1 Kva 8
1 Hagi Solomoni'a maka Israeli ranra vahe'tamine, mago mago naga'nofimofo kva vahe'tamine, nagazamire'ma ugagotama hu'naza vahetamina mika kehige'za agri avuga Jerusalemi kumate etru hu'naze. Hagi ke'ma hige'zama eme atru'ma hu'nazana, huhagerafi huvempage vogisi Deviti rankuma Saioni agonare'ma me'nereti omeri'za ra mono nompi eme antehogu kehu tru hu'ne.
Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.
2 Hagi maka Israeli vene'nemo'za kini ne' Solomoni avuga ka'ma kokampima fugagi'noma ki'za mani'zama e'naza zanku'ma antahimi'za ne'zama kre'za nene'za musemahu knare Etanimie nehaza 7ni ikante, eme atru hu'naze.
И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.
3 Hagi ana maka Israeli ranra vahe'ma emeri atruma hutazageno'a, pristi vahe'mo'za huhagerafi huvempage vogisia erisga hu'naze.
А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.
4 Hagi ana pristi vahe'mo'zane, Livae vahe'mo'za huhagerafi huvempage vogisine, atruhu seli none, ana seli nompima ruotge'ma hu'nea zantaminena maka eri'za mareri'naze.
Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.
5 Hagi Solomoni'ene maka Israeli vahetmima emeri atruma hu'naza vahe'mo'zanena sipisipi afutamine, bulimakao afutamina ohampriga'a ahe'za huhagerafi huvempage vogisimofo avuga kresramna vu'naze.
А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.
6 Ana nehazageno pristi vahe'mo'za huhagerafi huvempage vogisia eri'za, ra mono nomofo hunaragintazageno ruotge'ma huno ruotagetfama hu'nefinka serabimi ankerontrema tro huntazageno zanageko'namoke'ma kantu kamati rufanara huntenapi henka kaziga ome ante'naze.
Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.
7 Ana'ma hazageno'a, ana ankerontremofo zanageko'namo'a kantu kamati rufanara huke ana huhagerafi huvempage vogisine, zafama hu'za eri'zama vu'naza zafararena refitente'na'e.
Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.
8 Hagi ana zafararemokea za'za huke agaterena'ankino ruotge'ma hu'nea mono nompintira amne ana zafararemofo atumpa kegahazanagi, mono nomofo megitira onke'naze. Hagi ana zotararena meninena anante me'na'e. (Ko'ma avontafema kre'nea knagu menine hu'ne).
И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.
9 Hagi ana huhagerafi huvempage vogisimofo agu'afina mago zana omane'neanki, Isipiti'ma atirami'za neazageno'ma, Ra Anumzamo'ma Israeli vahe'enema huhagerafi huvempage nehuno, Sainai (Horepi) agonare'ma Mosesema have tafetrente'ma kreteno ami'nea kasege me'ne.
В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.
10 Hagi ana huhagerafi huvempage vogisima eri'za ufraza pristi vahe'mo'zama hunaragintageno ruotge'ma hu'nea mono nompinti'ma ete atiramizageno'a, hampomo Ra Anumzamofo mono nompina avite'ne.
А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;
11 Hagi pristi vahetmimo'za mono nompina eri'zazmia e'ori'naze. Na'ankure hampomo'ene Ra Anumzamofo hihamu masa'amo'enena Ra Anumzamofo mono nompina avite'ne.
така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.
12 Anante Solomoni'a amange hu'ne, Ra Anumzamo'a huno, Agra hanintiri hampompi manigahue hu'ne.
Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.
13 Hagi nagra menina Ra Anumzamokama mani vavama hanana zana marerisa ra mono nonka'a kintoe.
Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.
14 Anage nehuno kini ne'mo'a rukrahe huno, maka oti'zama mani'naza Israeli vahera asomu kea huzmante'ne.
После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:
15 Hagi agra amanage hu'ne, Ra Anumzana Israeli vahe'mofo Anumzamo'ma nenfa Devitima huhamprinte'nea zamo'ma efore'ma hiazankura Agra'a ra agi erisie.
Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:
16 Ra Anumzamo'a amanage hu'ne, Israeli vahe'ma Isipiti'ma zamavare'na e'noreti'ma eno menima ehanatiana, Nagra mago kumara maka Israeli naga nofipintira noni'ama kisageno nagi'ni'ama erisgama hanaza kumara huhampri onte'noe. Hianagi Nagra Israeli vahe'niamofo kini manigahie hu'na Deviti huhamprinte'noe.
От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.
17 Hagi nenfa Deviti agu'afi Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamofo agi'ma erisgahu mono noma ki' antahintahia me'neane.
