2 Kva 4

1 Hanki mago zupa Ra Anumzamofo kasnampa vahepinti mago kasnampa ne' fri'nea ne'mofo kento a'mo Elisana amanage huno eme asmi'ne, Muse hugantoanki nenave'ma ko'ma fri'neana kagra ko antahi'nane. Hagi ofri'ma mani'neno'a kamage nenteno, Ra Anumzamofona monora hunte'ne. Hianagi mago ne'mofontegati zagoa nofi hu'neankino, ana ne'mo'a eno eme tare ne'mofavre ni'ararena zanavreno vanigeke kazokazo eri'za omerintegaha'e.

А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби.

2 Anage higeno ana ara Elisa'a amanage huno asmi'ne, Inankna hu'na nagra kaza hugahue? Nonka'afina na'a ante'nane, higeno ana a'mo'a ke nona'a huno, Muse hugantoanki mago'a zana onte'noe. Hianagi osi'a olivi masave antogeno taferopina me'ne.

И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло.

3 Higeno Elisa'a ana ara asmino, Vunka tvaonka'arema nemaniza vahera zamantahigenka kavoramina osi'a e'orinka rama'a erio.

И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, вземи не малко.

4 Hanki anama hute'nunka, kagrane tare mofavre ka'anena nompi ufreta kafana erigita nemanita, ana maka kavofi masavena taginte vagareho. Anama nehanankenoma mago kavomo'ma aviteterema haniana, rure erintetere huo.

Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай от маслото във всички тия съдове, и пълните туряй на страна.

5 Ana kema Elisa'ma hiana ana a'mo'a antahiteno, vuno vahe kavoramina zamantahigeno eritru huteno, tare ne'ararene noma'afi ufreno kahana erigiteno, tare ne'ararena ke higeke kavoa eri amitere hakeno masavena tagintetere huno evu'ne.

И тъй, та си отиве от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.

6 Hanki ana a'mo'ma ana maka kavoramimpima masavema tagintegeno avite vagaretegeno, mago mofavre'agu huno, Mago'a kavoma me'nesiana eri namio, huno higeno mofavre'amo'a kenona'a huno, Magore huno kavoa omne'neanki hago vagare. Higeno masavemo'ma ne-eretira anante vagare'ne.

И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана.

7 Anante ana a'mo'a Ra Anumzamofo kasnampa ne' Elisana anazama fore'ma hiazana ome asamigeno, Elisa'a ana ara asmino, Vunka ana masaveramina ome zagore atrenka zagoma erisunka, negave'ma nofi'ma hu'neana zagoa apanesenka, mago'a mesia zagoa kagrane mofavre ka'ararene ne'zana mizaseta neneta maniho huno hu'ne.

Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.

8 Hanki mago zupa Elisa'a Sunemi rankumate vigeno, ana kumapina mago feno ara mani'neankino, ana a'mo'a kehigeno noma'afinti ne'zana ome ne'ne. Ana hu'neankino Elisa'ma Sunemi kumate'ma mago'a zupama eterema nehuno'a, ana a'mofo nompintike ne'zana eme ne'ne.

И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб.

9 Hanki mago'a kna evutegeno, ana a'mo'a nevena amanage huno asmi'ne, Ama ne'ma eno'ma tagranema ne'zama eme neterema nehia nera, nagrama antahi'noana Ra Anumzamofo ruotge kasnampa ne' mani'ne.

Сетне жената рече на мъжа си: Ето сеха, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек.

10 E'ina hu'negu tagra nonti'amofo agofetu Elisa'ma masesia nona mago hunaraginteteta, anampinka mase sipane, ne'zama anteno nesia tra'ene, manisia tra'ene tro hunteteta, lamu tavi'ene anampinka antente'nesukeno, tagri'ma tageku'ma eterema hania zupa, anama hunaragintepinka umrerino umasegahie.

Да направим, моля една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас.

11 Hanki mago zupa Elisa'a Sunemi kumate eno, anama hunaragintepinka evumarerino umaseno mani'ne.

И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея,

12 Ana huteno Elisa'a kato ne'a Gehasina amanage huno hunte'ne, Ama noma retro'ma hunte'nea ara ome kehugeno eno, higeno Gehasi'a vuno ana ara ome kehigeno e'ne.

рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него.

13 Anama higeno'a Elisa'a amanage huno Gehasina asmi'ne, Vunka ana ara na'a kagrira mago so'ezana hugantegahu'e hunka ome antahigo. Hagi kagrama hu izo hanankeno'a, amne Elisa'a vuno kini netero, sondia vahete ugota hu'nea nera ome zamageno kavesisia zanku'ma hnanana, ome zamasaminege'za amne trohugahaze hunka asmio. Higeno Gehasi'a ana ara anankea ome asmigeno, ana amo'a kenona huno, Nagra vahe'ni'ane knare hu'na mani'noanki'na mago'zankura atupara osu'noe.

И рече Гиезия: Кажи й сега: Етой, ти си положила всички тия грижи за нас; що да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде.

