2 Samue 15

1 Hagi mago'a kna evutegeno Absalomu'a mago karisine hosi afu'ene nevreno, vugotama hunte'za kegavama hu'za vu vahera 50'a mizasezmanteno huzamantege'za vugota hu'naze.

След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.

2 Hagi mika zupa nanterame otino rankumapi ufre'nea kante umani'neno, kini ne'mo'ma knaza zamima eri fatgo huzmantenigu'ma vaza vahera, Absalomu'a zamantahigeno, Tamagra ina kumapinti vahere huno zamantahigege'za, tagra Israeli nagapinti vahere hazageno'a,

И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.

3 ana kema antahiteno'a Absalomu'a amanage hu'ne, Keho knazantamia amne eri fatgo hugahianagi, kini ne'mo'a kema refko'ma hu' eri'zana mago vahera omi'neankino, ketamia refko osugahie.

И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.

4 Hagi Absalomu'a huno, Nagrama ke refko hu kva vahe manisuge'za, vahe'mo'za knaza zamia eri'za nagrite esage'na fatgo hu'na kezamia refko hugahue.

Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който име спор или дело, та да го оправдавам!

5 Hagi mago'a vahe'ma enevu'za eme kepri'ma humiza nehazageno'a, Absalomu'a zamazante zamavazu hugantiteno zamantako huzmante'ne.

И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.

6 Hagi Absolomu'a e'inahu avu'ava'ma hia zamo mika Israeli vahe zamagu'a avazuhu agrarega zmante'ne.

Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.

7 Hagi 4'a kafu evutegeno Absalomu'a kini nera asamino, natrege'na Hebroni vu'na huvempama hu'nore Ra Anumzamofontega ome ofa huntaneno.

И като се свършиха четири години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;

8 Na'ankure Aramia kaziga Geshuri'ma mani'ne'na huvempa hu'na Ra Anumzamo'ma natrenige'na ete Jerusalemi kumate'ma vanu'na, Hebroni kumate monora ome huntegahue hu'na hu'noe.

защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.

9 Hagi kini ne'mo'a kenona huno, Kagra krimpa frune vunka, huvempama hu'nana kemofona omeri knare huo, higeno Absalomu'a Hebroni vu'ne.

И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.

10 Hianagi anantega umani'neno, Absalomu'a kema erino vuno eno hu vahera huzamanteno anage hu'ne, Maka Israeli vahetamima mani'nazarega vuta amanage ome hiho, ufema resageta mikomota kezanke huta, Absalomu'a kinia Hebroni kumate efore hu'ne huta hiho.

А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.

11 Hagi agra 200'a vahe Israelitira nezamavareno vu'neanagi, na'ante zamavareno vu'ne zamagra ke'za antahiza osu'naze.

А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо.

12 Hagi Absalomu'a ofama nehuno'a mago'a vahe huzamantege'za Gilo kumateti ne' Ahitofelina ome avre'za e'naze. Hagi Ahitofeli'a Devitima knare antahizama nemiza vahepinti mago zami'mo'e. Hagi Absalomu kazigama vaza vahe'mo'za rama'a hu'naze.

После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.

13 Hagi kema eri'za vu vahe'mo'za e'za kini ne' Devitina eme asami'za, Rama'a vahe'mo'za Absalomuna avariri'za kini azeri oti'za nehaze.

Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.

14 Hazageno Deviti'a agranema Jerusalemi mani'naza eri'za vahera zamazeri atru huno anage huno zamasmi'ne, Ru Absalomu'a mika tamagri'ene nagri'ene tahe vagaresigi ame huta Jerusalemi kumara atreta fresune. Hagi anama osanunkeno'a ame hu'za Absalomu naga'mo'za eza eme nerahe'za, ama kumapi vahe'enena zamahe vagaregahaze.

А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та да докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.

15 Hagi kini nemofo eri'za vahe'mo'za hu'za, kini ne'mokama hana kea erizafa hugahune.

И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.

16 Hige'za kini ne'ene eri'za vahe'amo'za atre'za vu'naze. Hagi kini ne'mo'a 10ni'a henka ane'a zaga'a huzamantege'za kuma'a kegava hu'za mani'naze.

И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десетте жени, наложници, да пазят къщата.

17 Hagi kini ne'ene mika Jerusalemi kuma'ma atre'za atirami'za nehu'za, ana kumamofo refarega mago no me'nere umani'naze.

Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.

18 Hagi anante kini ne'mo'a ome oti'nege'za, naga'amo'za vugota hazageno, mika Kereti vahe'ma, Paleti kumateti vahe'ma, Getiti'ma Deviti'enema e'naza 600'a vahe'mo'zanena agatere'za vu'naze.

И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.

19 Hagi kini ne'mo Geti vahe'mokizmi kva ne' Itaina asamino, nahigeta tamagra tagranena neaze? Rurega vahe tagrane emani'nazanki, ete vuta kasefa kini ne' Absalomu'ene umaniho.

Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с церя, защото си чужденец и преселен от мястото си.

20 Hagi tamagra kofa'a knafi tagranena emani'nazanki, tagrane vu'za nehazo? Hagi sondia vaheka'a nezamavarenka ete viho. Na'ankure tagra iga vugahune ontahi'none. Hagi Ra Anumzamo'a knare huno asunku huneramanteno fatgo avu'ava huramanteno kegava huramantesie.

Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!

21 Hianagi Itai'a kenona huno, Kini ne' ranimoka kasefa huno mani'nea Ra Anumzamofo agifi tamage hu'na huanki, kagrama kasefa hunka mani'nenka inantegama vananana kagrane nevanunkeno, kagri'ma kahe frisuza tagri'enena tahe frigahaze.

А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.

22 Hagi Deviti'a Itaianku huno, Knareki eviho, hige'za sondia vahe'ane mika a'mofavre zamine vu'naze.

Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките мъже, и всичките деца що бяха с него.

23 Hagi Deviti'ene naga'anema nevage'za, maka Jerusalemi vahe'mo'za tusi zavi atezmante'naze. Hagi kini ne'mo'a Kitroni krahopi nevige'za, maka vahe'mo'za hagege ka'ma kokampima vu'nea kantega vu'naze.

А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.

24 Hagi Zadoku'ene agranema mani'naza Livae naga'mo'za Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia eri'za eme antageno, Abiata'a ofa nehige'za, miko vahe'mo'za rankumara atre'za vu vagare'naze.

А ето дойде и Садок и с него всичките левити, който носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.

25 Hagi Deviti'a Jadokina asamino, Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia ete erinka rankuma agu'a ufro. Hagi Ra Anumzamo'ma arimpa fruma hunantesuno'a, Agra natrenige'na ete e'na huhagerafi huvempage vogisia eme nege'na, seli mono nonena eme kegahue.

Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;

26 Hagi Ra Anumzamo'ma musema huonantesuno'a, Agri'ma avesi'niaza hunantesie.

но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ме стори каквото Му се вижда за добро.

27 Hagi Deviti'a pristi ne' Zadokina asamino, Amanahu antahintahi reraro hue, kagra kasnampa ne' mani'nanku kagrane ne' mofavreka'a Ahimane, Abiata nemofo Jonataninena zamavarenka tamarimpa frune rankuma agu'afi ete ufreho.

Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.

28 Hagi nagra hagege kopi vu'na tima taka nehare ome tamavega ante'na mani'negahuanki, Jerusalemima fore'ma hania zamofo nanekea atrenantenke'za, anantega eme nasamiho.

Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.

29 Higeno Zadoki'ene Abiatakea Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisie erike, ete Jerusalemi rankumapi ufre'ne umani'na'e.

И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.

30 Hianagi Deviti'a tusi zavi neteno Olivi agonare mareri'ne. Hagi agra zamasunku'ma nehu'za nehazaza huno, asenirera refineteno agia nona ovazi aga avapa vu'ne. Hagi agranema vu'naza vahe'mo'za ana zanke hu'za zamasenirera refi'nete'za zavi ateme agona mareri'naze.

А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.

31 Hagi mago'a vahe'mo'za Devitina eme asami'za, Ahitofeli'a Absolamuntega ante, hu'za hazageno Deviti'a Ra Anumzamofonte nunamu huno, Ra Anumzamoka Ahitofelina azeri havia hugeno, neginagi antahintahi Absalomuna amino.

И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.

32 Hagi vu'zama agonafima mono'ma nehazare uhanati'zageno'a, Devitina nefu Akaiati ne' Husai'a zamasunku avu'ava'ma nehazaza huno kukena'a tagato nehu'na, kugusopa kateno anumpi nefreno, anante eme tutagiha hunte'ne.

И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусей го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.

33 Hagi anante Deviti'a asamino, Kagrama nagranema vananana kna namigahane.

И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;

34 Hianagi ete rankumapi vunka Absalomuna ome asmio, kini ne'moka negafa eri'za vahe korapara mani'noanki'na menina kagri eri'za vahe manigahue hunka ome nehunka, antahintahia amigeno Ahitofeli antahintahia eri atregahie.

но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.

35 Hagi pristi netre Zadoki'ene Abiatakea kagrane Jerusalemi manigaha'e. Hagi kini ne' nompima nanekema retro'ma hanaza nanekea, maka zanagri zanasamio.

Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;

36 Hagi zanagra mofavre'zani'a Jonatanine, Ahimasakizni huznantenageke kagrama mika kema zanasami'nana kea eme nasamigaha'e.

ето, там с тях са двамата ум сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.

37 Hagi Deviti nefu Husai'a Deviti'ma hianke antahino, ete kumapi unefregeno Absolamuenena Jerusalemi kumapina ufre'ne.

И така, Давидовият приятел Хусей, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.