Jovu 28

1 Vahe'mo'za mopafinti silva kafi'za e'neri'za, golia tevefi kre'za erigru hu'za e'nerize.

Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

2 Ainia mopafinti kafi'za eneri'za, have krefrage'za kopa e'nerize.

Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.

3 Mopa agu'ama golima me'nea havegu'ma nehakaza vahe'mo'za ofenkame hanintirima hu'neama'afi tavi tagizageno remasa hu'nege'za, tavi masare ana haveramina hake'za e'nerize.

Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

4 Ana vahe'mo'za mopa agu'afina vahe'ma ovu'are keria kafi'za ufrete'za, ana kerifina nofite urami'za ihimareaza hu'za vute ete nehu'za eri'zana e'nerize.

Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.

5 Hagi mopamofo agofetura vahe'mo'za hoza eri'za nentaze. Hianagi mopamofo agu'afina goligu'ma nehakraza, tusi teve hanavazi'za haveramina kre nefragazageno tevemo'a tusi amuho huno mopa temara'mra nehie.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

6 Anampinti'ma e'nerizana zago'amo'ma marerisa havema safaema nehaza have e'neri'za, golima me'nea mopanena kafi'za e'nerize.

Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

7 Goligu'ma nehakraza vahe'mo'zama ana kerifima unefraza kana oku'a me'nege'za, namamo'zane tumpamo'zanena zamavua onke'naze.

Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.

8 Ana nehazage'za zamavufaga rama nehaza afi zaga kfamo'za anankerifina zamagia rente'za vano nosazage'za, laioni mo'zanena anankerifina zamagaka renontaze.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

9 Goli eri'zama e'neriza vahe'mo'za kazinkazima hu'nea haveramina ru frage mafrage hunetre'za, agona kafi'za eri ankrinesaze.

Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Ana vahe'mo'za haveramimpina kafi'za ufre'za, zago'amo'ma marerisa haveramina ke'za e'nerize.

Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 Anama nehu'za ana vahe'mo'za mopa kafi'za tima agafama huno'ma ne-eama'a renkaninere'za marerisa zantamima oku'ama fraki'nea zana erinte ama' nehaze.

И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Hianagi vahe'mo'za knare antahi'zana igati ome e'neri'za, ama' antahi'zana igati ome e'nerize?

Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Mago vahe'mo'e huno knare antahi'zane, ama' antahi'zama eri kumara keno antahinora osu'ne. Na'ankure ama mopafima nemaniza vahe amu'nompina knare antahi'zane, ama' antahi'zana onketfa hugahane.

Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Ra hagerimo'a huno, nagranena omani'ne nehanigeno, amefenkame mopa agu'afima me'nea tirumo'enena huno nagranena omani'ne huno hugahie

Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.

15 Knare antahi'zane, ama' antahi'zamofo mizama'amo'a rugatere'neankita, golireti'ene silvaretira miza osugahune.

Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Ofiri mopafinti'ma eri'naza golimofo mizama'ane, zago'amo'ma marerisa haverarena, Oniksine Safaema nehaza havemofo mizama'a agatere'ne.

Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Knare antahi'zamo'a golimofo mizane kritoraisie nehaza havemofo mizama'a agatere'ne. Ana hu'neankino goliretike'ma tro'ma hu'nesnia zanteti'enena, knare antahi'zana miza osegahie.

Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.

18 Hagi hagerimpima kororiema nehaza zama me'nea zanteti'ene, zago'amo'ma marerisa havema Jaspema nehaza haveretira miza osegahane. E'ina hu'neankino knare antahi'zamo'a periema nehaza zamofo mizanena agatere'ne.

Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Hagi zago'amo'ma marerisa havema topasiema nehaza havema Itiopia mopareti'ma eri'naza havemofona, knare antahi'zamo'a agatere'ne. E'ina hu'neankino knare antahi'zamo'a hentofaza huno agruma hu'nea golia agatere'ne.

Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 E'ina hu'neankita, knare antahi'zamo'a igati ne-e? Hagi ama' antahi'zana inantega me'nesnigeta kegahune?

От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?

21 Mika zagamofo avurera knare antahi'zamo'a frakino me'neankino, knare avurgama hunte'negenoma anamifima hareno vanoma nehania namamo'enena onkegahie.

Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Fri vahe kumamo'ene vahe'ma zamazeri havizama hu kumamokea huke, knare antahi'zama hakeno ke kumara me'ne hazageta zaho kea antahino'e.

Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Knare antahi'zama eri kana Anumzamo Agrake keno antahino hu'ne. Ana hu'neankinka igati knare antahi'zana erighane. Anumzamo agrake antahi'ne.

Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Na'ankure maka zama ama mopamofo agofetu'ma me'nea zantamina Anumzamo'a keharu huno negeno, monamofo fenka kazigama me'nea zantamina nege.

Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 Anumzamo'a zaho'mofona zaho'ma erisnia hankave'a avamente refko huno nemino, hampompima me'neno ko'ma arania zana tina, avamente refko huno Anumzamo'a ante'ne.

За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Ko'ene kopsi'nanena e'ikante megaha'e huno Anumzamo'a kasege retro hunte'negene ana kante amage nenta'e.

Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,

27 Hagi ana'ma huteno'a Anumzamo'a knare antahi'zama rezagane so'e huno keno erinte fatgo nehuno, knare huno me'ne huno nehie.

Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;

28 Ana nehuno Anumzamo'a amanage huno vahe'motagura hu'ne, Ra Anumzamofoma koro'ma huntezana, knare antahi'zana megeno, havi avu'ava zamofoma amefi'ma humisnanana, ama' antahi'zana erigahane hu'ne.

И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.