Taneo 5
1 Hagi mago'a kafuma evutegeno'a, Belsasa'a Babiloni kumatera kinia efore huno maniteno, mago zupa tusi'a ne'za negreno, agri agoragama mani'neza ranra eri'zama eneriza kva vahetamina 1 tauseni'a vahe kehige'za azageno zamagrane waini tina ne'ne.
Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си, и пиеше вино пред хилядата.
2 Hagi Belsasa'a waini tima neno neginagima nehuno'a, ko'ma nefa Nebukatnesa'ma Jerusalemi Ra Anumzamofo mono nompinti'ma golireti'ene silvareti'ma tro'ma hu'naza kapuramima erino e'nea kapuramina eri'za esazegu huzmante'ne. Na'ankure agrane, agri agoragama eri'zama eneriza vahe'ane, a'nane'ane henkama eri'nea a'nane'ane ana kapuramimpi waini ti nenaku anara hu'ne.
Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който бе в Ерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 Anagema hige'za Jerusalemia Anumzamofo mono nompinti'ma golireti tro'ma hu kapuramima eri'za e'naza kapuramina ome eri'za azage'za, kini ne'ene, agri agoragama eri'zama eneriza vahe'ane, a'nane'ane, henkama eri'nea a'nanene ana kapuramimpintira waini tina ne'naze.
Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който бе в Ерусалим; и с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Hagi ana kapuramimpinti'ma waini tima nene'za, golireti'ene, silvareti'ene, bronsireti'ene, ainireti'ene, zafareti'ene, havereti'ma tro'ma hunte'naza havi anumzazamimofo zamagi husga hu'naze.
Пиеха вино, и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 Anama nehazageno'a, kini ne'mo'ma kesga huno noma'amofo asarega, tavi'ma rekru'ma hunentaza azotama me'nea tvaonte'ma keana, mago vahe'mofo azamo efore huno avona negregeno ke'ne.
В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха, срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тая част от ръката, която пишеше.
6 Anama higeno kini nemo'ma negegeno'a, avugosamo'a ruzahe nehigeno, tusi koro hu'ne. Ana nehigeno agiamo'a ahirahi neregeno, zaferina'a omne'amne nehigeno, oti hankavetigara osu'ne.
Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и колената му се удряха едно о друго.
7 Anama higeno'a kini ne'mo'a ruzahu ruzahu antahi'zama eri'naza vahera kehige'za e'naze. Anante antahi'zane vahe'ma Babiloni kumapinti'ma e'naza vahera amanage huno zamasami'ne. Iza'o ama avoma hamprino antahiteno, ana avomofo agafa'ama eriama huno nasamisnimofona, kini vahe'mo'zama nentaniza koranke zaza kukena antanintegahue. Ana nehu'na golireti trohu seni nofi anankempina antegahue. Ana hanugeno nagrama kegavama hu'noa mopafina nagri namefira nampa 3 kva ne' efore hugahie.
Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците, и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки, рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му, и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 Kini ne'mo'a anage hutege'za knare antahi'zane vahe'amo'za efretere hu'za ana avona ke'nazanagi, magomo'e huno ana avona hampriteno, ana avomofo agu'agesa'a eri amara huno asamigara osu'naze.
Влязоха прочее всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 Hagi ana'ma hazageno'a kini ne' Belsasana mago'ene avugosamo'a ruzahe nehigeno, tusi koro hu'ne. Ana hige'za agri agoragama eri'zama eneriza vahe'mo'za na'a hugahune nehu'za tusi savri hu'naze.
Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени, и големците му се смаяха.
10 Hianagi kini ne'mofo nerera'ma anazama fore hia zamofo nanekema nentahino'a, ne'zama nenaza nompi ame huno umareri'ne. Ana huteno Belsasana amanage huno ome asami'ne. Za'zate kinia maninka vugahananki, ana zankura antahintahi hakarea nehunka kamanogura osugeno, kavugosamo'a ruzahera osino.
От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки, рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти.