14 Higeno ana ke'ma Gehasi'ma eno Elisama eme asmigeno'a Elisa'a huno, Knare avu'avazama ana a'mo'ma hurante'nerera na'a huntegahu'e? Higeno Gehasi'a amanage hu'ne, Ne' mofavrea onte'negeno neve'a ko ranafa re'ne.

Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А гиезиий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар.

15 Anage higeno Elisa'a ana ara ome kehugeno eno higeno, Gehasi'a ome kehigeno eno kahante eme oti'ne.

И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.

16 Ana hutegeno Elisa'a ana ara amanage huno asmi'ne, Anaga'a kafufina meni amana knare, ne' mofavreka'a kazampi avaregahane. Higeno ana a'mo'a ke nona huno, kvanimoka Ra Anumzamofo eri'za vahe mani'nanki havigea osuo.

И Елисей й рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.

17 Hianagi ana a'mo'a henka mofavre amu'ene huno, Elisa'ma hu'nea kante anteno anaga'a kafufina, ana kna fatgore ne' mofavre kasente'ne.

Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей.

18 Hanki henka ana mofavremo'a ra huteno mago zupa, nefa'a hozafi eri'za vahe'anema witi nevasgazafi vu'ne.

И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите.

19 Hanki anampi mani'neno nefana asmino, Nase'nimo'a tusi natagrie, natagrie, huno higeno, nefa'a mago eri'za vahe hunteno, avrenka nerera'ma mani'nerega vuo.

И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на един от момците: Занеси го при майка му.

20 Higeno eri'za ne'mo'a ana mofavrea avresga huno nerera ome ami'geno, nerera asumpi maseno mani'negeno vuno ferusegeno fri'ne.

И като го взе занесе го при маяка му; и детето седна на коленете й до пладне, и тогава умря.

21 Ana higeno ana a'mo'a anama fria mofavre'a erino marerino, Anumzamofo eri'za vahe Elisa'ma nemasea sipare ome antemaseteno, kafa erinegino atreno atirami'ne.

И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като зетвори вратата след него, излезе.

22 Anante ana a'mo'a nevena kezatimino anage hu'ne, Muse hugantoanki mago eri'za ne'ene mago donki afura namige'na Ra Anumzamofo kasnampa ne' ame hu'na ome kete'na a'neno.

Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна.

23 Anage higeno ana a'mofo neve'a huno, Menina kasefa ikana omnege, mani fruhu kna Sabatia omne'neanki, na'a higenka menina vu'za nehane? Hianagi ana a'mo'a huno, E'ina hu'neanagi knare hu'neanki'na amne vugahue.

А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен.

24 Anante ana a'mo'a donki afura azerinte fatgo nehuno, eri'za ne'agura huno, avazu hunka ame'ma hunka vuo. Hanki donkimo'ma akoheno vinogura nagrake'za kasamigahue.

Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забравяй карането заради мене освен ако ти заповядвам.

25 Hanki anage hutegeke, ana a'ene eri'za ne'anena, Ra Anumzamofo kasnampa ne' Elisa ome keku Karmeli agonare vu'na'e. Hanki zanagra afete nevakeno Elisa'a nezanageno kato ne'a Gehasina asamino, antu Sunemiti a' ne-eanki ko.

И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката!

26 Hanki kagra kagarenka vunka ana a'ra ome negenka, kagrane, negave'ene, mofavreka'anena knare huta mani'nazo? hunka antahigo. Higeno Gehasi'a anankema ome asmigeno'a, ana a'mo'a kenona'a huno, mago kea omne'neanki knare huta mani'none.

Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Дабре ли е детето? А тя отговори: Добре.

27 Hanki ana a'mo'ma Ra Anumzamofo eri'za ne'ma agonafima mani'nere uhanatino, Elisana agiafi rena nereno, agiare azeri antroko hu'ne, anama hiaza Gehasi'ma negeno'a, ana ara retufe ogantu atreku hu'neanagi, Elisa'a Gehasina asmino, Agra tusi'a knazampi mani'negahianki atrenenka ko. Hagi agrama knafima mani'neazana Ra Anumzamo'a knafi mani'ne huno onasami'ne.

А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: А Господ е скрил причината от мене, и не ми я е явил.

28 Anante ana a'mo'a anage hu'ne, Kva vahe'ni'a Ra Anumzamofo eri'za vahe'moka, nagra ne'mofavregura kantahi onkenoanki, kagrama hana kante anteno Anumzamo mofavrea nami'ne. Hianagi nagrama hu'noana renavataga osuo hu'na hu'noe.

А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?

29 Ana ke'ma Elisa'ma nentahino'a, Gehasina anage huno asmi'ne, Zaza kenaka'a kamu nofipi eri pasihunka ahenevazinka kazampina azompani'a enerinka kagarenka Sunemi rankumate vuo. Hanki kantegama vahe'ma nezmagesunka keaga huozaminka, keagama hunegami sagenkanena kenona osunka, vuvava hunka ana a'mofo nompi umarerinka ana mofavremofo avugosafi azompania omento.

