Jenesis 41
1 Hagi tare zagegafu agateretegeno Fero'a ava'na keana, Naeli timofo ankenare oti'negeno,
Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
2 ame huno Naeli timpintira 7ni'a masavenke huno afovage Bulimakao afu'tamimo'za hanati'za, tinkenafinti traza tragahu'za nenazageno ke'ne.
ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 Anante'ma keana, ete 7ni'a zaferinage huno, vahe'mo kesane huga osu'nea Bulimakao afuzaga Naeli timpinti ehanati'za, tinkenafi ko'ma emani'naza bulimakane magopi oti'za mani'naze.
ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
4 Haviza hu'za zaferinage hu'naza Bulimakao afumo'za, 7ni'a knare'ma hu'za afovage'ma hu'naza Bulimakao afutamina zamahe'za nehana hu'naze. Anazama keteno'a Fero'a avu'ma mase'nefintira oti'ne.
И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 Ete mago'ene Fero'a mase'neno ava'nama keana, mago witi ramparera ome ahente eme ahente huno 7ni'a ranra nenage huno knare hu'nea witi me'negeno ke'ne.
А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 Hanki ete henkama hanatia 7ni'a witi raga'amo'a osi higeno, zage hanatitegati ea zaho'mo azeri hagege higeno, nena'a fore hu so'e osu'ne.
ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 Hagi osi witi ragamo'za 7ni'a ranra witi raga rente'neana asgahu nevazizageno ke'ne. Fero'a otino keana higeno ava'na koe huno hu'ne.
И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 Hagi nanterame otino antahintahi hakare nehuno, vahe huzmantege'za kasnampa vahezagane antahi'zane vahezagama Isipima nemaniza vahe ome zamasamige'za eme atru hu'naze. Fero'a ava'na ke'ama zamasmiana mago'mo'a eriama huno Ferona asamigara osu'ne.
На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Hagi anante vugota huno Fero kapure kva hunentea ne'mo'a amanage huno Ferona asami'ne, Ko'ma nagrama ufre'noa knazamofo nanekea meni huama hu'na kasamigahue.
Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Feroga eri'za vahe ka'a karimpa aherantenka, kavate kva ne'mofo nompi, nagri'ene vugota huno breti negrea ne'ene kina hurante'nane.
Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 Magoke kerageke tarega'mota ava'na ke'noe. Agrane nagra'ene, ava'na ti'afina taregamota rurerure av'ana ke'noankino, agu'agesa'a metere hu'ne.
И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 Hibru nehazana magora anampina tagra'enena mani'neankino, kinimofo avate'ma kvama nehaza sondia vahe'mokizmi kva ne'mofo eri'za ne'mo kina hu'neno, ava'na keti'a agri asamukeno huama huno ana avana ketiamofo agu'agesa'a tasami'ne.
А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 Hagi huama'ma huno tasmi'nea kante anteno nagrira ete eri'zaniafi navrenenteno, agrira zafare aheno hanti'ne.
И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Hagi Fero'a huzmantege'za Josefena mopa agu'a kina nompi mani'nege'za ame hu'za ome avre'za ageno, agi azoka hareno kena'a eri vasiteno, Fero avuga uhanati'ne.
Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 Fero'a amanage huno Josefena asami'ne, Nagrama ke'noa ava'namofo agafa'a, magore huno eriama huno nasmiga vahera omanitfa hu'ne. Hagi kagri kagenke nasami'za, ava'na kea eriama nehane hu'za hu'naze.
И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 Higeno Josefe'a anage huno Ferona asami'ne, Nagra'a huamara osugahuanki, Anumzamo agrake Feroga ana avana keka'amofo agu'agesa'a eri ama huno kasamigahie.
А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Nehigeno Fero'a anage huno Josefena asami'ne, Ava'nama ke'nofina, Naeli timofo ankenare,
Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 oti'nena negogeno, masavenke huno ra avufgane bulimakaona 7ni'a Naeli timpinti hanati'za traza nenazage'na ke'noe.
И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 Negogeno ana timpinti mago'ene 7ni'a zaferinage huno kesane osuga hu'nea bulimakao afutamina, magore hu'na Isipi mopafina kora onke'noa afuzaga ke'noe.