И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;
18 Hianagi Ra Anumzamo'a nenfa Devitinkura amanage huno asami'ne, Nagri nagima erisgahu noma ki' antahintahia kagua'afina nentahine. E'i knare antahintahi kagu'afina antahi'nane.
но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.
19 Hianagi ana nona tamage hunka kagra onkigosane. Hagi negamofo, kagrama kasente'nana mofavremo nagima erisga nehu'za, mono'ma hunantesaza nona kigahie huno hu'ne.
Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.
20 Hagi menina Ra Anumzamo'a huvempama hu'nea nanekea eri knare hie. Na'ankure nagra nenfa Deviti tra eri'na Ra Anumzamo'ma huvempama hu'nea kante ante'na, Israeli vahe kinia mani'nena Ra Anumzana Israeli vahe Anumzamofo agi'ma erisgahu nona kue.
Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.
21 Hagi ana nompina Ra Anumzamo'ma tafahe'mokizmima Isipiti'ma zamavare atiramino zamavareno ne-eno'ma huhagerafi huvempa kema huzmante'nea vogisima ante nona kintoe.
И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.
22 Hagi Solomoni'a anage nehuno, Israeli vahe zamavufi kre sramnavu itamofo avuga monafinka azana rusute anagamu neteno,
Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:
23 amanage huno nunamuna hu'ne, Ra Anumzana Israeli vahe'mota Anumzamoka kagri kna Anumzana monafine, ama mopafinena omani'ne. Kagra huhagerafi huvempage amage nentenka, tamagema huno agu'areti'ma huno kavariria vahera vagaore kavesizanu kavesi nezamantane.
Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;
24 Kagra eri'za vaheka'a nenfa Devitima huhamprinte'nana keka'a avariri'nane. Kagra kagipinti'ma huvempa hunte'nana zana, kagra'a kazanuti menina anama huhampri'nana zana hane.
Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.
25 Hagi menina Ra Anumzana Israeli vahe'mota Anumzamoka amanage hunka eri'za vaheka'amofo nenfa Devitina huvempagea hunte'nane, kagripinti'ma forehu anante anante hu'zama vanaza vahe'mo'zama zamavu'zamavama kegava hu so'e nehu'za, kagrama hu'nanaza hu'za fatgoma hu'za navaririsageno'a, mago'zimimo Israeli vahe'mokizmi kinia manitere hugahie hunka hu'nane.
Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.
26 Hagi menina Israeli vahe Anumzamoka eri'za vaheka'a nenfa Devitima huvempama hunte'nana keka'a avaririnka ana zana huo.
Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.
27 Hianagi tamage hunka eraminka ama mopafina emanigahampi? Ko, anami monamo'ene onagamuma me'nea monamo'a rankrerafa hu'neangi mani avitegahane. Hagi inankna huno amama kintoa nomo'a kagrira knarera hugantegahie?
Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!
28 Ana hu'neanagi Ra Anumzana nagri Anumzamoka nunamu keni'a antahio. Eri'za vaheka'amo'na menima kavugama mani'nena nehua krafa keni'ane, nunamu keni'anena antahinamio.
Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,
29 Hagi kenage'ene feru'enena kavua antenka mani'nenka, Nagri nagi me'nena mono hunanteho hunkama hu'nana nontegama tavugosama hunteneta nunamuma hanunkenka antahiramio.
за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.
30 Hagi eri'za vahe'kamo'nane, Israeli vahekamozanema ama ana nontegama tavugosama hunteta nunamuma hanunana antahio. Hagi nemanina mona kumaka'afinti nentahinka kumitia eri atreranto.
Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.
31 Hagi mago'mo'ma tavaoma'are'ma nemanisimofoma azeri havizama huteno, ama ana nompima kresramna vu itamofo avugama eno, nagra mago havizana osu'noe huno'ma huvempama hina,
Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,
32 monanfinkati nentahinka eri'za vaheka'aramimofo kea fatgo hunka refko hunka, havizama hu'nenimofona mizama'a neminka, hazenkema osu'nesimofona knare hunto.
тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.
33 Hagi kagri vahe Israeli vahe'mo'za kagri kavure'ma kumi'ma hu'nenageno ha' vahe'zmimo'za ha'ma huzmagateresage'za ete kagrite'ma ama ana nompima e'za kagima eme nehe'za nunumuma hanagenka,
Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,
34 monafinkatira nunamuzmia nentahinka vaheka'a Israeli vahe kumira atre'zmantenka ete zamavarenka zamagehe'ima zami'nana mopafi eno.
тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.
