箴言 知恵の泉 31
1 レムエル王のことば即ちその母の彼に教へし箴言なり
Думите на Маасовия цар Лемуил, Които го поучи майка му:
2 わが子よ何を言んか わが胎の子よ何をいはんか 我が願ひて得たる子よ何をいはんか
Що, сине мой? и що, сине на утробата ми? И що, сине на моите обреци?
3 なんぢの力を女につひやすなかれ 王を滅すものに汝の途をまかする勿れ
Не давай силата си на жените, Нито пътищата си на тези, които погубват царете.
4 レムエルよ酒を飮は王の爲べき事に非ず 王の爲べき事にあらず 醇醪を求むるは牧伯の爲すべき事にあらず
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, Нито за князете да кажат: Где е спиртното питие?
5 恐くは洒を飮て律法をわすれ 且すべて惱まさるる者の審判を枉げん
Да не би, като се напият, да забравят закона И да онеправдаят угнетяваните.
6 醇醪を亡びんとする者にあたへ 酒を心の傷める者にあたへよ
Давайте спиртно питие на оня, който загива И вино на огорчения духом.
7 かれ飮てその貧窮をわすれ復その苦楚を憶はざるべし
За да пие и да забрави сиромашията си, И да не помни вече окаяността си.
8 なんぢ瘖者のため又すべての孤者の訟のために口をひらけ
Отваряй устата си за безгласния, За делото на всички, които загиват;
9 なんぢ口をひらきて義しき審判をなし貧者と窮乏者の訟を糺せ
Отваряй устата си, съди справедливо. И раздавай правосъдие на сиромаха и немотния.
10 誰か賢き女を見出すことを得ん その價は眞珠よりも貴とし
Кой може да намери добродетелна жена? Защото тя е много по-ценна от скъпоценни камъни.
11 その夫の心は彼を恃み その産業は乏しくならじ
Сърцето на мъжа й уповава на нея; И не ще му липсва печалба.
12 彼が存命ふる間はその夫に善事をなして惡き事をなさず
Тя ще му донася добро, а не зло, През всичките дни на живота си.
13 彼は羊の毛と麻とを求め喜びて手から操き
Търси вълна и лен, И работи с ръцете си това що й е угодно.
14 商賈の舟のごとく遠き國よりその糧を運び
Тя е като търговските кораби, - Донася храната си от далеч.
15 夜のあけぬ先に起てその家人に糧をあたへ その婢女に日用の分をあたふ
При това, става докле е още нощ, И дава храна на дома си, И определената работа на слугините си.
16 田畝をはかりて之を買ひ その手の操作をもて葡萄園を植ゑ
Разглежда нива, и я купува; От плода на ръцете си сади лозе.
17 力をもて腰に帯し その手を強くす
Опасва кръста си със сила И уякчава мишците си.
18 彼はその利潤の益あるを知る その燈火は終夜きえず
Като схваща, че търгуването и е полезно. Светилникът й не угасва през нощта.
19 かれ手を紡線車にのべ その指に紡錘をとり
Туря ръцете си на вретеното, И държи в ръката си хурката.
20 手を貧者にのべ 手を困苦者に舒ぶ
Отваря ръката си на сиромасите, Да! простира ръцете си към немотните.
21 彼は家人の爲に雪をおそれず 蓋その家人みな蕃紅の衣をきればなり
Не се бои от снега за дома си; Защото всичките й домашни са облечени с двойни дрехи.
22 彼はおのれの爲に美しき褥子をつくり 細布と紫とをもてその衣とせり
Прави си завивки от дамаска; Облеклото и е висон и морав плат.
23 その夫はその地の長老とともに邑の門に坐するによりて人に知らるるなり
Мъжът и е познат в портите, Когато седи между местните старейшини.
24 彼は細布の衣を製りてこれをうり 帯をつくりて商賈にあたふ
Тя тъче ленено платно и го продава, И доставя пояси на търговците;
25 彼は筋力と尊貴とを衣とし且のちの日を笑ふ
Сила и достолепие са облеклото й; И тя гледа весело към бъдещето.
26 彼は口を啓きて智慧をのぶ 仁愛の教誨その舌にあり
Отваря устата си с мъдрост, И законът на езика й е благ.
27 かれはその家の事を鑒み 怠惰の糧を食はず
Добре внимава в управлението на дома си, И хляб на леност не яде.
28 その衆子は起て彼を祝す その夫も彼を讃ていふ
Чадата й стават и я ублажават; И мъжът й я хвали казвайки:
29 賢く事をなす女子は多けれども 汝はすべての女子に愈れり
Много дъщери са се държали достойно, Но ти надмина всичките.
30 艶麗はいつはりなり 美色は呼吸のごとし 惟ヱホバを畏るる女は誉られん
Прелестта е измамлива и красотата е лъх; Но жена, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.
31 その手の操作の果をこれにあたへ その行爲によりてこれを邑の門にほめよ
Дайте й от плода на ръцете й, И делата й нека я хвалят в портите.
