Tiuteronomi Kasege 28
1 Hagi tamagra Ra Anumzamofo ke'ama nentahita, menima nermasamua kasege'ama kvahu so'e hutama avaririsageno'a, Rana tamagri Anumzamo'a ama mopafi vahepintira rantamagi tami'nigeta mareri vahe manigahaze.
Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света.
2 Hagi Rana tamagri Anumzamofo kema avaririsageno'a, ana maka zama hanafina asomura huramantegahie.
И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог.
3 Hagi rankumatamifine, hozatamifinena asomura huramantegahie.
Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето.
4 Hagi mofavretamine, hozatamine, sipisipi afutamine, bulimakao afu'taminena asomura huramantesigeno, rama'a fore hugahaze.
Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти;
5 Hagi ne'zama erineriza ku'ene, ne'zama negraza zantaminena asomu huntesigeno, ne'zamo'a rama'a hugahie.
благословен кошът ти и нощвата ти.
6 Hagi maka'zama hanaza zana, Ra Anumzamo'a asomu huntegahie.
Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си.
7 Hagi ha' vahetimo'za magoke kampinti e'za hara eme huramantegahaze. Hianagi Ramo'a tamaza hina, hara huzmagateresage'za korora 7ni'a kampi panini hu'za fregahaze.
Господ ще направи да бъдат поразени пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе.
8 Hagi hozama vasageta nentaza nontamia, Ra Anumzana tamagri Anumzamo'a asomu huneramanteno, tamamisia mopafina asomura huramantegahie.
Господ ще заповяда да дойде благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава.
9 Hagi Rana tamagri Anumzamofo kasegema kegava nehutma, avaririso'ema hanageno'a, Agrama huvempama hu'nea kante anteno, Agra'a vahe tamazeri ruotge hugahie.
Господ ще те утвърди като свет народ за Сабе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища;
10 Ana'ma hanigeno'a anante maka vahe'mo'za Ramo ke hu'nea vahere hu'za ke'za antahi'za nehu'za, tamagrira kesga huramantegahaze.
И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе.
11 Tamagehe'ima zamigahue huno'ma huhampri zamante'nea mopafina Ramo'a maka zantamia eri ampore nentenigeno, maka zama hanaza zamo'a knare zanke hugahie. Mofavretamine, bulimakao afuzagatamine, hozataminena eri amporegahie.
Господ ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде.
12 Hagi Ramo'a monafima fenozama nentea nona anagino eri ruhagaro hinkeno, mopatamifina ko'ma nerianknarera kora nerinkeno, maka'zama hanaza zana asomu huramante'nigeta, mago zankura vahepintira memea osugahazanagi, vahe'mo'za tamagripinti memea eme hu'za erigahaze.
Господ ще ти отвори добрата Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем.
13 Hagi tamagrama menima avaririho hu'nama neramasmua kasegema, kegava nehuta avariri so'ema hanageno'a, Ramo'a tamagrira tamaza hina henka omegosazanki, ugagota nehuta mareri vahe manigahaze.
Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.
14 Hagi menima neramasmua kasegea avariri fatgo hu so'e nehuta, tamaga kaziga rukrahe huge, hoga kaziga ome rukrahe hugera nehuta havi anumza tamimofontera monora huontegahaze.
От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш.
15 Hianagi Rana tamagri Anumzamofo kema ontahita, menima neramasmua kasegene, trakenema ovrarisageno'a, amana kazusi kemo'a tamazeri haviza hugahie.
Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе.
16 Hagi rankumatamine hozataminena Ra Anumzamo'a kazusi huntenkeno, haviza hugahie.
Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.
17 Hagi ne'zama erineriza ku'ene, ne'zama kreta nenaza zantaminena Ramo'a kazusi huntenkeno haviza hugahie.
Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти;
18 Hagi mofavretamine, hozatamine, bulimkaone sipisipi afu'zagatamia Ramo'a kazusi huntenkeno haviza hugahaze.
проклети ще бъдат плодът на утробите ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти.
19 Hagi inantegama vuta eta nehutma, nazanoma hanazana Ramo'a kazusi huramantegahie.
Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си.
20 Maka zama hanaza zana Ramo'a kazusi huramantenkeno, antahintahitamimo'a savri nehinkeno tamarimpa nehenigeno tamahe fanane hina, ame huta fanane hugahaze. Na'ankure tamagra kefo avu'ava nehutma, Nagrira tamefi hunami'naze.
Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил.
