< Esta 6 >
1 Hagi ana kenagera kini ne'mo'a avura masegara osuno ko'ma fore'ma hu'nea zantmimofo agenkema krente'naza avontafe omerita navuga eme hamprinke'na antahi'neno huno hu'ne.
През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя.
2 Anagema hige'za vu'za ana avontafera omeriza, zanagonknaza hari'nea netrema kini nemofo kuma kafante'ma eri'zama e'neria netrena, Biktana'ene Teresikema ko'ma kini ne' Serksisima ahenaku oku'a naneke retro nehakeno, Modekai'ma keteno, ana nanekema huama'ma hu'nea naneke hampri ami'naze.
И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира.
3 Ana nanekema nentahino'a kini ne'mo'a amanage hu'ne, E'ina'ma hu'nerera Modekaina na'a hunte'none? Higeno ana avontafema hampri ami'za vahe'mo'za amanage hu'naze, Mago zana huonte'none.
И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него.
4 Higeno kini ne'mo'a huno, Iza kumapina menina mani'ne? huno nehigeno'a, Hemani'a zafama tro'ma hunte'nere'ma Modekaima aheno hanti'nia naneke kini ne' ome asaminaku, kini ne' kumapina ana umareri'ne.
Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във вътрешния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него.
5 Higeno kini ne'mofo eri'za ne'mo'a kini nera asamino, Hemani'a kumapi eme oti'ne higeno, kini ne'mo'a huno, Kehugeno efreno huno hu'ne.
И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе.
6 Higeno Hemani'a emarerigeno kini ne'mo'a amanage huno hu'ne, Nagra mago nera mani'neanki'na ragi ami'na husga huntegahue? Higeno Hemani'a agra'agura amanahu antahintahi antahi'ne, mago'a vahe'ma kini ne'mo'ma ana'ma huntega vahera omani'neanki, nagrake'za mani'noe huno antahi'ne.
И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому другиму би благоволил царят да направи почест освен на мене?
7 Ana antahintahi nentahino Hemani'a amanage huno hu'ne, Kini ne'mokama ragima aminka azeri sgama hana nera,
Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволи да направи почест,
8 ke huge'za kini ne'moka kukena eri'za eme nemiza, kini ne'mokama vanoma nehana hosi afuma kagri kavasese zantetima asenire'ma avasesema hunte'naza hosi afu avre'za eme amiho.
нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, който се туря на главата му, и нека се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди,
9 Ana nehanigenka mago ugagota eri'za neka'agu hugeno, kini ne'moka za'za kenaka'a erino ana nera kukena hunenteno, hosi afuka'amofo agofetu avreno kumapina vano nehuno ana eri'za ne'mo'a ranke huno, ama nera kini ne'mo'a ragi amino knare avu'ava hunte huno hino!
и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
10 Anage higeno, Knare ke hananki kema hanankante antenka ame hunka vunka ana kukena omenerinka hosi afura nevrenka enka kuma kafante'ma kvama huno nemania Jiu ne' Modekaina ana maka zana hunto. Hagi mago zane hunka kagera okanio!
Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал.
11 Higeno Hamani'a kini kukena omerino Modekaiana eme hunenteno, kini ne'mofo hosi afu agumpi avrenteno kuma amu'nompina ana hosi afura avazu huno vano nehuno, ranke huno amanage hu'ne, ama nera kini ne'mo'a ragi amino knare hunte'ne huno vano hu'ne.
И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете.
12 Ana'ma hutegeno'a, Modekaia'a kini ne'mofo kuma kafante ete emani'ne. Hianagi Hamani'a asenire arefiterino rimpagna nehuno noma'arega vu'ne.
И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава.
13 Hagi Hamani'a maka zama agrite'ma fore'ma hia zamofo nanekea rone'aramine nenaro Zeresinena ome zamasami'ne. Higeno nenaro'ene knare antahi'zama nemiza vahe'mo'za amanage hu'za asami'naze, azeri havizama nehana ne' Modekaia'a Jiu nekino agri'ma ahe kema retro'ma nehana zamo'a eri'zana e'origosie. Hagi kagri kazeri haviza hugahie.
И Аман разказа на жена си Зареса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него.
14 Ana nanekea zahufa nesmizageno, kini ne'mofo eri'za ne'ma agonknazamo hari'nea ne'mo'a ame huno vuno Hemanina ome avreno Esta'ma ne'zama retro'ma hu'nerega vu'ne.
Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.