Aposolo 12
1 Ana knafina Kini Heroti'a mago'a mono vahe zamahe, frinaku zamazeri'ne.
Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
2 Joni nefu Jemisi azeri'za bainati kazinu ahe fri'naze.
О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
3 Ana'ma hiazama Agrama kegeno Juda vahe'mo'za musema hazageno'a, Pitana azerino kina hunteku hu'ne. (Zo'ore breti muse hu'za nenaza knare, anara hu'ne.)
и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
4 Heroti'a Pitama azeriteno avareno 4'a sondia vahe kevumofo (16'a sondia vahe) zamazampi ome antege'za, oza aza hu'za kava kri'naze. Heroti'a Pasova ne'za netesageno, amefi'a maka vahe zamufi Pitana azeri ama hunaku antahi'ne.
И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
5 Ana higeno Pita'a kina nompi mani'nege'za, mono vahe'zagamo'za Anumzamo'ma azama hanigura hampo'nati'za nunamu hunte'naze.
И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
6 Ana kenegera masenkeno okina Heroti'a avareno keaga huntegahianki nehigeno, Pita'a tare sondia netremokizni amu'nompi mase'negeno, tarega azantera seni nofiteti kina rentenageno, kva vahe'mo'za kina vahete kava kri'za kafante mani'naze.
И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 Anama nehazageno'a ame huno Ramofo ankeromo efore higeno, masamo'a kina vahe nona remsa hu'ne. Ankeromo'a Pitana asoparega aheno, Ame hunka otio! Higeno seni nofimo'a Pita azantetira evurami'ne.
И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
8 Ankeromo'a amanage huno Pitana asami'ne, Kamu'nofira nehunka kaga nona vazio, higeno Pita'a aganona antanine. Anante ankeromo'a anage huno asami'ne, Anakre kuka'a nentaninka namage' eno hu'ne.
И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
9 Pita'a amage' avaririno nevuno, ankeromo'ma azama hiazana agra antahino keno osu'neanagi, agra avana negofi huno hu'ne.
И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
10 Ese kafante kava hu'naza sondia vahe'ene, anante kafante kava hu'naza sondia vahe zamagterete'ne, ran kumapi vu kafana aenireti hagente'nea ran kafante akeno agra'a kafamo'a anagige'ne atirami'ne osi kampi nevakeno, ankeromo'a ame huno atreno vu'ne,
А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
11 Pita'a agrake nevuno amanage hu'ne, menina nagra antahi'noe, Ra Anumzamo'a ankeroma'a huntegeno, Heroti'ene Jiu vahe'mo'za maka'zama hunante'naku hazafintira naza huno katufe natre'ne.
И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
12 Anante Pita'ma ana'ma hiaza antahino keno nehuno, Jonina mago agi'a Maki'e nehaza ne'mofo nerera Maria nontega, maka vahe'mo'za mani'neza nunamu nehazarega vu'ne
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
13 Anante Pita eno megi'a kafante eme vagare vagare higeno'a, Roda'e nehaza eri'za mofa'mo eno eme antahi'ne.
И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
14 Pita ageruma nentahino'a, ana kafana onagi atreno tusi muse nehuno, agareno vuno Pita'a kafante oti'ne huno ana vahe zaga ome zamasmi'ne.
И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
15 Hu'neanagi zamagra anage ana mofakura hu'naze, Kagra negi nenegahane! Ana mofamo hanavetino tamage Pita'e nehige'za, kagra ankeroma'a ke'negahane hu'za mago'ane hu'naze.
А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
16 Pita'a vagare vagare nehigeno, zamagrama kafa anagi'za nege'za, nankna huno e'neha hu'za tusi'a antri hu'naze.
А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
17 Agra azanu avame hige'za akohe'za mani'zageno Ramo'ma kina nompinti azama huno avare atre'nea kea zamasmi'ne. Ana huteno anage hu'ne, Jemisine mono nafuhe'ina ama ana nanekea zamasmiho huteno atreno ru kumatega vu'ne.
А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
18 Ko'ma atige'za, kina nonte'ma kva hu'naza sondia vahe'mo'za tusiza hu'za Pita'a na'a hu'neha hu'za rama'a antahintahi hu'naze.
А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
19 Anante Heroti'ma hakareno keama, keno erifore nosuno'a kavama hu'naza vahera kegaga huzmanteno tamagra frigahaze hige'za, zamahe friku zamare'za vazageno, henka Judiatira atreno uramino Sisaria umani'ne.
А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
20 Anante Heroti'a Tairi kumate vahe'ene, Saito kumate vahe'mokizmigura arimpa ahezamantege'za, zamagra mago zamarimpa hu'za agrite emeri atru hu'za, kini ne'mofo tva'onte eri'za ne' Blastusi, zamaza hinogu rimpa azeri fru hute'za, knare nomanizama kini ne'mo'ma zamisigu antahige'naze. Na'ankure zamagrama kave'ma e'nerizana kini Heroti'ma kava kri'nea mopafinti e'neri'ze.
И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
21 Mago kna erintaza knazupa, Kini Heroti'a kini vahe kukena huteno, keaga refakohu trate mani'neno zamagrira rama'a keaga zamasmi'ne.
И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
22 Hu'neanagi tusi'a vahe'mo'za agafa hu'za rankehu'za mago anumzamofo agerure, hanki vahe'mofo agerura omane'ne! hu'naze.
А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
23 Ana kema nehazama'a, mago Ramofo ankeromo Herotina ahe tre'ne, na'ankure Anumzamofo ra agi omigeno agrira knimo amprigeno fri'ne.
И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
24 Hu'neanagi Anumzamofo kemo'a hageno rura huno vuno eno hu'ne.
Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
25 Banabasi'ene Solikea Jerusalemi mono eri'zama eri vagareteke, Jon Makina nevareke ete Antioku kumate vu'na'e.
А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