Тогава Елисей рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да ме не отговаряш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.

30 Hianagi ana mofavremofo nerera'a amanage hu'ne, Kasefa huno mani'nea Ra Anumzamofo avufine kagri kavufine tamage hu'na nehuankina, nagra katre'na ovugahue, higeno Elisa'a otino ana a'ene Sunemi ete vu'ne.

А майката на детето рече: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея.

31 Hanki Gehasia vugota huno Elisa azompa ana mofavremofo avugosafi ome ante'ne. Hianagi tamage huno mago'zana forera osu'ne. Ana higeno Gehasia ete vuno Elisa'ma kantegama ne-egeno ome asmino, Kema nasmi'nazana ome huanagi ana mofavremo'a oraoti'ne.

А Гиезия мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайко: Детето не се събуди.

32 Higeno Elisa'a nonte uhanatiteno umarerino keana, agrama nemasea sipare, anama fri'nea risera mase'negeno ke'ne.

И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му.

33 Hagi hunaragintepinka umarerino kahana erigiteno, Ra Anumzamofontega nunamuna hu'ne.

Влезе, прочее, та затвори вратата зат тях двамата, и помоли се Господу.

34 Anante ana rise'ma mase'nea sipare marerino ana rise'mofo agofetu unemaseno, agira agite nenteno, avurga avure nenteno, azana azante ante'ne. Ana higeno ana rise'mofo avufgamo'a osi'a amuho hukna hu'ne.

Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и рацете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето.

35 Amuho higeno otino osi'a ana nompi vano huteno ete mago'ene ana huno avufgare mase'ne. Mase'negeno seveni'a zupa kasera ruteno avurga ruhari hu'ne.

После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава пак се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си.

36 Ana'ma nehiana Elisa'a Gehasina kehigeno egeno anage huno asmi'ne, vunka nererana ome kehugeno eno, higeno kema hiaza huno Gehasi'a ana ara ome kehigeno emarerigeno, Elisa'a huno, ne'mofavreka'a ete avro.

И Елисай извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си.

37 Higeno ana a'mo'a anampinka emarerino Elisana agafi avugosaregati emeseno kepri huno humuse hunenteno, ana mofavre'a avreno megi'a atiramino vu'ne.

И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си те излезе.

38 Mago'a kna evutegeno Elisa'a eteno Gilgali vu'neana ana mopafina ne'zana fanane higeno tusi'a zamaga tonto hu'ne. Hanki anampima mago'a nemaniza kasnampa vahe'mo'za agrane mago zupa eme eritru hu'za mani'naze. Ana hazageno Elisa'a kato ne'a amanage huno asmi'ne, Rankavo erinka ana kasnampa vahera ne'zana krezamanto.

Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, та го слушаха, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици.

39 Higeno kasnampa vahepinti mago'mo vuno kamo'za ome huno eme kreku nevuno ome keana, afi hagonefa rente'negeno ome keteno, e'i afi hagonefa me'ne huno ontahineno, mago'a tagiazamo zaza kena'afi erinteno e'ne. Eteno anante eme akrakru hiazamo ana kamo'ene kavofina kre'ne.

Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, че са отровни.

40 Hanki ana ne'zama tafepi atintete'za, ana kasnampa vahe'mo'za agafa hu'za nene'za krafa hu'za, Ra Anumzamofo vahe Elisaga ama ne'zamo'a tusi akaheankino vahe tahe frigahie nehu'za one'za atre'naze.

После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можаха да ядат от него.

41 Hanki anama hazageno Elisa'a zamasamino, witireti trohu flaua erita eho, hige'za eri'za azageno ana kamo'ma kre'naza kavofi ana flauara netreno kato ne'agu huno, refko hunka tafepi zamige'za neho. Higeno kema hiaza huno eri'za ne'amo'a maka kasnampa vahera atino zamige'za ne'nazanagi, ana ne'zamo'a zamazeri havizana osu'ne.

А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела.

42 Mago zupa Ba'al-Salisa rankumateti e'nea ne'mo'a, ese hamre'naza bali ragareti tro hu'naza bretiramina 20'a enerino, mago'a kasefa bali raganena ku'afi erarineno Ra Anumzamofo eri'za ne' Elisante egeno, Elisa'a kato ne'a asmino, Ama ne'zana ama vahera zamige'za neho.

В това време един човек от Ваалселиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат.

43 Anage higeno kato ne'amo'a Elisana antahigeno, Inankna hu'na ama 100'a vahera, asama ne'zana zamisuge'za negahaze. Higeno Elisa'a ana kemofo nona huno, Zaminke'za neho. Na'ankure Ra Anumzamo'a huno, nenesageno mago'a amne megahie hianki zaminke'za neho.

И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.

44 Anante Elisana kato ne'amo'a ana ne'zana zamige'za nenageno, Ra Anumzamo'ma hu'nea kante anteno mago'a amne me'ne.

Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.