< Jenesis 27 >
1 Hagi Aisaki'a ozafarfa reno avua keso'e osuno zage mofavre'a Isonku amanage huno asami'ne, Mofavrenige, higeno ama mani'noanki nahie huno higeno,
Когато остаря Исаак и очите му отслабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.
2 Aisaki'a agra anage hu'ne, Menina antahio, nagra ozafare'na fri knania ontahi'noe.
Тогава той му каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 Hanki ati keveka'a erinka hofa trampinti vunka, zagagafa ome ahenka eme namio.
вземи, прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,
4 Nagri'ma navenesia ne'za kre haga hunka eme namige'na nene'na, nagu'areti hu'na manu regantete'na, mani'ne'na henka'a frineno.
та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.
5 Hianagi Aisaki'a nemofo Isoma asmia kea Rebeka'a agesa anteno antahiteno, Iso'ma trampinka zaga aheno eme krenteku nefreana,
А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.
6 Rebeka'a mofavre'a Jekopuna anage huno asami'ne, Antahio, negafa'a negfu Isonkura nentahugeno amanage huno asami'ne,
Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:
7 zaga ome ahenka kre haga hunka eme namige'na nene'na Anumzamofo avure manuna regantete'na fri'neno, nehigena antahi'noe.
Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.
8 Hanki mofavre'niga kasmisua kea antahinka kema kasami'nua zana ome huo.
Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 Menina vunka afu kevufintira tare agaho mementre ome avrenka eme namigena, negafama avenesia ne'za kre haga hugami'nena,
Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 negafa'na erinka ome amisnankeno neteno, manu aregenteteno mani'neno frino.
и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.
11 Hianagi Jekopu'a kenona'a Rebekana hunteno, Antahio, nempunimo'a avufga azokake ne' manigeno, nagrira navufgarera nazokara ore'ne.
Но Яков рече на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.
12 Hagi nafanimo'ma navako'ma huno'ma kesige'na, agri avufina nagra havige revatga nehu'na, nagra navufare manuna e'origahuanki, kna eri kofigahue.
Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 Anage higeno nerera'a amanage huno asmi'ne, Kagri knazamo'a nagrite egahie. Mofavre'nimoka ke'nia erizafa hunka, vunka ome azerinka eme namio.
А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко, само послушай думите ми и иди, та ми ги донеси.
14 Higeno ke hiaza huno tare mementre ome avreno nererante egeno, nefama avenesia kavera kre haga huteno,
И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 Rebeka'a zage mofavre'a Iso knare kukena nompima me'neana erino Jekopu hankrente'ne.
После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син, Исава, които се намираха вкъщи при нея и с тях облече по-младия си син, Якова.
16 Rebeka'a meme akru'a taga huno, tarega azantrempi antenenteno, azoka onte avufgare anankempi antente'ne.
И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 Rebeka'a kave'ma kre haga huntea ne'zane, bretima tro'ma hunteana nemofo Jekopu eri ami'ne.
Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, които бе приготвила.
18 Hagi Jekopu'a nafa'amofonte uhanitino amanage ome hu'ne, Nenfa'o, higeno nafa'amo amanage hu'ne, kama ama mani'noanki, Kagra izage, Ina mofavrenimoka nehane?
И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме. Кой си ти, синко?
19 Higeno Jekopu'a amanage huno nefana asmi'ne, Nagra Iso'na zage mofavre kamo'na, ke hunantanaza hu'na ne'za krerigante'na neoe. Muse (plis) hugantoanki otinka mani'nenka erinka nezanka'a nenenka manurenanto.
И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.
20 Hianagi Aisaki'a nemofonku amanage huno asami'ne, Mofavre nimoka mensi hugantogenka vu'nananki, inankna hunka ame' hunka neane? Higeno Jekopu'a huno, Ra Anumzana, kagri Anumzamo naza huno eri fore hunamige'ne.
Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 Higeno Aisaki'a amanage huno Jekopuna asami'ne, Muse hugantoanki tvaonte ege'na Isoga mani'nampi kavufgare kavako hu'na ka'neno.
Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син, Исав, или не.
22 Higeno Jekopu'a nefa tva'onte egeno avufgare azerino negeno anage hu'ne, Kagerumo'a Jekopu ageru kna nehie. Hianagi kazamo'a, Iso azankna nehie.
И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 Aisaki'a ke so'e Jekopuna osu'ne, na'ankure azamo'a azokake huno nefu Iso azankna hu'negeno, Aisaki'a Jekopuna manua rente'ne.
И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.
24 Aisaki'a mago'ane amanage hu'ne, Tamage hunka kagra mofavreni'a Isoga mani'nano? higeno, Jekopu'a revatga huno, Izo nagra anane.
И каза: Ти ли си същият ми син, Исав? А той рече: Аз.
25 Hanki Aisaki'a anage hu'ne, Ana ne'za erinka eme namige'na nene'na manu reganta'neno, higeno ana ne'zane, waini tine erino eme amigeno ne'ne.
Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.
26 Anante nefa Aisaki'a nemofonku anage hu'ne, Muse (plis) hugantoanki mofavre'nimoka nagrite enka eme nantako huo.
А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.
27 Higeno Jekopu'a eazamo eme antako nehigeno, kena'areti'ma mana nevigeno nentahino'a, anante manu renenteno amanage hu'ne, Ko, mofavreni'amofo mana. E'i ana mnamo'a Ra Anumzamo hozamofo asomu huntegeno, nevia kna mana nevie.