11 Ama kegavama hu'nana mopamofo agu'afina mago ne' mani'neankino, ruotage'ma hu'naza anumzaramimofo avamu'mo agripina mani'ne. Ko'ma negafa Nebukatnesa'ma kinima mani'nea knafina, ana ne'mofona anumzaramimofo antahi'zamo'ma hiaza huno, antahintahi zama'amo'ene, knare antahi'zamo'ene ama' antahi'zamo'a agripina avite'nea ne' mani'ne. Hagi negafa Nebukatnesa'a ana nera huhamprintegeno, Babiloni vahe'ma zagoma re'za negaza vahe'ma, ikante zagere'ma ke avame'ma huza nanekema nehaza vahe'ma, zamene vahe'ma, ruzahu ruzahu antahi'zama eri'naza vahetera kegava huzmante'nea ne' mani'ne.
Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти, в него се намериха светлина, разум, и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти Навуходоносор, -дядо ти, казвам, царю, - го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците, и на астролозите,
12 Hanki ana nera Danielikino, kini ne' Nebukatnesa'a agi'a eri rukrahe huno Belsasa'e huno antemi'ne. Ana ne'mofona ruzahu antahi'zamo'ene ama' antahi'zamo agripina avite'nea nekino, ava'nane kaguvazanena amne agafa'a eriama nehuno, amuhoma hu'nea knazanena erioza nehie. Ana hu'neanki Danielinku hugeno eno anama ke'nana avomofo agafa'a eriama huno kasamino.
защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване сънища, изясняване на гатанки, и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.
13 Anagema hutege'za Danielina ome avre'za kini ne'mofo avuga azageno, kini ne'mo'a antahigeno, kagra Danieligema nehaza ne'ma Juda mopareti'ma nenfa kini ne' Nebukatnesa'ma zamavareno eno kinama huzmantenea vahepinti ne' mani'nampi?
Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки, рече на Даниила: Ти ли си оня Даниил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея?
14 Vahe'moza kagriku'ma nasamina zana, ruotage'ma hu'nea anumzaramimofo avamu'mo agrane mani'negeno, antahi ama'ma hu' antahizamo'ene knare antahi'zamo kagripina avite'nea nere hu'za hu'naze.
Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум, и превъзходна мъдрост се намирали в тебе.
15 Hagi asaregama krente'nea avomofo agafa'ama eme eri ama huta nasamiho hu'na knare antahi'zane vahe'ene kaguvazama eri fore'ma nehaza vahera kehuge'za e'nazanagi, ana avomofo agu'agesa'a eri amara hu'za onasami'naze.
И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо.
16 Hianagi vahe'mo'za kagrikura eme nasami'za, maka zamofo agu'agesa'a eri ama nehunka, amuhoma hu'nesnia zanena eri fru hugahane hu'za hu'naze. E'ina hu'negu kagra ana avoma ke'noa avomofo agu'agesa'a eri ama hunka nasamisnanke'na, husga hugante'na kini vahe'mo'zama nentaniza fitunke kukena eri hankre negante'na, golireti trohu seni nofi knankempina antegantegahue. Ana nehu'na huhampri kantesugenka, nagrama kegavama hu'noa mopamofo agu'afina, nagri namefira nampa 3 kvane efore hugahane.
Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее, ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Hagi anante Danieli'a kini ne'mofona kenona hunteno, nagri'ma namiku'ma hana muse zantamina kagraka'a erige, vahe zamige huo. Hianagi nagra anama ke'nana avona hamprite'na ana avomofo agu'agesa'a eri ama hu'na kini ne'moka kasamigahue.
Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на другиго наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното, и ще му явя значението му.
18 Hagi kini ne'moka antahio, Marerisa Anumzamo negafa Nebukatnesana huhampri antegeno, hankavenentake kinia efore higeno, agimo'a haru haru huno vuno eno hu'ne.
Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест;
19 Hagi Anumzamo'a azerintesga huno ra agi amigeno, ruzahu ruzahu zamavufagane vahe'ma, ru zamageru ru zamageru'ma neru'za kokankokama nemaniza vahe'mo'za, agrikura koro nehu'zma zamahirahiku hu'naze. Ana nehuno negafa'a hankave nekino, izano ahe frinaku'ma himofona ahe nefrino, izano atre'nugeno manisanie himofona atregeno nemanigeno, agra avesite ragima aminaku'ma himofona ra agia nemino, azeri fenkami atrenaku'ma himofona azeri fenkami netre.
