箴言 知恵の泉 14
1 智慧ある婦はその家をたて 愚なる婦はおのれの手をもて之を毀つ
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 直くあゆむ者はヱホバを畏れ 曲りてあゆむ者はこれを侮る
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 愚なる者の口にはその傲のために鞭笞あり 智者の口唇はおのれを守る
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 牛なければ飼蒭倉むなし牛の力によりて生産る物おほし
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 忠信の證人はいつはらず 虚偽のあかしびとは謊言を吐く
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 嘲笑者は智慧を求むれどもえず 哲者は知識を得ること容易し
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 汝おろかなる者の前を離れされ つひに知識の彼にあるを見ざるべし
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 賢者の智慧はおのれの道を暁るにあり 愚なる者の痴は欺くにあり
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 おろろかなる者は罪をかろんず されど義者の中には恩恵あり
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 心の苦みは心みづから知る其よろこびには他人あづからず
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 惡者の家は亡され 正直き者の幕屋はさかゆ
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 人のみづから見て正しとする途にしてその終はつひに死にいたる途となるものあり
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 笑ふ時にも心に悲あり 歎樂の終に憂あり
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 心の悖れる者はおのれの途に飽かん 善人もまた自己に飽かん
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 拙者はすべての言を信ず 賢者はその行を愼む
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 智慧ある者は怖れて惡をはなれ 愚なる者はたかぶりて怖れず
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 怒り易き者は愚なることを行ひ 惡き謀計を設くる者は惡まる
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 批者は愚なる事を得て所有となし 賢者は知識をもて冠弁となす
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 惡者は善者の前に俯伏し 罪ある者は義者の門に俯伏す
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 貧者はその鄰にさへも惡まる されど富者を愛ずる者はおほし
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 その鄰を藐むる者は罪あり 困苦者を憐むものは幸福あり
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 惡を謀る者は自己をあやまるにあらずや 善を謀る者には憐憫と眞實とあり
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 すべての勤労には利益あり されど口唇のことばは貧乏をきたらするのみなり
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 智慧ある者の財寳はその冠弁となる 愚なる者のおろかはただ痴なり
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 眞實の證人は人のいのちを救ふ 謊言を吐く者は偽人なり
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 ヱホバを畏るることは堅き依頼なり その児輩は逃避場をうべし
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 ヱホバを畏るることは生命の泉なり 人を死の罟より脱れしむ
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 王の榮は民の多きにあり 牧泊の衰敗は民を失ふにあり
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 怒を遅くする者は大なる知識あり 氣の短き者は愚なることを顕す
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 心の安穏なるは身のいのちなり 娼嫉は誉の腐なり
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 貧者を虐ぐる者はその造主を侮るなり 彼をうやまふ者は貧者をあはれむ
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 惡者はその惡のうちにて亡され義者はその死ぬる時にも望あり
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 智慧は哲者の心にとどまり 愚なる者の衷にある事はあらはる
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 義は國を高くし罪は民を辱しむ
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 さとき僕は王の恩を蒙ぶり 辱をきたらす者はその震怒にあふ
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