И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 Ana zaferinage huno asane huga osu'nea bulimakao afu'zagamo'za koteno'ma 7ni'a masavenke avufgane bulimakao afu'tmina zamahe'za ne'naze.
И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 Hianagi ana afu'zagamo'za kote'za mani'naza kanteke vahe'mofo asane osu'are mani'nazage'na nege'na, navu'ma mase'nofintira oti'noe.
но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 Hagi ete mago'ane mase'nena mago ava'na koana, mago witimofo rampa'arera, 7ni'a ranra nena raga'a ome ahente eme ahente hu'negena,
После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
23 negogeno henka ete 7ni'a osasi rampa'ane witi hanatiana hagege hugege higeno, zage hanatitegati ea amuho'ane zaho'mo temagigeno hanati haviza hu'ne.
И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 Ana osi rampane witimo 7ni'a ranra rampamo nenage huno ahente'nea witi rampa'a, aga asgahu nakri'ne. Hige'na ana ava'nagea kasnampa vahe'zaga zamasmuanagi mago'mo'a huama huno onasmi'ne.
тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Josefe'a amanage huno Ferona asami'ne, Feroga tare ava'nama ke'nana zamo'a magoke kampi vu'ne, Anumzamo hania zamofo eri ama huno Agra'a Feroga eri kaveri hu'ne.
Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Hagi 7ni'a knare zamavufagane bulimakamo'za 7ni'a kafu hu avame hu'naze. Hanki 7 ni'a nena'ane witi rampamo'za 7ni'a kafu hu avame hu'nazankino, ana tarega ava'na kenamo'a magoke agu'agesage me'ne.
Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 Hagi 7ni'a knare osu zaferinage Bulimakaomozama marerinagenka ke'nanana, 7ni'a kafue. Hanki 7ni'a osasi huno hagege hu'nea witi ramparamima zage hanatitegati amuhonentake zaho'moma eme temagigenka ke'nanana, e'i 7ni'a kafufina tusi'a agatonto kna fore hugahie.
А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Maka'zana meni fore hania zamofonku nagra huama huna Feroga negasamuankino, ama anazana fore'ma hania zamofo Anumzamo'a Agra'a eri ama huno Feroga kaveri hu'ne.
Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Hagi 7ni'a kafumofo agu'afina, maka Isipi mopafina, ne'zamo'a fore huhakare hugahie.
Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 Hianagi 7ni'a kafumofo agu'afina tusi'a agatonto kna egahiankino, ana agatonto zamo'a Isipi mopafina kave'ma fore'ma hu'nea kna osanige'za, rama'a ne'zama fore'ma hu'nea kafuraminkura vahe'mo'za zamage kanigahaze. Hagi miko'zana ahe fanane hanigeno, mopamo'a haviza hugahie.
А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Ana mopafina kave'ma fore nehiaza osuno, agatereno tusi'a agate'za fore hanige'za, ko'ma knare kafuma mani'naza zankura zamagesa ontahigahaze.
Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 Ete mago'ene Anumzamo'ma ana ava'na ke Ferogama tare zupa kasmi'neana amanahu hu'ne, Anumzamo hanigeno ame huno anazana fore hugahie.
А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Hanki Feroga mago knare antahi'zane, agu'agesane ne' azeri otigeno Isipi mopa kegava hino.
Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Feroga mago'a vahe zamazeri otige'za, 7ni'a kafufina kegava hu'ne'za, ne'zamo'ma hakare hania knafina ne'zana eri'za 5fu'a kevu ante'ne'za anampinti mago kevua refko hu'za Isipi mopafina mago'zahu hu'za ne'zana eritru hiho.
Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 Ne'zamo'ma hakare hania kafufina huge'za, maka'a ne'zana nompi eri tru hiho. Ferogama kegava hu'nana ranra kumate witi ragane ne'zanena eritru hute'za, vahe'mo'za kegava hiho.
Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
36 Isipi mopafina 7ni'a kafufima agatontoma fore'ma hania kna'afina, e'i anama eritru hania nezamo zamaza hanige'za, zamagakura hu'za ama ana mopafina ofrigahaze.
И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Hanki Fero'ene eri'za vahe'amozama ana nanekema antahi'zana knare hu'ne.
Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 Fero'a eri'za naga'a zamasmino, Amanahukna huno, Anumzamofo Avamu'ene nera magora hakreta kegahuno?
