ヨブ 記 10

1 わが心生命と厭ふ 然ば我わが憂愁を包まず言あらはし わが魂神の苦きによりて語はん

Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

2 われ神に申さん 我を罪ありしとしたまふ勿れ 何故に我とあらそふかを我に示したまへ

Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

3 なんぢ虐遇を爲し 汝の手の作を打棄て惡き者の謀計を照すことを善としたまふや

Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

4 汝は肉眼を有たまふや 汝の觀たまふ所は人の觀るがごとくなるや

Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

5 なんぢの日は人間の日のごとく 汝の年は人の日のごとくなるや

Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

6 何とて汝わが愆を尋ねわが罪をしらべたまふや

Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

7 されども汝はすでに我の罪なきを知たまふ また汝の手より救ひいだし得る者なし

При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?

8 汝の手われをいとなみ我をことごとく作れり 然るに汝今われを滅ぼしたまふなり

Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

9 請ふ記念たまへ 汝は土塊をもてすてるがごとくに我を作りたまへり 然るに復われを塵に歸さんとしたまふや

Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

10 汝は我を乳のごとく斟ぎ牛酪のごとくに凝しめたまひしに非ずや

Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

11 汝は皮と肉とを我に着せ骨と筋とをもて我を編み

С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

12 生命と恩惠とをわれに授け我を眷顧てわが魂神を守りたまへり

Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

13 然はあれど汝これらの事を御心に藏しおきたまへり 我この事汝の心にあるを知る

Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

14 我もし罪を犯さば汝われをみとめてわが罪を赦したまはじ

Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,

15 我もし行状あしからば禍あらん 假令われ義かるとも我頭を擧じ 其は我は衷に羞耻充ち 眼にわが患難を見ればなり

Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

16 もし頭を擧なば獅子のごとくに汝われを追打ち 我身の上に復なんぢの奇しき能力をあらはしたまはん

Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

17 汝はしばしば證する者を入かへて我を攻め 我にむかひて汝の震怒を増し新手に新手を加へて我を攻めたまふ

Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

18 何とて汝われを胎より出したまひしや 然らずば我は息絶え目に見らるること無く

Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;

19 曾て有ざりし如くならん 即ち我は胎より墓に持ゆかれん

Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

20 わが日は幾時も无きに非ずや 願くは彼姑らく息て我を離れ我をして少しく安んぜしめんことを

Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

21 我が往て復返ることなきその先に斯あらしめよ 我は暗き地 死の蔭の地に往ん

Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,

22 この地は暗くして晦冥に等しく死の蔭にして區分なし 彼處にては光明も黒暗のごとし

Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.