1 Kva 9

1 Hagi Ra Anumzamofo mono none, agra'a nonema Solomoni'ma ki vaganereno, maka zama hugahuema hu'nea zamo'ma vagamaretegeno'a,

Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и беше извършил всичко, което желаеше Соломон да направи.

2 Gibioni kumate'ma mani'negeno Ra Anumzamo'ma agrite'ma efore hu'neaza huno efore hu'ne.

яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

3 Hagi Ra Anumzamo'a anage huno asami'ne, Mono nonku'ma nunamuma hanana Nagra antahi'noankino Nagri'ma mono'ma hunantesaza no me'nena maka knafina veamo'za Nagrira monora eme hunenantesage'na, maka knafina ama ana nonte navua kete'na mani'nena nagesa antahigahue.

Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века: и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

4 Hagi kagra negafa Deviti'ma hu'neaza hunka fatgo kavukva hunka kagu'a anteraminka, maka kema kasamua kea nevaririnka kasegeni'ane, trake'ni'ane amage'ma antesanke'na,

А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

5 maka zupa kagri nagapintike Israeli vahe kinia azeri fore hutere hugahue. Na'ankure negafa Devitina amanage hu'na huvempa hunte'noe. Kagri nagapintike Israeli vahe'mofo kinia manino vugahie hu'na hunte'noe.

тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж седящ на Израилевия престол.

6 Hianagi kagrane kagripinti'ma forehu anante anante'ma hu'zama vanaza vahe'mo'za amama avaririo hu'nama nehua kasegene, tra kenema ovaririza atre'za ru anumzamofo ome nevariri'za mono'ma huntesazana,

Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

7 Israeli vahera amama zami'noa mopafintira zamazeri vati atregahue. Ana nehu'na mono hunanteho hu'nama eri ruotge'ma hua mono nona atre'na namefi humigahue. Hagi Israeli vahera kiza zokago hu'zanknaza zamazeri tro ha'nena, kokankoka vahe'mo'za kizazokago ke huzmante'za zamagiza regahaze.

тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

8 Hagi ama avasase'ane mono nomo'a havizantfa hinkeno, kante'ma evanaza vahe'mo'za nege'za antri nehu'za, zamagena neru'za amanage hugahaze, nahigeno Ra Anumzamo'a ama mopane, ama mono nonena amanara hie hu'za hugahaze.

А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска: и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

9 Hagi amanage hu'za kenona hugahaze, na'ankure Isipiti'ma zamagehe'mofoma zamavareno'ma e'nea Ra Anumzana zamagra atre'za, ru anumzantami nevaririza monora ome hunte'naze. E'ina hu'nazagu Ra Anumzamo'a amanahu hazenkea zami'ne hu'za hugahaze.

И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе Бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

10 Hagi Solomoni'a 20'a kafufi mono none agra'a nonena kivagare'ne. Hagi ana nontrema ki vagamare'neana,

А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

11 Tairi kini ne' Hiramu'a maka sida zafane saipresi zafane, golinena Solomoni'ma kema hiama'a amigeno ki'ne. Hagi ana'ma hirera kini ne' Solomoni'a 20'a rankumatmi Hiramuna Galili mopafina ami'ne.

и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

12 Hianagi Hiramu'ma Tairi kumateti'ma eno Solomoni'ma ami'nea kumatmima eme negeno'a, musena osu'ne.

А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

13 Ana nehuno amanage huno antahige'ne? Nenfuga nanknahu kumatmi namine? huno nehuno ana kuma'ma me'nea mopagura Kabulie (eri'zama'a omne'ne) huno agia antegeno, ana knareti'ma eno menima ehanati'neana ana mopagura Kabulie hu'za agi'a nehaze.

И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул както се нарича и до днес.

14 Hagi kna'amo'a 4'a tani agatere'nea goli Hiramu'a Solomonina atrentege'za eri'za e'naze.

И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

15 Hagi ama'i Solomoni'ma eri'za vahe'ma zamavarege'za Ra Anumzamofo none, agri none negi'za Jerusalemi kuma'ma tami'nea kaziga mopa kate'za ante avite'nente'za, Jerusalemi kuma'mofone Hazori kumamofone, Megido kuma'mofone Gezeri kuma keginama hu'naza zamofo naneke.