21 Hagi Ramo'a kri atrenkeno tamazeri haviza hinketa, magore hutma amama vutama omeri santihare'zama nehaza mopafina, omanitfa hugahaze.
Господ ще направи да се залепва за тебе мор, догде те довърши от земята, в която отиваш да я завладееш.
22 Ana nehuno Ra Anumzamo'a ruzahu ruzahu krinuti, tamazeri havizantfa nehuno, amuho krinu'ene tamavufga zore krinu'ene, zage atrena amuhonentake huno maka zana tefanane nehina, ne'zantera kria fore nehina, ne'za aninarera kravara azeneri'na, vahera fri vagaregahaze.
Господ ще те поразява с охтика, с треска, с огница, с възпаление, със суша, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те гонят догде погинеш.
23 Hagi kora orinkeno monamo'a hanavetino bronsi havegna hinkeno, mopamo'a aenigna huno tusi hakavetigahie.
Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо.
24 Hagi Ra Anumzamo'a kora eri rukarehe hinkeno, monafintira kugusopane kasepane eramino, maka vahera tamahe frigahie.
Господ ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен.
25 Hagi Ra Anumzamo'a tamatre'nigeno ha' vahe' timimo'za tamahegahaze. Hagi magoke kazigati vuta hara ome huzamantegahazanagi, tamahe panani hanageta, panani huta 7ni'a kampi fregahaze. Anama hanageno kokankoka vahe'mo'zama tamagrite'ma havizama fore'ma haniazama kesu'za, zmagogogu hugahaze.
Господ ще направи да бъдеш поразяван пред неприятелите си; през един път ще излизаш против тях, а през седем пътища ще бягаш отпред тях; и ще бъдеш тласкан по всичките царства на света.
26 Hagi fri'nageno'a tamavufgamo'a namamofone afi' zagagafamofo ne'za sampregahie. Ana namaramine afi' zagagafama aru hari tre vahera magore huno omanigosie.
Трупът ти ще бъде храна на всичките въздушни птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги отпъжда.
27 Hagi Isipi mopafima me'nea usge namune, hoga asi namune, hagave namuntminu Ramo'a tamazeri haviza hinkeno, ana namuntmimo'a tusi'a hagahaga nehu'za vagaoregahaze.
Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш.
28 Ra Anumzamo'a antahintahi tamimofona tamazeri savri nehuno, tamavurga tamazeri asu hinketa neginagi nehuta,
Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето;
29 avu asuhu vahe'mo hanimpi kanku hakea kna huta zage ferupina kankura haketa neginagi nehuta, maka zama hanaza zamo'a knarera osugahie. Maka zupa keonke zantamia musufa nesena, tamaza huno tamahoke ahe vahera omanigahie.
и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави.
30 Hagi e'ina a' erigahane hu'za hugantegahazanagi, ru vemo ana ara anteno masegahie. Nona kintegahananagi, ana nonka'afina ovasesankeno, ru vahe'mo masegahie. Waini hoza antegahananagi, ana hozaka'afintira raga taginka onenankeno, ru vahe'mo tagino negahie.
Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.
31 Hagi kavu negesanke'za bulimakao afuka'a ahegigahazanagi, magore hunka ame'a onegahane. Donki afuka'a kavu negesanke'za eme rente'za avazu hu'za vute'za, ete eme onkamigahaze. Ha' vaheka'amo'za kavu negesanke'za, sipisipi afuka'a eme avregahazanagi, mago vahe'mo'a kaza osugahie.
Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти, и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред тебе, и няма да ти се върне; овците ти ще бъдат предадени на неприятелите ти, и не ще имаш, кой да ги избави.
32 Hagi kavu negesankeno ru kumate vahe'tmimo neka'ane mofaka'anena eme avre'za nevnageno, tumoka'amo'a atanegahianagi, mago'zana osugahane.
Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден, но нещо не ще бъде в силата на ръката ти да им помогне.
33 Kamu'nama nehagenigenka ante'ne'nana hozaka'a, antahinka kenka osu'nesana kumateti vahe'mo'za ne'za erihana nehu'za, maka zupa kazeri haviza huvava hugahaze.
Народ, който не познаваш, ще изяде плода на земята ти и на всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.
34 Maka kaziga hazenke zantmimo kagigatenkenka, hazenke zanke negesankeno antahintahi ka'amo'a savri hugahie.
Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.
35 Hagi kagiareti'ma marerino kasenire'ma uhanati'niana, Ramo'a usge namunu kazeri havizahina, tusanamasama hananana ana namumo'a teoganigahie.
Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, тъй щото не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на нозете си до темето си.