35 Hagi kagri vahe Israeli vahe'mo'zama kumi'ma hu'nenageno, ko'ma orina kumi zamavu'zmavama atre'za rukrehe hu'za ete kagrite'ma e'za zamavugosama ama nontegama hunte'nezama zamazeri havizama hanana zanku'ma kagima nehe'za nunamuma hanagenka,
Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,
36 monafinkatira nunanuzmia nentahinka eri'za vaheka'aramina Israeli vahera kumizmia eri atre'nezmantenka, knare kana zamaveri nehunka, erisantima hare'za manisaza mopa ka'ama zami'nampina kora atregeno runteno.
тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.
37 Hagi agatonto knama mopazmifima fore huge, krima fore huge, hozafima ruzahu ruzahu kri fore huge, neone kafaramimo'za hozama eri havizama huge, ha' vahe'zmimo kuma kafazamire ankanirege'ma hanage'za,
Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта,
38 mago Israeli vahemo'o, rama'a Israeli ma ana hazenke zanku'ma zamavugosa ama nontegama hunente'za nunamuma hanagenka,
тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,
39 mona kuma ka'afintira nunamuzmia antahizaminka kumizmia eri atre zamantegahane. Hagi mago mago'mo'ma agra'ama hu'nenia avu'ava zante'ma nunamuma hanigenka nunamu ke'a antahimitere hugahane. Na'ankure Kagrake'za vahe'mofo tumora kenka antahinka hu'nanankinka, mago mago'mo'ma hu'nenia avu'avate antenka mizana amigahane.
Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),
40 Hagi ana'ma hananke'za zamagehemofoma zami'nana mopafima maka knama mani'zama vanaza knafina, kagrikuke korora hunegante'za, kagri agorga manigahaze.
за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.
41 Hagi henka Israeli vaherompage megi'a vahe'mo'za kagri kagi kagenkea antahigahaze. Ana nehu'za Kagri kagigura afeteti kumazmia atre'za egahaze.
Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,
42 Na'ankure hihamu hanavekareti'ma kzama rusutenka ranra avu'avazama erifore'ma hu'nana kagi kagenkea antahigahaze. Hagi ana kagi kagenkema nentahiza e'za zamavugosa ama nontegama hunte'za nunamuma hanagenka,
(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,
43 mona kuma ka'afintira nunamuzmia nentahinka, nazankuro rurega vahe'mo'zama kantahima kesaza zana huzmanto. E'ina'ma hananke'za, maka ama mopafi vahe'mo'za, Israeli vahe'mo'zama nehazaza hu'za kage'za antahi'za nehu'za, korora hunegante'za kagorga'a manigahaze. Ana nehu'za ama kagri noma kintoa nonkura, mono hugante'za kagi erisga hu no kinte'ne hu'za ke'za antahi'za hugahaze.
Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.
44 Hagi vaheka'ama huzamantesanke'za ha' vahe'zaminema ha'ma ome hunaku'ma nevu'za, mono'ma hunanteta nagima erisga hihoma hunkama hanke'nama ki'noa noma me'nea rankumategama zamavugosa hunte'za nunamuma hanagenka,
Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
45 monafinkatira nunamuzmia nentahinka zamaza hananke'za, ha' vahe'zmia hara huzmagateregahaze.
тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.
46 Hagi maka vahera kumi vahe mani'nonanki, henkama kumi'ma hanagenka krimpa ahezmantenka ha' vahe'zmia huzmante'nanke'za eme zamahe'za kina huzmante'za zamavare'za mopazmirega afetero tava'ontero vugahaze.
Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,
47 Hianagi ana moparega umani'ne'za zamagu'a rukrahe hu'za kagrite ne-eza, nunamu hu'za tagra kefo avu'ava huta, kumi hu'none hu'za nehu'za,
все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,
48 ha' vahe'zmimofo mopafima manine'za maka antahintahi zamireti'ene, tumozmireti'ene, zamagu'areti'enema hu'za kumi zamigu'ma zamasunku'ma nehu'za, tagehe'ima zami'nana moparegane, huhampri zmante'nana rankumategane, mono hunegante'za kagi erisga hihoma hu'nama kintoa nonteganema zamavugosa hunte'ne'za nunamuma hanagenka,
и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,
49 monafinkatira nunamuzmia nentahinka, knazazmia eri oza nehunka zamaza huo.
тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,
50 Hagi ana nehunka vaheka'amo'zama inankna kumi'ma kagrite'ma hu'nenazana kumizamia atre'nezmantenka, ha' vahe'zamimofo antahintahia eri rukrahe huge'za, zamasunku huzmanteho.
