areti, tagri antahi'zana agatereno ranra eri'zana e'neriankita, anazana tagra keta antahita osugahune.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Agra higeno ko'mopa komo'a moparera runentegeno, rankora huntegeno tusiza huno mopafina nerie
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Ana'ma nehige'za maka vahe'mo'za eri'zana e'ori atre'za amne mani'ne'za, Agri hankave'a negaze.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Hagi ana knafina afi zagagafamo'za koro fre'za vu'za, fra'makiza nemaniza havegampino, kerigampi ome fra'nekize.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Hagi kagigagi zahomo'a agrama nemaniregati ne-egeno, ra zahomo'a zasi avareno ne-e.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Anumzamo'ma asimu'ma nentegeno'a tusi zasi nehigeno, tintamimo'a fonupareno kragenefe.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Anumzamo'a hampompina tina eri atru huno erivineteno, kopasi'na atregeno ana hampompina ruganani huno vuno eno nehie.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Anumzamo'a vuo huno'ma hunterega vuno hampomo'a ome eri tru hutere huno neme. E'ina hihoma huno huzmanteaza hu'za maka kaziga ama mopamofo agofetura vano nehaze.
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Mago'a zupa Anumzamo'a vagaore avesizama'a zamaveri huge knazama zamige, hunaku kora atregeno nerie.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Jopuga kagesa ante'nenka ama nanekea antahio, Anumzamo'ma ruzahu ruzahu zantamima eri fore'ma nehia zantamina negenka antahintahia erio.
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Anumzamo'a hakare zana kegava hu'neankino, kopsi'nama huntegeno hampompinti'ma ruganani huno'ma vuno eno'ma nehia zana kagra kenka antahinka nosampi?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Maka zama tro'ma hu'zana Anumzamo'a antahi ani' hu'neankino, hampoma ante agofetu agofetu huno antegeno anami kankamumpima me'nea zana kagra kenka antahinka nosampi?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Hagi sauti kazigati'ma zaho'ma ne-ea zahomo'a omegeno, anante maka zamo'a kazara osuno oti fatgo higeno'a, kamu'namo'a kukenaka'a pasunekie.
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Anumzamo'a higeno bronsireti'ma tro'ma hu'naza kapoteti'ma masamo'ma rumarave nehiaza huno, amuho zamo'a hamponteti ome antegeno eneramie. Ana hu'neanki, kagra e'ina hu'zana hugara hu'nampi?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 E'ina hu'negu tagra na'ane huta Anumzamofonkura hugahumpi rempi huramio. Tagripina mago antahi'zana omane'neankita, mago knare nanekea huta tagra'a tagura ovazigahune.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Nagrama mago nanekema hunaku'ma nehanugeno'a, mago'a Anumzamofona asami'nageno agesa ante'neno keagani'a antahi so'ea hugahifi? I'o anara osuno nagrira nazeri haviza hugahie.
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Monafima me'nea hampoma zahomo'ma eri papama hutrenigeno, zagemo'ma tusiza huno amuhoma hanigeta, zagefina tavua onketfa hugahune.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 E'ina avamente noti kazigati'ma tusi'a tavi'ma ne-ea tavimofo masa'amo'a goligna nehie. E'i Anumzankino avasase zama'amo azeri kaginte'negeno, hankavenentake masa zama'afi ne-e.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Hankavenentake Anumzamofona tusi'a hihamu'a me'neankita, Agri avatera erava'oa osugahune. Hianagi Agra fatgo huno refko nehia Anumza mani'neankino, tazeri havizana nosie.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Anama hiazamo hige'za vahe'mo'za Agrira koro hunentaze. Hagi ama' antahi'zane vahe mani'nonema hu'zama nehaza vahera antahi nozamie.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