и поради величието, което му даде, всичките племена, народи, и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвишаваше, и когото искаше унижаваше.
20 Hianagi negafa'a avufga erisga nehuno, keontahi avu'ava'za higeno, Anumzamo'a kini tra'aretira avre atregeno, ragima e'neria zamo'a omanene.
Но когато се надигна сърцето му, и духът му закоравя та да постъпва гордо, той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него,
21 Anumzamo'a vahe antahintahia eritreno afi zaga kfamofo antahintahi nemino, avre atregeno vahe'enena omanino vuno afi donki afutamine umani'neno, bulimakao afu'mozama nehazaza huno trazana neneno mani'negeno kenage'ma ru'nea ata ko'mo'a aseni azokapina runtetere nehigeno, agrama keno antahino'ma hiana Marerisa Anumzamo maka ama mopafi vahera agrake kegava hu'neno, izano avesinte'mofo huhamparintegeno kinia nemanie huno antahi'ne.
и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса, додето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него.
22 Hianagi kagra agri mofavre Belsasaga ama ana zamofona ko kenka antahinka hu'nane. Hianagi kagra kavufga anteraminka omani'nane.
А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, ако и да знаеше всичко това,
23 Ana nehunka kagrama musema hanazamo higenka, monama kegavama hu'nea Anumzamofo agi'a eri haviza nehunka, huzmantanke'za vu'za mono noma'afinti'ma eri'za e'naza kapua ome eri'za azagenka, kagri agoragama eri'zama eneri'za vaheka'ane a'naneraminka'ane, henka a'neraminka'ane ana kapufina waini tina ne'naze. Ana nehutma kaza osu havi anumzaramima silvareti'ene golireti'ene bronsireti'ene ainireti'ene zafareti'ene havereti'ma keaga ontahi, avu onke, antahino keno osu havi anumzama vahe'mo'zama tro'ma huzmante'naza zantamimofo zamagi husga hu'naze. Hianagi kasimu'ma negamino, maka zama nehana zama kegava nehia Anumzamofo agia husga huonte'nane.
но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените ти и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища, не си възвеличил.
24 Ana hu'negu Anumzamo'a huntegeno mago vahe'mofo azamo eno ama ana avona asarega eme kregenka ke'nane.
Затова, от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.
25 Hagi amanahu avonkrente'negenka ke'nane, MENE, MENE, TEKEL, PARSIN.
И ето, писанието, което се написа: М'не, М'не, Т'кел, упарсин.
26 Hanki anama krente'nea kemofo agu'agesamo'a amanahu hu'ne. MENEMA hu'neana, hago hampari'ne hu'neankino, nama'a knama kinima manisnana kna hago Anumzamo'a hampri atupa hu'neankino menina vagare knaka'e.
Ето и значението на това нещо: М'не, Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил;
27 TEKELIEMA huno krente'nea kemofo agu'agesamo'a, Maka kavukvara sigerire erinteno rezaganeno keana, kagri kavukvamo'a knare osigenka kinima maniga avamentera omani'nane.
Т'кел, Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен;
28 PARSINIEMA huno krente'nea kemofo agu'agesa'amo'a, Amu'nompinti refko hu'ne huno krente'ne. Ana hu'neankino Anumzamo'a kagrama kegava hu'nana mopa ko refko huno, mago kaziga mopa Midia vahe nezamino, mago kaziga mopa Pesia vahe zami'ne hu'ne.
П'рес, Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.
29 Hagi anankema kini ne' Belsasa'ma antahiteno'a, huzmantege'za kema hu'nea kante ante'za, kini vahe'mo'zama nentaniza fitunke kukena eri hankrenente'za, golireti tro hu'naza seni nofi anankempina ante'nentazageno, Belsasa'a Danielinkura huama huno anage hu'ne, nagri namefira nampa 3 kva ne' menina efore hie.
Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Даниила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 Hianagi ana kenagera Midia sondia vahe'mo'za ran kumapi efre'za Babiloni kini ne' Belsasana ahe fri'naze.
В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
31 Ana hutazageno Midia mopareti ne' Dariusi'ma 62'a kafu nehuno, agafa huno Babiloni moparera kinia manino kegava hu'ne.
И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.