36 Hagi Ra Anumzamo'a tamatrena tamagrane kini ne' timinena kina hurmante'za tamagehe'izane tamagranema onke'nesaza moparega tamavre'za vanageta, anantega havere'ene zafare'enema tro hunte anumzantami monora ome huntegahaze.
Господ ще заведе тебе и царя, когото ще си поставил над себе си, при народ, когото не си познавал, нито ти нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък.
37 Ana'ma Ra Anumzamo'ma tamatrenigeno tamavre'za vanaza kumate vahe'mo'za nege'za tusi antri nehu'za, tamagizanere'za, kizazokago ke huramantegahaze.
И ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе.
38 Rama'a hozafina avimza hankregahazanagi, kenutamimo'za ana hoza ne'za erihana hanageta, osi'a hamaregahaze.
Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го пояждат.
39 Hagi waini hoza anteta kegava hugahazanagi, havi kafamo'za nehana hinketa, waini tine krepi raganena onegosaze.
Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.
40 Hagi olivi zafamo'a mopatamifina rama'a hugahianagi, raga'amo'a nena osu'neno tagiraminketa olivi masavena erita ofregosaze.
Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.
41 Hagi ne' mofara kase zmantegahazanagi, tamagri'enena omanigahaze. Na'ankure ana mofavreramina ha' vahe'mo'za eme zamavare'za kina ome huzmantegahaze.
Синове и дъщери ще раждаш, но те не ще бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.
42 Hagi maka zafa ani'nane, hozataminena kenutamimo'za ne'za eri hana hugahaze.
Всичките ти дървета и плода на земята ти, щурецът ще ги пояде.
43 Hagi ruregati vahe'ma tamagranema enemaniza vahe'mo'za, maka zama hanaza zamo'a knare hinke'za, hankaveti'za marenerinageta, tamagrama maka'zama hanaza zamo'a havizanke huno uramigahie.
Чужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу.
44 Hagi zamagripintike maka zana nofira huta erigahaze. Hanki tamagripintira nofira hu'za e'origahaze. Zamagra aseni manisageta, tamagra zamarisona manigahaze.
Той ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.
45 Hagi Rana tamagri Anumzamo'ma avaririho huno'ma huramante'nea kasege'ane, trake'anema ovaririsageno'a, maka ama ana kazusi zamofo knazamo'a tamavaririno nevuno tamahe frigahie.
Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда.
46 Hagi ana kazusi zamofo knazamo'a tamagrite'ene henkama tamagripinti fore hunante anante'ma hu'za esaza vahetera mago avame'za me'nena Ramofo rimpahe'zane hu'za ke'za antahi'za hugahaze.
Това ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти.
47 Hagi rama'azama neramia zanku'ma tamagrama tamagu'areti huta Rana tamagri Anumzamofoma musema huontesazana,
Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко,
48 ha' vahe'timi huzmante'na tamavre'za kina ome hurmantesageta, zamagri eri'za vahe umanigahaze. Anantega tamagakura nehuta, tinkura tamavenesina, kukenagura upa nehutma, maka zankura upa hugahaze. Anama nehanageno'a Ramo'a kare namare zafa tamagumpi anakinteno, tamazeri haviza nehina frigahaze.
за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби.
49 Ra Anumzamo'a ha' vahera afete moparegati ru zamageru neranaza vahe zamavreno e'nige'za, tumpamo'ma hiaza hu'za eme tamavre'sga hu'za vugahaze.
Господ ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш;
50 Hagi ana ha' vahe'ma esazana vahe'mofonku zmasunku osu' vahe egahazanki'za, tavava ozafane ne'one mofavreraminena zamasunkura huozmantegahaze.
народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито ще пожали млад;
51 Hagi mika zagagafatimine, hoza timinena eri haviza hanageno, magore huno witine, kasefa wainine, olivi masavene, bulimakao anenta'ene, meme anenta'enena omanitfa hinketa tamagaku hutma frigahaze.
и ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти догде починеш; който не ще ти остави ни жито, ни вино, ни масло, нито рожбите от говедата ти, нито малките от овците ти, догде те погуби.
52 Hagi Rana tamagri Anumzamo'ma tamami'nea mopafima tagu'vazigahie hutama nehaza kuma vihutamia ha' vahetamimo'za avazagigagi'ne'za, tapage hugahaze.
Ще те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ твоят Бог ти даде.
53 Hagi ha' vahe'mo'za kumatamimofoma avazagi kagiza ha'ma huramantesageta, ne'za ne'zanku hugeta Rana tamagri Anumzamo'ma tamami'nea ne'ene mofa'enena zamaheta negahaze.