И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

16 Na'ankure Isipi kini ne' Fero'a Gaza kumate vahe ha' eme huzmanteno kina hunezmanteno, Kenani vahera rama'a nezamaheno, kumazmia teve taginte'ne. Hagi mofa'amo'ma Solomoninte nemaregeno'a, e'i ana kumara muse'za mofa'amofo ami'ne.

(Египетския цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

17 Ana higeno Solomoni'a Gezeri kumara eriso'e hu'ne. Hagi ana nehuno fenka kaziga Bet-horoni kuma'ene,

А Соломон съгради, освен Гезер, и долния Ветерон,

18 Ba'alati kuma'ene tro nehuno, Juda ka'ma kokampina Tamari kumara tro hu'ne.

Ваалат, Тамар в пустата част на Юдовата земя,

19 Hagi Solomoni'a maka karisiramima antesia kuma'ane, hosi afutmima antesia kuma'ane, mago'a zantmi antesia kumatmina Jerusalemine, Lebanonine maka agrama kegavama hu'nea mopafi tro hu'ne.

всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

20 Hagi Israeli mopafina mago'a Amori vahe'ene Hiti vahe'ene Perizi vahe'ene Hivi vahe'ene Jebusi vahe'enena mani'naze.

А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

21 Hagi e'ina vahetamina Israeli vahe'mo'zama zamahe hanama osu'naza vahe'tmimofo zamagehemo'ze. Hagi Solomoni'a e'ina vahetmina zamavarege'za, agri kazokazo eri'za vahe manine'za eri'zana erime e'za menina ehanati'naze.

от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

22 Hianagi Solomoni'a magore huno Israeli vahera zamavarege'za kazokazo eri'zana e'ori'naze. Hagi sondia vahetmima, kva vahe'tmima, sondia vahete vugota kva vahetmima, karisima eri'za ha'ma nehaza vahete kva vahetmima, hosi afutmima eri'za ha'ma hu vahe'tmina Israeli vahera zamazeri oti'ne.

Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник: а те бяха военни мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

23 Hagi 5 hantret 50'a vugota kva vahe'tmi Solomoni'a huzmantege'za eri'za vahetera vugota hu'za kva huzmante'ne'za, eri'zankea ana vahetamina huzmante'naze.

Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

24 Hianagi Fero mofa'ma Solomoni nenaro'a Deviti rankumara atreno, Solomoni'ma kintea nompi umani'ne. Hagi Solomoni'a Jerusalemi kuma'ma tami'nea kaziga eri'za vahe'agu hige'za, mopa kafi'za atre'za eri agupo tro hu'naze.

А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, който Соломон беше построил за нея, тогава когато той съгради Мило.

25 Hagi Ra Anumzamofo kresramna vu itama tro'ma huntetera mago kafumofo agu'afina Solomoni'a 3'a zupa kre fananehu ofane, arimpa fru ofanena nehuno, anahukna huno mnanentake'zana Ra Anumzamofontega kremna vu'ne. Ana nehuno mono nona ki vagare'ne.

И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господ, и кажеше върху оня олтар, който бе пред Господа, след, като свърши дома.

26 Hagi ana huteno kini ne' Solomoni'a Edomu mopafina Eloti kuma tava'onte, Koranke hageri ankena, Ezion-gebe kumatera rama'a venterami tro hunte'ne.

Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при, Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

27 Hagi kini ne' Hiramu'a ventema erino vanoma hu'ama antahini'ma hu'naza eri'za vahe'a huzmantege'za Solomoni eri'za vahe'tamine ventefi erizana ome eri'naze.

А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, да бъдат със Соломоновите слуги.

28 Hagi ana vahe'mo'za vente eri'za Ofiri moparega hagerimpi vu'za kna'amo'a 16ni'a tani hu'nea goli omeri'za Solomonina eme ami'naze.

Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.