И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Anante Fero'a anage huno Josefena asmi'ne, Anumzamo ana maka'zana kagri kasmi'negu, magora knare antahi'zane vahera omani'naze.
Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Kagra nagri nona kegava hunenankena, ran tratera nagrake'za manisga hugantegahuanki, kema hanana kante vahenimo'za antahi kami'za kesga hugantegahaze.
Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Anage huteno Fero'a mago'ane anage huno Josefena asami'ne, Nagra mika Isipi mopa kegava huogu kva kazeri otue.
Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
42 Anage nehuno Fero'a azampinti agra'a rinia zafino Josefe azampi vazinenteno, knare kasefa kena eri vasinenteno, anankempi golire ananke nofi hunte'ne.
Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 Fero amagenare kva ne'mofo karisifi avrentegeno vano nehige'za, agri avufi kezati'za husga hunente'za, agrite zamarena re'naze! Nehuno maka Isipi mopa agri kvafi ante'ne.
После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 Mago'ene, Fero'a Josefena anage huno asmi'ne, Nagra Fero'na huankino kagripinti'ma kema e'orinesuno'a, mago'mo'e huno azana erisga huno mago'zana huge, maka Isipi mopafina aga rentegera osugahie.
При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 Nehuno Josefenkura Zafenat-panea'e huno Fero'a agi'a antemine. Ana nehuno Oni kumate pristi ne' Potifera mofa Asenati ara avremine. Higeno Josefe'a agra Isipi mopa agu'afi vano nehige'za ke'naze.
И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Hagi Josefe'a 30'a Zagegafu huteno, Isipi kini ne' Ferontera eri'zana eri'ne. Ana huteno Josefe'a Fero enema mani'neretira atreno maka Isipi mopafina vano hu'ne.
Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 Hagi 7ni'a zagegafumofo agu'afina ne'zamo'a ana mopafina ampore'ne.
И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Hutegeno maka ne'zama 7ni'a kafufi Isipi mopafi fore'ma hiana eritru huno ranra kumapima me'nea nontamimpi ante'ne. Maka'a hozafinti ne'zama eri'za e'nazana, mago mago kumate'ma me'nea nompi eri atru hutere hu'ne.
И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Ana nehuno Josefe'a witi rgama eritru hu'neana, hagerinkenafi kasepankna huno zogi atru higeno, mago'ene sigerirera erinte'za hantigara osu'naze. Na'ankure nompina aviteno herafi ramigeno anara hu'ne.
Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 Agate kna fore osu'negeno, tare ne'mofavre Josefena fore humi'ne. Oni kumate pristi ne' Potifera mofa Asenati ana mofavrerarena kase ami'ne.
А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Hagi Josefe'a zage ne'mofavre'amofo agi'a, Manase'e huno antenemino anage hu'ne, na'ankure knazama eri'noane, nenfa nonku'enena Anumzamo'a eri nagekani nante'ne.
И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 Anantera mago ne'mofavre nenteno agi'a, Efraemi'e huno antenemino anage hu'ne, natazampi mani'noa mopafi Anumzamo nazeri raga renante'ne.
А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 Hagi 7ni'a kafumofo agu'afi Isipi mopafima ne'zamo'ma ampomare'nereti vagaregeno,
А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 Josefe'ma ke hu'nere, 7ni'a kafumofo agu'afina agate kna egeno miko'a mopa kaziga aga'zanku huva re'neanagi, Isipi mopamofo agu'afina ne'zana me'ne.
настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Tusi zamagazanku maka Isipi mopafina nehu'za, Ferontega nezanku zavike hazageno, Fero'a maka Isipi vahera zamasmino, Josefente vinkeno'ma na'ane nanekema tmasmisiana kema haniaza hiho.
Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 Maka kaziga mopa kagi'afina zamagaku hazageno, Josefe'a mika feno nona anagige'za Isipi vahe'mo'za anampinti ne'zana miza se'naze. Ana nehigeno tusi'a agate'zamo miko Isipi mopafina fore hu'ne.
(А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 Zamagazamo maka kaziga mopafina hige'ze maka kaziga mopareti vahe'mo'za, Isipiti witi ne'zazmia Josefenteti eme miza hu'naze.
И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