И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал.
54 Hagi amu'nontamifima mago knare ne'ma vahe'mofo knare'za hunente'nia ne'mo'agi, nefuno, avesinentesia a'amofono, fri vaganerenigeno magoke mani'nesia mofavre'anena ne'zana omitfa hugahie.
Оня мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще гледа с немилостиво око на брата си, на жената, която почива на пазухата му и на останалите чада, които му оцелеят,
55 Hagi ha' vahe'mo'ma avazagi kagi'nenigeno ne'zana omnetfa hugahiankino, ana ne'mo'ma mofavre'ama aheno nene'nuno'a, magore huno naga'a omitfa hugahie.
та няма да даде ни на едного от тях от месото на чадата си, които ще яде; защото не ще му остани нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.
56 Hagi fenoma'amo agatere'nigeno agia avapara vano nosuno, mago'zanku upama osu marerisa a'nemo'za nevene, ne'ane mofa'anena ne'zana ozamitfa hugahie.
Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, който почива на пазухата й, на сина си, на дъщеря си,
57 Hagi ha' vahe'mo'ma kuma'ma avazagi kaginigeno, ne'zama omnetfa hanigeno'a, ana a'mo'a kasema ante'nia mofavrene, ana mofavre noma'anena frakino ante'neno agrake oku'a negahie.
и на малкото си дете, което е излязло измежду краката й, да! на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти.
58 Hagi tamagrama ama avontafepima krente kasegema ovariritma, Rana tamagri Anumzamofo hihamu masa'ane agi'agu'ma koro'ma huontesazana,
Ако не внимаваш да изпълниш всичките думи на тоя закон, който са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно име ИЕОВА ТВОЯ БОГ,
59 Ramo'a tamagrite'ene mofavretamirera vagaore kri atrenkeno, me'neno tamazeri haviza huvava hugahie.
тогава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.
60 Hagi Isipi mopafima fore higetama negeta kore'ma hu'naza krimo tamagritera ekamaregahie.
И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе;
61 Hagi Ramo'a ruzahu ruzahu krima kasege avontafepima omne'nea kria atreno, tamata hoza neramino tamahe frigahie.
още и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на тоя закон, Господ ще ги нанесе на тебе догде бъдеш изтребен.
62 Rana tamagri Anumzamofo kea ontahi'nazagu, monafi hanafira agatereta rama'a vahe manigahazanagi, tamahe hana hinketa osi'a vahe manigahaze.
Ще останете малцина на брой, - докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог.
63 Hagi Ra Anumzamo'a tamagri'ma tusi'a musema huramanteno knare'ma huramantegeta, rama'a vahe'ma fore'ma hu'nazaza huno hazenkezama tamino tamahe fananema huzankura muse hugahie. Amama ufreta omeri santiharesaza mopafintira tamazeri vatitregahie.
И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.
64 Hagi Ramo'a tamazeri panani hinketa, mago mago huta ru vahe'mokizmi mopafi afete umani emani hu'neta, anantega havere'ene, zafare anumzantmina tamafahemo'zane tamagrane keta antahita osu'nezasa havi anumzante monora huzmantegahaze.
Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал нито бащите ти, на дърво и камък.
65 Ana kumategama manisazana mika zupa tamarimpa fru zana omnena manigsa osugahaze. Ra Anumzamo'a maka zupa tamazeri koro nehina, tamavuma ke'zamo'a knarera nosina, manizantmimo'a knare osugahie.
Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата.
66 Hagi antahintahitamimo'a savri hinketa feru'ene hanimpinena antahintahia huvava nehuta, frigahumpi manigahune huta antahigahaze.
Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си.
67 Hagi nanterama asesigeta amanage hugahaze, hanima huno kenege'ma sesiana knare hugahie huta nehuta, kinagama senigetama mani'neta nanterama sesiana knare hugahie huta hugahaze! Na'ankure mika'zama kesazazamo'a havizantfa hinkeno tusi tamagogogu hugahaze.
Заран ще думаш: О да мръкнеше! и вечер ще думаш: О да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще видиш.
68 Anante mago'anena onkegosanema hu'noa kumatega ventefi Ra Anumzamo'a huramantesigeta ete Isipi vugahaze. Anama hina kazokazo eri'za vahe manisune huta tamagra'a zagore atregahazanagi, tamagrira mizana osegahaze.
И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти рекох: Вече няма да го видиш; и там ще искате да се продадете на неприятелите си за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.