и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;
51 Na'ankure zamagra kagrika'a vahe mani'nazankinka Isipitira aenima krefizoma nehiankna tevefinti zamavarenka atiraminka e'nane.
защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.
52 Hagi eri'za vahe'kamona krafa kere'ene Israeli vahe'ka'amofo krafa kere'enena, kavu antenka mani'nenka kagesa antetenka manio. Hagi kagritegama inanknarero nunamuma hanagenka antahizamio.
Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;
53 Na'ankure kagra ama mopafi vahe'pintira nagri vahe fatgo manisaze hunka, Mosesema huama'ma hunka asami'nana kante antenka zamazerinte ruotge hunka tagehe'mofoma Isipitira zamavare atiraminka e'nane. Kagra Ra Anumzana hihamu hankavekane Anumza mani'nane.
защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.
54 Hagi Solomoni'ma Ra Anumzamofontegama ana maka nunamuma huvagareteno'a, Ra Anumzamofontegama kre sramnavu itamofo avugama rena reno azantre'ma rusute anagamuma atre'neretira oti'ne.
И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.
55 Hagi anante otino maka Israeli vahera ranke huno asomu kea huzmante'no amanage hu'ne,
И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:
56 Ra Anumzamo'a huhampri tante'nea kante'ma Israeli vahe'motama manigasama tamia zankura ragi amisune. Eri'za ne'a Mosesema huhamprinte'nea ke'amo'a magore huno amnezanknara osie.
Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.
57 Hagi Ra Anumzana tagri Anumzamo'a amefira huramige, tatregera osanianki, tafahe'mo'enema mani'neaza huno tagri'enena manisie.
Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!
58 Hagi agra kante tazeri ante fatgo hanigeta kasegene, trakene ke'anema tagehe'mofoma zami'nea kea avaririgahune.
да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!
59 Hagi menima Ra Anumzamofo avugama krafama hua nunamu ke'ni'amo'a Ra Anumzana tagri Anumzamofo tava'onte me'nenkeno, hanine, zagenena eri'za vahekamo'nane Israeli vahe'kamofona maka zupa fatgo avu'avara hurantesane.
И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;
60 Hagi ana'ma hanigeno'a maka ama mopafi vahe'mo'za ke'za antahi'zama hanazana, mago Anumzana ama mopafina omani'neanki Ra Anumzamo'a agrake Anumzana mani'nie hu'za ke'za antahiza hugahaze.
така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.
61 Hagi tamagra Ra Anumzana tamagri Anumzamofona tamage huta tamagu'areti nevaririta trake'ane, kasege'anena menima hazaza huta avaririho.
Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.
62 Hagi anante kini ne' Solomoni'ene maka Israeli vahe'mo'zanena Ra Anumzamofontega ofa kresramna vunte'naze.
Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.
63 Hagi Solomoni'a 22tauseni'a bulimakao afuki, 120tauseni'a sipisipi afutminki huno aheno Ra Anumzamofontega rimpa fru ofa kresramna vunte'ne. E'ina bulimakaone sipisipi afutminteti kini ne'mo'ene maka Israeli vahe'mo'zanena Ra Anumzamofo nona kafana renagiza, Anumzamofontega hunagrura hunte'naza ami vagarenaze.
За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.
64 Hagi ana kna zupage Solomoni'a Ra Anumzamofo mono nomofo avugama me'nea kumara Ra Anumzamofontega hunagru hunteno ami vagare'ne. Na'ankure e'ina kumapi me'nea bronsire kre sramnavu itamo'a osi hu'neankino tevefima kre fananehu ofane, witi ofane, afova'aretima arimpa fru ofa hugara osu'ne.
В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.
65 Hagi Solomoni'ene Israeli vahe'mo'za ne'zana kre'za nene'za musena Ra Anumzana tagri Anumzamofo avuga hu'naze. Hagi noti kaziga Lebo-hamatiti evuno sauti kaziga Isipi tinte'ma evigeno, tusi vahekrerfamo'za atru hu'za 7ni'a knafi kre sramnavu itamofona musena hunte'za ne'zana kre'za nene'za, 7ni'a knafina ko'ma fugagi noma ki'za mani'za e'naza zankura ne'zana kre'za nene'za antahimi'naze. Hagi ana makara 14ni'a knafi ne'zana kre'za nene'za musenkase hu'naze.
По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.
66 Hagi musema hu knamo'ma vagaregeno'a Solomoni'a ana vahe'tmina huzmantege'za agrira asomuke hunente'za nozmirega tusi muse nehu'za vu'za e'za hu'naze. Na'ankure Ra Anumzamo'a eri'za ne'a Devitine, maka Israeli vahe'enena eri knare huzmante'ne.
А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.
