ヨブ 記 30
1 然るに今は我よりも年少き者等われを笑ふ 彼等の父は我が賤しめて群の犬と並べ置くことをもせざりし者なり
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 またかれらの手の力もわれに何の用をかなさん 彼らは其氣力すでに衰へたる者なり
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 かれらは缺乏と饑とによりて痩おとろへ 荒かつ廢れたる暗き野にて乾ける地を咬む
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 すなはち灌木の中にて藜を摘み苕の根を食物となす
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 彼らは人の中より逐いださる 盜賊を追ふがごとくに人かれらを追ふて呼はる
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 彼等は懼ろしき谷に住み 土坑および磐穴に居り
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 灌木の中に嘶なき 荊棘の下に偃す
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 彼らは愚蠢なる者の子 卑むべき者の子にして國より撃いださる
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 しかるに今は我かれらの歌謠に成り 彼らの嘲哢となれり
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 かれら我を厭ふて遠く我を離れ またわが面に唾することを辭まず
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 神わが綱を解て我をなやましたまへば彼等もわが前にその韁を縱せり
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 この輩わが右に起あがり わが足を推のけ我にむかひて滅亡の路を築く
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 彼らは自ら便なき者なれども尚わが逕を毀ち わが滅亡を促す
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 かれらは石垣の大なる崩口より入がごとくに進み來り 破壞の中にてわが上に乗かかり
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 懼ろしき事わが身に臨み 風のごとくに我が尊榮を吹はらふ わが福祿は雲のごとくに消失す
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 今はわが心われの衷に鎔て流れ 患難の日かたく我を執ふ
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 夜にいれば我骨刺れて身を離る わが身を噬む者つひに休むこと無し
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 わが疾病の大なる能によりてわが衣服は醜き樣に變り 裏衣の襟の如くに我身に固く附く
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 神われを泥の中に投こみたまひて我は塵灰に等しくなれり
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 われ汝にむかひて呼はるに汝答へたまはず 我立をるに 汝只われをながめ居たまふ
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 なんぢは我にむかひて無情なりたまひ 御手の能力をもて我を攻撃たまふ
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 なんぢ我を擧げ風の上に乗て負去しめ 大風の音とともに消亡しめたまふ
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 われ知る汝はわれを死に歸らしめ一切の生物の終に集る家に歸らしめたまはん
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 かれは必ず荒垤にむかひて手を舒たまふこと有じ 假令人滅亡に陷るとも是等の事のために號呼ぶことをせん
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 苦みて日を送る者のために我哭ざりしや 貧しき者のために我心うれへざりしや
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 われ吉事を望みしに凶事きたり 光明を待しに黒暗きたれり
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 わが膓沸かへりて安からず 患難の日我に追及ぬ
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 われは日の光を蒙らずして哀しみつつ歩き 公會の中に立て助を呼もとむ
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 われは山犬の兄弟となり 駝鳥の友となれり
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 わが皮は黒くなりて剥落ち わが骨は熱によりて焚け
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 わが琴は哀の音となり わが笛は哭の聲となれり
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
