Zeremaia 38

1 Hagi Matani nemofo Sifatiaki, Pasuri nemofo Gadaliaki, Selemaia nemofo Jukaliki, Malkia nemofo Pasuriki hu'za mani'ne'za nentahizageno Jeremaia'a maka vahera amanage huno zamasami'ne,

А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син, и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше:

2 Ra Anumzamo'a huno, iza'o ama rankuma'mofo agu'afima manisia vahera hapinti ahe frige, ne'zanku huno frige, krimo ahe frige hugahie. Hianagi iza'o Kaldia vahe zamazampima freno vania vahe'mo'a ofri manigahie. Anama ofri manisaza vahera hapinti fenozama rohure'za erizankna hu'za, ozamahe zamatresage'za manigahaze.

Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад, и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; живота му бъде за корист, и ще живее;

3 Hagi Ra Anumzamo'a huno, Ama Jerusalemi rankumara Babiloni kini ne'mofo sondia vahe zamazampi erintesuge'za hahugatere'za erigahaze hu'ne.

и така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар, и той ще го превземе.

4 Hagi Jeremaia'a anagema hige'za anante kini ne'mofo eri'za vahe'mo'za kini nera asami'za, ama nera ahe frigahune. Na'ankure amanahu nanekema nehia zamo'a, ama rankumapima nemaniza sondia vahe'ene maka vahemo'zanema koro'ma hanaza naneke nehie. Na'ankure agra ama vahe'mokizmi knare zankura keaga nosianki, hazenkema erisaza nanekege nehie.

Тогава тия първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим тоя човек; защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото.

5 Hagi anante kini ne' Zedekaia'a huno, antahiho! Agra menina tamagri tamazampi mani'neanki'na, nagra kini ne'mo'na mago zana osugahue.

И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

6 Hagi anagema hige'za Jeremaiana avre'za kini ne'mofo nemofo Malkiza tinkerifi ome atrageno urami'ne. Anama ome atre'naza tinkerimo'a sondia vahe'ma nemaniza kumapi me'ne. Ana hu'negeno ana kerifina tina omanegeno hapamoke me'nefi Jeremaiana nofi rentene'za atrazageno anampi uramino hampakane'ne.

Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.

7 Hagi mago nera Ebet-Melekikino kini ne'mofo nompi eri'za e'neria nere. Agra Itiopia mopafinti nekino, kini ne'mofo nompi mani'neno, Jeremaiama avre'za tinkerifima ome atre'naza nanekea antahi'ne. Hagi ana zupa kini ne'mo'a rankumamofona Benzameni kafanema nehaza rankafante mani'ne.

А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),

8 Hagi Ebet-Meleki'a kini ne'mofo nompima mani'neretira atreno vuno, kini nera amanage huno ome asami'ne.

Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:

9 Kini nera ranimoka, ama vahe'mo'za havi avu'avaza hu'za, kasnampa ne' Jeremaiana avre'za vu'za tinkerifina ome atre'nazankino, anampi manineno agazanku huno frigahie. Na'ankure magore huno rankumapina ne'zana omanetfa hu'ne.

Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко, що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града.

10 Anagema higeno'a kini ne'mo'a Ebet-Melekina amanage huno huntene, Ru frisnigi vunka 30'a vahe ome zamavarenka ana kerifintira kasnampa ne' Jeremaiana ome avre atreho.

Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата, преди да умре.

11 Anage higeno'a Ebet-Meleki'a ana vahera ome zamavarege'za kini ne'mofo nompi vu'za, feno zama nentaza nomofo fenka kazigama me'nea nompima, tagato tagatu'ma hu'nea kukenane atafa kukenama nentazafinti ana kukena ome eriteno vuno nofi ome anakiteno atregeno Jeremaia'ma kerifima mani'nere urami'ne.

И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

12 Hagi ana Itiopia ne' Ebet-Meleki''a Jeremaiana amanage huno asami'ne, Ana tavarave nofi erinka tarega kazo'namofo fenka kaziga atregeno rugagino, ana hutenka nofimo'ma katama kami'zankura nofira erinka kavuga ana tavravemofo amu'nompi anakio. Higeno anama asamia zana amage anteno Jeremaia'a hu'ne.

И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

13 Ana hute'za ana nofite Jeremaiana ana kerifintira avazuhu anagate'naze. Ana hutazageno kini ne'mofo kumapima sondia vahe'ma nemanizafi mani'ne.

И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

14 Hagi mago zupa kini ne' Zedekaia'a vahe huzmantege'za vu'za Jeremaiana ome asamizageno Ra Anumzamofo mono nomofona nampa 3 kafama unefrazare mani'negeno eme ke'ne. Higeno kini nemo'a amanage huno Jeremaiana asami'ne. Nagra mago zanku kantahige'za nehuanki magore hunka nagritera eri frara okio.

Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

15 Anage higeno Jeremaia'a amanage huno Zedekaiana asami'ne. Nagrama kekare'ma nonama hu'na kasami'nuana nagrira tamagerfa hunka nahe frigahane. Hagi nagrama knare antahintahima kamisuana, ana nanekeni'a ontahigahane.

