詩篇 71
1 ヱホバよ我なんぢに依頼む ねがはくは何の日までも恥うくることなからしめ給へ
На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 なんぢの義をもて我をたすけ我をまぬかれしめたまへ なんぢの耳をわれに傾けて我をすくひたまへ
Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 ねがはくは汝わがすまひの磐となりたまへ われ恒にそのところに往ことを得ん なんぢ我をすくはんとて勅命をいだしたまへり そは汝はわが磐わが城なり
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 わが神よあしきものの手より不義残忍なる人のてより 我をまぬかれしめたまへ
Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 主ヱホバよなんぢはわが望なり わが幼少よりの恃なり
Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 われ胎をはなるるより汝にまもられ母の腹にありしときより汝にめぐまれたり 我つねに汝をほめたたへん
Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 我おほくの人にあやしまるるごとき者となれり 然どなんぢはわが堅固なる避所なり
Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 なんぢの頌辭となんぢの頌美とは終日わが口にみちん
Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 わが年老ぬるとき我をすてたまふなかれ わが力おとろふるとき我をはなれたまなかれ
Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 わが仇はわがことを論ら ひわが霊魂をうかがふ者はたがひに議ていふ
Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 神かれを離れたり彼をたすくる者なし かれを追てとらへよと
И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 神よわれに遠ざかりたまふなかれ わが神よとく來りて我をたすけたまへ
Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 わがたましひの敵ははぢ且おとろへ我をそこなはんとするものは謗と辱とにおほはれよ
Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 されど我はたえず望をいだきていやますます汝をほめたたへん
Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 わが口はひねらす汝の義となんぢの救とをかたらん われその數をしらざればなり
Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 われは主ヱホバの大能の事跡をたづさへゆかん われは只なんぢの義のみをかたらん
Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 神よなんぢわれを幼少より教へたまへり われ今にいたるまで汝のくすしき事跡をのべつたへたり
Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 神よねがはくはわれ老て頭髪しろくなるとも我がなんぢの力を次代にのべつたへ なんぢの大能を世にうまれいづる凡のものに宜傅ふるまで我をはなれ給ふなかれ
Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 神よなんぢの義もまた甚たかし なんぢは大なることをなしたまへり 神よたれか汝にひとしき者あらんや
Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 汝われらを多のおもき苦難にあはせたまへり なんぢ再びわれらを活しわれらを地の深所よりあげたまはん
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 ねがはくは我をいよいよ大ならしめ歸りきたりて我をなぐさめ給へ
Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 わが神よさらばわれ筝をもて汝をほめ なんぢの眞實をほめたたへん イスラエルの聖者よわれ琴をもてなんぢを讃うたはん
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 われ聖前にうたときわが口唇よろこびなんぢの贖ひたまへるわが霊魂おほいに喜ばん
ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 わが舌もまた終日なんぢの義をかたらん われを害はんとするもの愧惶つればなり
Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
