< 雅歌 1 >
Соломоновата песен на песните.
2 ねがはしきは彼その口の接吻をもて我にくちつけせんことなり 汝の愛は酒よりもまさりぬ
Нека ме целуне с целувките на устата си, Защото любовта ти е по-желателна от виното.
3 なんぢの香膏は其香味たへに馨しくなんぢの名はそそがれたる香膏のごとし 是をもて女子等なんぢを愛す
Твоите масла са благоуханни; Името ти е ароматно като изляно масло; Затова те обичат девиците.
4 われを引き給へ われら汝にしたがひて走らん 王われをたづさへてその後宮にいれたまへり 我らは汝によりて歡び樂しみ酒よりも勝りてなんぢの愛をほめたたふ 彼らは直きこころをもて汝を愛す
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе. Царят ме въвежда във вътрешните си стаи; Ще се радваме и ще веселим за тебе, Ще спомняме твоята любов повече от виното; С право те обичат!
5 エルサレムの女子等よ われは黒けれどもなほ美はし ケダルの天幕のごとく またソロモンの帷帳に似たり
Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, Като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
6 われ色くろきが故に日のわれを焼たるが故に我を視るなかれ わが母の子等われを怒りて我に葡萄園をまもらしめたり 我はおのが葡萄園をまもらざりき
Не ме гледайте, че съм почерняла, Понеже слънцето ме е припърлило. Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене, Поставиха ме пазачка на лозята; Но своето лозе но опазих.
7 わが心の愛する者よなんぢは何處にてなんぢの群を牧ひ 午時いづこにて之を息まするや請ふわれに告げよ なんぞ面を覆へる者の如くしてなんぢが伴侶の群のかたはらにをるべけんや
Кажи ми ти, кого люби душата ми, Где пасеш стадото си, где го успокояваш на пладне; Че защо да съм като една, която се скита Край стадата на твоите другари?
8 婦女の最も美はしき者よ なんぢ若しらずば群の足跡にしたがひて出ゆき 牧羊者の天幕のかたはらにて汝の羔山羊を牧へ
Ако ти не знаеш, хубавице между жените, Излез по дирите на стадата И паси яретата си при шатрите на овчарите.
Уподобих те, любезна моя, На конете от Фараоновите колесници.
10 なんぢの臉には鏈索を垂れ なんぢの頸には珠玉を陳ねて至も美はし われら白銀の星をつけたる黄金の鏈索をなんぢのために造らん
Красиви са твоите бузи с плетенки, И шията ти с огърлици.
Ще ти направим златни плетеници Със сребърни копчета.
12 王其席につきたまふ時 わがナルダ其香味をいだせり
Докато царят седи на трапезата си, Нардът ми издава благоуханието си.
13 わが愛する者は我にとりてはわが胸のあひだにおきたる沒藥の袋のごとし
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна, Която лежи между гърдите ми.
14 わが愛する者はわれにとりてはエンゲデの園にあるコペルの英華のごとし
Възлюбленият ми е за мене като кипрова китка В лозята на Енгади.
15 ああ美はしきかな わが佳耦よ ああうるはしきかな なんぢの目は鴿のごとし
Ето, хубава си, любезна моя, ето, хубава си; Очите ти са като на гълъбите.
16 わが愛する者よ ああなんぢは美はしくまた樂しきかな われらの牀は青緑なり
Ето, хубав си, любезни ми, да! Приятен си; И постелката ни е зеленината.
17 われらの家の棟梁は香柏 その垂木は松の木なり
Гредите на къщите ни са кедрови, Дъските ни са кипарисови.