И той се приближи, та го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил Господ.
28 Nagri'ma navesiana, menina Anumzamo'a monafinkati ata kora kamisigeno, mopa aru fru hanigeno, ne'zamo'a hakare nehuno, raga nerenkeno kasefa wainimo'enena hakare hugahie.
Бог да ти даде от росата на небето и от И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.
29 Veamo'za kagri eri'za e'nerisageno, maka moparegati vahe'mo'za kagri kagorga manigahaze. Kagra kafuhe'ina razimi manigahane. Negrera mofavre zagamo'za zamarena re'za kepri hugantesaze. Kagri'ma sifna hugantesamo'za zamagranena sifna erigahaze. Asomu ke hugante'samo'za, asomu erigahaze.
Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.
30 Aisaki'a Jekopuna manu rente vagaregeno, Jekopu'a Aisakina anama atreno atirmino arugagino nevigeno, Iso'a zaga zantetira e'ne.
Щом като свърши Исаак да благославя Якова и Якова току що се беше разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.
31 Agranena haga'ane ne'za tro huno nefante erino e'ne. Iso'a anage huno eme asmi'ne, Nafa'nimoka otinka negamofona zagagafa netenka, henka manuna renanto.
Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти,
32 Hianagi Aisaki'a kenona hu'no, Kagra azage? Higeno agra amanage hu'ne, Nagra Iso'na zage mofavre kamo'ne.
А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.
33 Higeno Aisakina tusi'a ahirahi neregeno amanage hu'ne, Iza zaga aheno kreno eme namige'na nete'na, asomura huntogeno vigenka, kagra henka neane? Ne'zama'a eri'na nete'na ko'ma manu rente'noa manuna anante megahie.
Тогава Исаак се разтрепера твърде много и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових?- Да! И благословен ще бъде.
34 Iso'a nefa'ma hianke nentahino tusiza huno rimpamo'a haviza nehigeno, tusiza huno zavira neteno nafa'amofona anage huno asmi'ne, nafa'nimoka! Nagri'enena ana zanke hunka manurenanto!
Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик, и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.
35 Hianagi Aisaki'a huno, Naganakamo havige eme renavatga huno kagri'ma kamiku'ma hu'noa asomura ko emerino vu'ne.
А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 Higeno Iso'a amanage hu'ne, Jekopu'e hunka agima ante'minanana tamage, tare zupa nagri ku'ma eri'ne? Kota mofavremo'na asomura agra eri'ne, menina ko, nagri asomura agrake e'nerie. Hagi menina mago'a asomura eri'nampi manua renanto.
И рече Исав: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?
37 Higeno Aisaki'a Iso ke'are nona huno, antahio, Hago kva vaheka'a azeri oti'noe. Hakare naga'a eri'za vahere hu'na huzmante'noe, ana nehu'na hozare kave'ene kasefa wainimo'ena agri azeri sga hugahie hu'na hunte'noe. Hanki mofavre'niga, nagra na'a hugantegahue?
А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?
38 Iso'a nefana anage huno antahigene, Nafanimoke, kagra magoke manuntfana eri'nano? Nagri'ene manurenantogu nehue, nafao huno nehuno Iso'a krafa huno tusi zavi ate'ne.
И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.
39 Anante nefa Aisaki'a kenona huno, Antahio, kagra msavema'a omanesia mopafi manigahane. Anagamu monafinkatira, ata'mo'a mopakafina eoramigahie.
Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;
40 Ama mopare manisnanana ha' nehunka manigahane, ana nehunka naganakamofo katoza humigahane. Hinkenka mani rva osunka, agra kaomofo anankempi agare namare zafa anteno azeri kante nehiankna zafa knankempima ante'neana, kagra eri hantagi atregahane.
С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.
41 Aisaki'ma Jekopuma manuma rente'nea zanku, Iso'a nagna'amofona antahi haviza hunteno asi vazinenteno amanage hu'ne, nafa'nimofonku'ma nasunku'ma hanua kna egofta hie. Hankina henka'a nagra naganani'a Jekopuna kegahue.
И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови. И думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.
42 Rebekana zage mofavre'a Iso'ma hianke eme asmi'zageno, anante mofavre'a Jekopuna agi higeno egeno anage huno asmi'ne, kama antahio, negafu Iso'a rimpa ante fru huteno, kagrira kahe frinaku kea retro hie.
И казаха на Ревека думите на по-стария й син, Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син, Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 E'ina higu menina mofavre'nimoka keni'a erizafa hunka, otinka frenka Harani nensaro Lebani'ma mani'nerega vuo!
Сега, прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата му Лавана в Харан,
44 Mago'a gna agrane umani'negeno, negafuna rimpa ahezamo'a ravaheno.
и поживей при него известно време, догде премине яростта на брата ти,
45 Kagri'ma arimpa ahegante'neama fru huno agekanina, anante ke ha'nenkenka egahane. Hagi nankna hu'na tarega'motna'a magoke'zupa frisnake'na nasunkura hugahue?
догде премине от тебе гнева на брата ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 Anage nehuno Rebeka'a anage huno Aisakina asami'ne, Hiti vahe'mokizmi mofa'negura, nagrira navesra huno nagote nagesahie. Na'ankure Jekopu'ma Hiti vahe'mokizmi mofanefinti'ma a'ma erisiana, nankna huno knarera mani'zanimo'a hugahie?
И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?