ヨブ 記 3
1 斯て後ヨブ口を啓きて自己の日を詛へり
След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
2 ヨブすなはち言詞を出して云く
Иов, проговаряйки, рече:
3 我が生れし日亡びうせよ 男子胎にやどれりと言し夜も亦然あれ
Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
4 その日は暗くなれ 神上よりこれを顧みたまはざれ 光これを照す勿れ
Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
5 暗闇および死蔭これを取りもどせ 雲これが上をおほえ 日を暗くする者これを懼しめよ
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
6 その夜は黒暗の執ふる所となれ 年の日の中に加はらざれ 月の數に入ざれ
Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
7 その夜は孕むこと有ざれ 歡喜の聲その中に興らざれ
Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
8 日を詛ふ者レビヤタンを激發すに巧なる者これを詛へ
Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
9 その夜の晨星は暗かれ その夜には光明を望むも得ざらしめ 又東雲の眼蓋を見ざらしめよ
Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
10 是は我母の胎の戸を闔ずまた我目に憂を見ること無らしめざりしによる
Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
11 何とて我は胎より死て出ざりしや 何とて胎より出し時に氣息たえざりしや
Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
12 如何なれば膝ありてわれを接しや 如何なれば乳房ありてわれを養ひしや
Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
13 否らずば今は我偃して安んじかつ眠らん 然ばこの身やすらひをり
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
14 かの荒墟を自己のために築きたりし世の君等臣等と偕にあり
Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
15 かの黄金を有ち白銀を家に充したりし牧伯等と偕にあらん
Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
16 又人しれず墮る胎兒のごとくにして世を出ず また光を見ざる赤子のごとくならん
Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
17 彼處にては惡き者 虐遇を息め倦憊たる者安息を得
Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
18 彼處にては俘囚人みな共に安然に居りて驅使者の聲を聞ず
Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
19 小き者も大なる者も同じく彼處にあり僕も主の手を離る
Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
20 如何なれば艱難にをる者に光を賜ひ 心苦しむ者に生命をたまひしや
Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
21 斯る者は死を望むなれどもきたらず これをもとむるは藏れたる寳を掘るよりも甚だし
Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
22 もし墳墓を尋ねて獲ば大に喜こび樂しむなり
Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
23 その道かくれ神に取籠られをる人に如何なれば光明を賜ふや
Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
24 わが歎息はわが食物に代り我呻吟は水の流れそそぐに似たり
Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
25 我が戰慄き懼れし者我に臨み我が怖懼れたる者この身に及べり
Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
26 我は安然ならず穩ならず安息を得ず唯艱難のみきたる
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