А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.

16 Hianagi kini ne' Zedekaia'a oku'a zanagrake mani'neke Jeremaiana amanage huno huvempa hunte'ne. Ra Anumzana kasefa huno mani'nea Anumzama, tasimu'ma tamigeta mani'nona Anumzamofo avufi huvempa huanki'na kagrira kahe ofrigahue. Ana nehu'na kahe frinaku'ma nehaza vahe zamazampina kavre ontegahue.

Затова, цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: Заклевам ти се в живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

17 Anante Jeremaia'a amanage huno Zedekaiana asami'ne. Ra Anumzana Monafi sondia vahe'mofo Anumzana Israeli vahe Anumzamo'a huno, ha'ma osu kagrama atrenka Babiloni kini ne'mofo eri'za vahe zamazampima ufresunka, kagra knare hunka manigahane. Ana'ma hananke'za ama Jerusalemi rankumara tevea tagi ontegahaze. Ana hanagenka kagrane nagaka'anena knare huta manigahaze.

Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти.

18 Hianagi kagrama atrenka Babiloni kini ne'mofo eri'za vahe zamazampima uofresanke'na, Nagra Kaldia vahe zamazampi ama Jerusalemi rankumara erintesuge'za teve tagintesageno tegahie. Ana hanigenka kagra ana vahe zamazampintira zamatrenka ofregahane.

Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.

19 Hagi kini ne' Zedekaia'a amanage huno Jeremaiana asami'ne. Koma Juda vahe'mo'zama atre'za Babiloni vahe'enema umani'naza vaheku koro nehue. Nagri'ma navre'za Babilonima vu'za Juda vahe zamazampi ome antesage'za, nazeri havizama huzanku korora nehue.

И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

20 Higeno Jeremaia'a ana kenona huno, Kagrira kavre'za Juda vahe zamazampina ome ontegahaze. Hagi Ra Anumzamo'ma hige'nama kasamua nanekea antahinka amage'anto. Ana'ma hananke'za kagrira kahe ofrisagenka knare hunka manigahane.

А Еремия рече: Няма да те предадат. Послушай моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.

21 Hianagi kagrama kema ontahinka, kagraka'ama atrenka Babiloni vahe zamazampima uofresanana, Ra Anumzamo'a amanahu huno ava'nagna zana naveri hige'na ke'noe.

Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:

22 Juda kini ne'mofo nompima mani'naza maka a'nane nagara, ana maka zamavare'za vu'za Babiloni kini ne'mofo eri'za vahe ome zami'naze. Ana hazage'za ana a'nemo'za hu'za, kagrama antahima nezamina ronekamo'za kagrira hara hugagatenere'za regavatga hazagenka zamagri nanekea antahi'nane. Ana hankeno kagiamo'ma hapapima hampakanege'za, kagrira rukrahera hu'za onkage'naze.

Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.

23 Ana maka a'ne naga'kane mofavre nagakanena ana maka zamavare'za vu'za Kaldia vahe ome zamigahaze. Ana hanagenka kagra zamagri zamazampintira zamatrenka ofregahane. Hianagi kagrira Babiloni kini ne'mo'a kaze'nerinige'za ama rankumara teve tagintesageno tegahie.

И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.

24 Hagi anante Zedekaia'a amanage huno Jeremaiana asami'ne. Amama hana nanekea atregeno mago vahe'mo'a ontahino. Vahe'ma zamasamisanana kagra frigahane.

Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор, и ти няма да умреш.

25 Hagi kagranema keagama hu'a nanekema nagri eri'za vahe'mo'zama antahisu'za, e'za kagri'ma eme kantahige'za, kagra na'ane hunka hankeno kini ne'mo'a na'ane hifi magore hunka ana nanekea eri frara okinka tasamio. Anama hananketa kagrira kahe ofrigahune hu'za hugahaze.

Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; яви ни тоже какво каза царят на тебе,

26 E'inahu nanekema hanagenka kagra amanage hunka zamasamio. Nagrama kini ne'ene keagama huana, nagra Jonatani nompima umanine'na fri'zanku ete natrege'na ana nompina ova'neno hu'na antahige'noe hunka zamasamio.

тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там.

27 Hagi anante maka kini ne'mofo eri'za vahe'mo'za Jeremaiante e'za eme antahigageno, kini nemo'ma asami'nea kante anteno agra kenona huzmante'ne. Hige'za Jeremaia'enena mago'ene keaga osu'naze. Na'ankure kini nemo'enema keagama hu'na'a nanekea mago vahe'mo'a ontahitfa hu'negu anara hu'naze.

Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят му беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

28 Hagi Jeremaia'a sondia vahe'ma nemaniza kumapima kinama huno nemanifi anampinka mani'nege'za, ha' vahe'mo'za e'za Jerusalemi kumara hara eme hugatere'za eri'naze.

И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато се превзе Ерусалим.