Jovu 29

1 Jopu'a mago'ene keaga'a amanage huno hu'ne,

И Иов още продължи беседата си като казваше:

2 Ko'ma evia kafuramimpine ikampinema Anumzamo'ma knare huno kegavama hunantege'nama mani'na e'noaza hu'na, manisuegu antahintahia nehue.

О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 Anumzamo agra nasenirera tavira remsa hunentege'na, mago zankura nagesa ontahi knare hu'na vu'noe.

Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

4 Hagi ko'ma maka zamo'ma knare'ma higenama mani'noa knafina, nagrite'ene naga'ni'arera Anumzamo'a taragoteno knare aroneni'a mani'nege'na ke'noe.

Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

5 Hankavenentake Anumzamo'ma nagranema taragotenoma mani'nea knafina, mofavre naganimo'za nagri tava'onte mani'naze.

Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

6 Ana nehazage'na bulimakao afu zaga'nifintira ami rina rama'a nerati'na, olivi hozanifintira rama'a olivi raga tagite'na, masavena reratina rama'a erugeno viteno tima eviaza hu'ne.

Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

7 Hagi korapara nagra ugota kva vahe mani'ne'na, rankumamofo kafante'ma keagama refkohu knazupa, zamagima me'nea vahe'mo'zama trate'ma unemanizage'na nagranena tra'nire umani'noe.

Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

8 Kasefa vahe'ma nagrama neoge'zama nenage'za, mani kantugma nehu'za kankamuna nami'naze. Ana nehazage'za ozafanafa naga'mo'za, antahinenami'za oti'ne'za nenagazage'na vu'noe.

Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

9 Kva vahe'mo'zama keagama nehazaretira nagrama neoge'zama nenage'za, kea osu mani'ne'za zamazanteti zamagitera rehamunki'naze.

Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

10 Ran kumate'ma ugagota hu'za kegavama hu'naza kva vahera, zamagefunamo'a marerino zmavagunafare akamrege'za kea osu zamagira hamunki'za mani'naze.

Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

11 Hagi nagrama keagama nehuge'zama antahi'za vahe'mo'za hu muse hunenantage'za, keagama nehuge'za nagaza vahe'mo'zanena knare keaga hunami'naze.

Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

12 Na'ankure zamunte omane vahe'ene megusa mofavre naga'mo'zama, taza huo hu'za kema hazage'na, nagra zamaza hu'noe.

Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

13 Amuha zazamima omanea vahera zamaza nehuge'za, nagrira husga hunante'naze. Ana nehu'na kento a'nanea zamaza nehuge'za tusi muse hu'naze.

Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

14 Maka zama hu'noana fatgo kazigatike hu'noe. Ana nehugeno fatgo navu'nava zamo'a za'za kukenama antaninogeno'ma hiaza huno rufitenante'ne. Hagi fatgoma huno refkohu avu'ava'zamo'a, pristi vahe'mo'zama nentani'za kankrikna huno nasenirera me'ne.

Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

15 Zamavuma asuhu'nea vahera kana zamaveri nehu'na, zamagiama haviza hu'nea vahera zamaza huge'za kana vu'naze.

Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

16 Zamunte omane vahe'mokizmia nafa zamigna nehu'na, ke'na antahi'nama osu'noa vahe'ma keagafima otizage'na, zamaza hu'na keaga eri ante fatgo hu'noe.

Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

17 Anumzamofoma amage onte vahe'mo'zama vahe'ma zamazeri havizama hazage'na, ana vahera zamagemazampa ru tavegri'na, zamagipintira eri vari'noe.

Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

18 Nagrama antahuana, tamagerfa hu'na ama mopafina zazate musenkasea hu'na mani'na vute'na ome ozafa re'na frigahue hu'na nagesa antahi'noe.

Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

19 Hagi zafamofo rafu'namo ofenkame uramino mopa agu'afinti ti anivazu higeno ani'namo tretre hiaza nehigeno atako'mo aninare runteankna hige'na nagra korapara mani'noane.

Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

20 Nagri'ma ko'ma knare nagima nami'naza zamo'a nagripina amne kasefa huno me'ne. Ana nehige'na maka zupa kasefa hankavea erivava hu'na nevue.

Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

21 Nagrama antahintahima vahe'mokizmima nezamuge'za, maka vahe'mo'za akohe'za mani'neza, nagri nanekea antahi'naze.

Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

22 Hagi nagrama keagama huvagama retogeno'a, mago'mo'e huno nagri kerera antemino keaga osu'ne. Na'ankure nagrama hua nanekea antahiso'e hu'nagu anara hu'naze.

Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

23 Vahe'mo'za komaranigu'ma avegama ante'nazageno koma rige'zama musema nehazankna hu'za, nagri nanekema antahi'zankura tusiza huno zamavesi'ne. Ana hige'za za'za knama ko'ma oru'nereti'ma ko'ma rigeno'ma maka zamofo ani'namo'ma muse nehuno ani'na eri mareankna hu'za nagri nanekea muse hu'za eri'naze.

За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

24 Hagi vahe'mo'zama antahintahi hakarema nehu'za mani'nazage'na, kiza renezami'na knare navugosa huzami'noe. E'inama hua kazigati zamarimpa zamazeri hankaveti'noe.

Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

25 Nagra kva vahezmi mani'ne'na, e'ina hiho, amana hiho hu'na vahera zamazeri ante fatgo nehu'na, mago kini ne'mo sondia vahe'amofo amu'nompi nemaniaza nehu'na, zavi'ma ataza vahera zamazeri tagane vahekna hu'noe.

Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.