Jenesis 21
1 Ra Anumzamo'ma huvempa kema ko'ma Serama hunte'nere, Serana eri knare hunte'ne.
И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
2 Sera'a amu'ene huno ne' mofavre kasente'ne. Abrahamu'a ozafa retegeno kasentegahane huno Anumzamo'ma asami'nea kna egeno kasente'ne.
Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
3 Abrahamu'a Sera'ma kasentea ne'mofavregura Aisaki'e huno agi'a ante'ne.
И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 Hanki Abrahamu'a nemofo Aisakina 8'a zagegna manitegeno, Anumzamo'ma asmi'nea kante anteno agoza anona taga hunte'ne.
И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
5 Abrahamu'a 100'a zagegafu mani'tegeno Sera'a mofavre Aisakina kasente'ne.
А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
6 Hagi Sera'a amanage hu'ne, Anumzamo naza hige'na kizaneroe. Vahe'mo'za antahisu'za nagrane muse nehu'za kiza regahaze.
И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
7 Anage huteno Sera'a amanage huno hu'ne, Iza Abrahamuna, Sera'a mofavre'a ante omigahie huno hugahie? Ana hu'neanagi menina agra ozafarefinka mofavre kase amue.
Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
8 Ana Mofavremo nena huno ami a'o nehigeno, Abrahamu'a ra ne'za kre'ne.
А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
9 Mago zupa Sera'a keana Haga, Isipi a'mofo mofavre Abrahamunteti ante'nea ne'mo avaharo nehigeno ke'ne.
А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
10 Sera'a amanage huno Abrahamuna asami'ne, Erizanti'a e'neria a'ene mofavre'anena zanahenatigeke vi'o, eri'za a'mofo mofavremo'a fenonka'a e'origahie. Hagi mofavre'nimo Aisaki erigahie.
затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11 Anage nehigeno nentahino, Abrahamu'a mofavre'agura tusi rimpagna hu'ne.
Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
12 Hianagi Anumzamo'a amanage huno asami'ne, Abrahamuga krimpa havizana osuo. Na'ankure mofavrene eri'za a' kagura kagesa ontahio, Sera'ma nanekema kasamiaza huo, Aisakimpinti kagehe'za fore hugahaze.
Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
13 Eri'za a'mofo mofavrefintira Nagra zamazeri hakare ha'nena, rankuma ante'za manigahaze. Na'ankure zamagra kagri kageheze.
Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
14 Hanki Abrahamu'a nanterame otino bretine, zagagafa avufgare tro hu'naza tafempi tinafino Haga afunte nenteno, mofavre'a avrenemino hunte'ne. Hanki Haga'a atreno Berseba ka'ma kopi vuno umani'ne.
Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15 Hagi zagagafa avufgaretima tro'ma hu'naza tintafempi ti'mo'ma vagaregeno'a, mofavre'a osi zafamofo tonapi ome ante'ne.
Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
16 Ana huteno kevema ahetregeno nevia avamente Haga'a umanineno amanage hu'ne, Negesugeno mofavreni'a fri zankura navresra hie, nehuno krafa huno zavi ate'ne.
и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 Hianagi ne' mofavremofo zavike'a, Anumzamo'a antahi'ne, Anumzamofo ankeromo monafinti amanage hu'ne, Hagaga kagripina na'a hu'ne? Korera osuo, antuma mani'neno ne'mofavremo'ma zavima neteana Anumzamo'a antahi'ne.
И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
18 Otinka vunka ne'mofavre azante ome azeri otinka avro, Nagra azeri ra hanugeno, tusi'a vahe fore huno rankuma antegahie.
Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Anage nehuno Anumzamo'a ana a'mofo avurga azeri hari higeno keana, mago tinkeri me'negeno keteno vuno zagagafa avufgareti tro'ma hu'naza tafempi tina afino ana mofavrea ome amigeno ne'ne.
Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Hagi Anumzamo'a ana ne'mofavrene mani'negeno nena huno, ka'ma mopafina atima ahe'zantera harfa ne' mani'ne.
Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
21 Agra ka'ma mopafi Parani mani'negeno, nerera'a Isipi mopareti a' ome avreno eme ami'ne.
Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
22 Ana zupage Abimeleki'ene vugota sondia kva ne'a Fikoli'enena amanage hu'ne Abrahamuna asmi'na'e, Anumzamo'a kagrane mani'neno maka'zama hana zampina asomu hunegante.
По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
23 Hanki kagra tamage hunka Anumzamofo avufi huvempa hunka nasamio. Nagri'ene, mofavre'niane, nagehe'inena reravatga hunka havizana huoranto. Hagi amama emani'nana mopafima knare navu'nava hugante'noaza hunka nagrira knare kavukva hunanto.
Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
24 Higeno Abrahamu'a huno, Nagra huvempa huanki'na kema hanaza hugantegahue.
И рече Авраам: Заклевам се.
25 Hagi mago zupa Abrahamu'a tinkeri'agu Abimelekina keaga hunte'ne. Na'ankure Abimeleki eri'za vahe'mo'za tinkeria hanare'nazagu anara hu'ne.
Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
26 Abimeleki'a amanage hu'ne, Iza e'inahu'zana hu'nefi, kagra nasaminke'na ontahi'noe. Hanki meni ama nehankena nentahue.
Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Abrahamu'a mago'a bulimakaoramine, sipisipiraminena refko huno Abimelekina eme nemino, anante raru hu'ne tragote'ne manisa'a nanekea huvempa (covenant) hu'na'e.
Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
28 Abrahamu'a sipisipi kevu'afintira 7ni'a a' sipisipi anentatami avre arure ante'ne.
А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 Ana higeno Abimeleki'a amanage huno Abrahamuna antahige'ne, Ami 7ni'a a' sipisipi anentatamina nankna kagukagesare avre rurera ante'nane?
И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
30 Abrahamu'a amanage hu'ne, Kagra ama 7ni'a a' sipisipi anentatamina nazampinti kamuana erigeno, ana zamo huama huranteno, ama tinkeria nagriku kafinte'ne hino.
А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
31 E'inage nehuno ana kumara Besebe huno agi'a ante'ne, na'ankure anante tarega'moke huvempa kea hu'na'e.
Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
32 Hanki zamagra huvempa hu'za Berseba hute'za, Abimeleki'ene sondia kva ne'a Fikoli'ene otine mopa zaniarega Filistia vu'na'e.
Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
33 Abrahamu'a tamariski zafa Berseba negrino, anante manivava Ra Anumzamofo agi hanta vazi'ne.
И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
34 Abrahamu'a za'za kna Filistia vahe mopafina mani'ne.
И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
